Емил Георгиев по професия е адвокат. Завършил е Юридическия факултет на Университета Виена, където получава магистърска степен по право. Има следдипломна квалификация по международно право на интелектуалната собственост в Университета в Лондон. Работил е за един от световните технологични концерни, където се е занимавал с консултации в областта на интелектуалната собственост и информационните технологии, както и в сферата на договорния мениджмънт и управлението на