Емил Георгиев по професия е адвокат. Завършил е Юридическия факултет на Университета Виена, където получава магистърска степен по право. Има следдипломна квалификация по международно право на интелектуалната собственост в Университета в Лондон. Работил е за един от световните технологични концерни, където се е занимавал с консултации в областта на интелектуалната собственост и информационните технологии, както и в сферата на договорния мениджмънт и управлението на риска. Член е на Инициатива „Правосъдие за всеки“, на Инициативния комитет за адвокатска реформа „ИКАР“, както и на сдружение „Либерални идеи за България и Европа“.
Миналата седмица “Правосъдие за всеки” обяви, че ще внесе предложения за промени в Съдебната власт. Какво представляват промените, които внесохте в президентството?
В понеделник ги внесохме официално в президенството, ние ги внесохме в рамките на организираните от президента в края на миналата година консултационни разговори във връзка с необходимите изменения в Конституцията в частта „съдебна власт”. Нашите предложения са за отпадане на функцията и ролята и изобщо на конституционната уредба на главния прокурор, изменения в състава на Висшия съдебен съвет, конкретно що се отнася до броя на политическата квота в него, онези, които биват избирани от парламента и също така съдебен контрол над прокуратурата да образува досъдебни производства, това е много важно с оглед на защита на правата на пострадалите, правата на жертвите на престпъления. Много често прокурорите отказват да се образуват досъдебни производства. За съжаление това се прави и когато има установяване на извършители, има събрани преди това в проверките достатъчно данни за извършено престъпление, но поради някакви неясни мотиви не се повдигат обвинения, от което на практика страдат онези, които вече веднъж са пострадали заради извършено срещу тях престъпление.
Трябва ли непременно прокурорската квота и изобщо прокуратурата да бъдат отделени от съда и защо?
Това трябва да стане в средносрочен план тъй като в България по напълно изкуствен начин прокуратурата е поставена в рамките на съдебната власт. Прокуратурата е една от страните в процеса, докато съдът е независимият арбитър, от когото гражданите очакват да получат справедливи решения. Няма как тази прокуратура да съжителства заедно в тази власт, няма как да съжителства в органа наречен Висш съдебен съвет. Вярно е, че с промените от 2015-та година се постигна разделение между двете колегии- съдийска и прокурорска и по ключови въпроси те заседават отделно и имате отделни решения, но според нас е напълно неприемливо да съществува т.нар. пленум, в който двете колегии заседават заедно по немаловажни въпрос като например изборите на върховните съдилия- Върховният касационен съд и Върховния административен съд и избора на главния прокурор. Трябва да бъде прекратена възможността на прокуратурата да въздейства върху решения, които касаят съда. Това ще е крачка към постигане на независимост на българския съд, каквато към момента не е налице. Към това предложение е напълно относимо и предложението за намаляване на политическата квота в съдийската колегия най-малкото тъй като в момента тя няма контролна функция, тя няма предвидената може би в първоначалните идеи на Конституцията от 1991 година функции да бъде нещо като граждански очи и уши в една строго професионална структура, каквато би била съдийската колегия, която да препятства цялото капсулиране на магистратите и превръщането им слепи и глухи за други гледни точки. Политическата квота служи като верен съюзник на прокурорските представители, благодарение на което изгражда тези бетонни бих казал непреодолими мнозинства, с които се избират главни прокурори, с които се взимат ключови решения или се запазва действащото статукво. Не е достатъчна да заменим едни членове с други, проблемът е системен. Ако направите ретроспекции 30 години ще видите, че винаги имало една непробиваема коалиция, която е взимала пагубни решения за развитието на правосъдието у нас.
Говорите за намаляване на парламентарната квота във ВСС?
Точна така, на парламентарно избраните представители, които са избирани по изцяло политически признак и това се видя много добри при последното избиране на тези представители през 2017 година, когато основните политически сили в парламента ГЕРБ, БСП, ДПС, патриотите се разбраха на един принцип – 5, 3, 2,1 или там колкото са, за да се попълни бройката от 11 души,без никакъв дебат. Даваше се по 1 минута на кандидатите да се изкажат, че даже и този тогава беше депутат сега е министър на екологията със счетоводния прякор(бел.ред.- Емил Димитров- Ревизоро) казваше даже и една минута им е много, ние всички ги знаем, познаваме ги, те са явно, утвърдени професионалисти. Какво толкова ги знаят и познават да стигнем до там, че сега Борисов например казва аз не ги знам тези хора, Нинова казва аз нямам представа кои са тези хора. Значи, когато е удобно набързо да ги изберем да съберем нужните гласове от двете трети го правим, но когато се налага да бъдат извикани, тогава не знаем кои са тези хора и ние нямаме никакво въздействие над тях. Другото нещо е, че тази квота се попълва или с бивши или с действащи магистрати. Това не противодейства на капсуловането на ВСС. Ние предлагаме не само да се намали нейния състав, но и там да отиват представител например на адвокатурата, на академичната общност, преподаватели по право, разпознаваеми в обществото в лица от граждански организации, които от години се занимават с проблемите на съдебната власт в България.
Трябва ли според вас да бъдат закрити Специализираните прокуратури и Специализираните съдилища, след като те очевидно не се занимават с престъпността по високите етажи на властта?
Това също е едно от исканията ни. Ние настояваме за закриване на Специализираните съдилища. Нямаме възражения за съществуването на Специализираната прокуратура, която трябва да се занимава с разследване на по-специфични престъпления, което предполага и натрупването на по-специфични правни знания и умения. Но специализираните съдилища, които съществуват вече 10 години се показаха като пълен провал пред обществото- защото имат изключително висока степен на неуспеваемост, статистиките показват около 40% оправдателни присъди – това трябва да бъде внимателно анализирано, на какво се дължи, а от друга страна заради конюктурните изменения в законите, които дадоха допълнително компетентност на тези съдилища ние виждаме, че те се ползват като форуми за наказване на политически противници, на инакомислещи, на хора, срещу които са внесени обвинения, които са най-малкото спорни…Те бяха създадени, за да заобиколят неспособността на изпълнителната власт да подчини Софийския градски съд и в някаква степен Софийския апелативен съд, но те се развиха като всеки един такъв подобен Франкенщайн и те възприеха едни силно уродливи форми, които в много голяма част от случаите нямат особено общо с правото. Там все още има и хора, които не са готови да правят компромиси като това се видя на първа инстанция по делото EVN-оправдателната присъда по делото срещу Прокопиев, Дянков и Трайков. Има и други примери, които сочат тъкмо обратното. По моя лична оценка по делото срещу Десислава Иванчева и другите двама обвиняеми бяха допуснати неприятни нарушения и на двете инстанции и ще бъде от огромно значение дали Върховният касационен съд ще може нещо да поправи, ще може ли по някакъв начин да събере парчетата от тази толкова зле счупена ваза, защото това, което съдът направи не беше да установява наистина факти и да ги съотнася към закона, а организация по обвинения, които дори не се съдържат в обвинителния акт, това, като юрист просто искам да кажа е толкова далеч от правосъдието колкото може би и настоящия министър на правосъдието е от тази материя.
Очаквате ли Борисов и респективно министърът на правосъдието да поискат оставката на главния прокурор, каквото е основното искане на протестиращите?
Ние нямаме на този етап реалистични очаквания тъй като Вие виждате,че всеки път, когато въпросът с главния прокурор бива отнесен към изпълнителната или законодателна власт започва да се пускат тези лицемерни изказвания за разделението на властите и видите ли как съдебната власти била напълно независима и те нямало как да и се месят. Ние не искаме намеса, говорим за упражняване на правомощия, които са изрично упоменати в закона тъй като разделението на властите означава и създаване и поддържане на специфични механизми, чрез които една власт да спира друга. Няма как властите да бъдат независими в степен на напълно безконтролни една от друга, защото ако те бяха напълно безконтролни, представете си в едни момента съдилищата ще кажат ама ние сме обвързани от законите, които ни гласува парламентът тъй като сме независими, нали така? В смисъл ако тръгнем по този начин да разсъждаваме някъде там най-накрая ще финишираме или гражданите ще кажат ние не сме зависими от решенията на съдилищата, защото не сме гласували за тези хора и те не ни представляват и те ен са по тази сила легитимни. Но излизам от тези примери. Относно въпроса- ние нямаме особени очаквания, че това ще се случи, но обръщаме внимание на гражданите и на обществото, казваме им какъв е механизмът и ги призоваваме те да изискват товаот изпълнителната и законодателната власт тъй като в тези власти се намират политици, които са избрани от гражданите, те не са паднали от Марс, те не са се озовали съвсем случайно на тези постове, те са избрани там с граждански вот, от хора, които са ходили да гласуват и тези наши представители имат както своите права имат и своите задължения и най-вече отговорности. И аз си задавам въпроса как може един министър-председател или един министър на правосъдието да наблюдава нещо толкова безпрецедентно, защото в цялата история на България доколкото на мен ми е позната, а аз си направих труда да направя справка никога на главен прокурор не е искана оставка по този начин, никога личността на един главен прокурор, съчетана с функцията, която е буквално неподчинима и безконтролна не е предизвиквала толкова масиран граждански гняв. И както виждате хората, които ходят на протестите те не забравят, че техните искания са свързани, както с оставката на правителство, така и с оставката на главния прокурор, който видимо успява една сериозна част от хората да я обърне срещу себе си. Въпреки всичките му опити, цялото му медийно присъствие, обикалянето на села и паланки, твърденията му, че ще се бори с битовата престъпност, което изобщо не съвпада със задачите на прокуратурата, непрестанните му политически изказвания тъй като той не говори като юрист, а той говори в един такъв публицистично-политически стил и непрекъснато говори за хората и за народа и какво той щял да направи, кого щял да накаже, въпреки че той не наказва, наказва съдът. Работата на главния прокурор е да внесе годни обвинителни актове или да следи так, че неговите подчинени в рамките на прокуратурата да внасят такива годни обвинителни актове, които да издържат после в съдебна зала и да има осъдителни присъди срещу онези, срещу които наистина са събрани доказателства. Но аз ще предизвикам вашите читатели да кажат кой главен прокурор откакто имаме демократична Конституция успя в седемгодишния си мандат да направи така, че да вкара в затвора сериозен олигарх, тежък престъпник, политик, срещу който има множество разследвания и досъдебни производства, че и дела. Кой от тях направи нещо по този въпрос? Кой оправда обществените очаквания? Нито един не се справи с тези въпроси.
Какво може да се промени положително в съдебната система при ново мнозинство в парламента, без свикването на Велико Народно събрание, което очевидно ще е много сложно?
Ние намираме, че е напълно възможно да се съобрази Закона за съдебната власт с бл.126 ал.2 от Конституцията така, че от главния прокурор да се отнеме онова правомощие той да може да отменя и изменя и изобщо да прави абсолютно всичко с всяка преписка по всяко дело, по което работи редови прокурор надолу по веригата. Това е основният източник на сила и на могъщество, с което разполага главният прокурор. В края на краищата ако приемем, че трябва да се запази фигурата на главния прокурор той не трябва да бъде нещо повече от главен администратор на прокуратурата. Той трябва да се грижи за обезпечението, за работните условия, ако има да се дават някакви инструкции, с които да се осъществява така нареченото методическо ръководство, да ги дава тези инструкции, още по-добре ще е ако тези инструкции не се издават еднолично от него, а те се правят да кажем от съвет, организиран към Върховна касационна прокуратура, съответно Върховна административна прокуратура, това също може да стане в рамките на обикновено народно събрание и ние също така намираме, че обикновеното народно събрание е с състояние да промени броя на парламентарната квота във ВСС, така, че да има не повече от трима политически представители и да има по-силен граждански контрол.
Очаквате ли, че ще бъдат наказани тежковъоръжените полицаи, които се гавриха и пребиха беззащитни младежи?
Аз на първо място искам да изразя надежди на първо място да бъде проведено едно наистина безпристрастно разследване. Да се извърши проверка, на база на събраните в проверката данни прокуратурата да ги анализира много внимателно. Аз намирам поне от записите, които са публично известни, че в тези записи се съдържат данни за извършени престъпления и за сериозно превишаване на права от органите на реда, което е престъпление. В края на краищата важно е самата структура на МВР да покаже и да убеди обществото, че тя е в състояние да прочисти онези елементи, които не всяват доверие в хората. Ние трябва да имаме доверие в Министерство на вътрешните работи, това е нашият помощник и защитник, нали така? Ако ние имаме някакъв проблем ние към тях трябва да се обърнем и на тяхната помощ трябва да разчитаме. Министерството в момента е длъжник на обществото да покаже, че разполага с нужните механизми да се справя с такива ситуации, да разчиства онези, които са станали полицаи може би, защото искат да бият и да малтретират и да покаже, че с конкретни действия, конкретни мерки обучителни поддържа у редовите полицаи съзнанието, че тяхната основна задача е да предотвратяват престъпления, а не да ги извършват.
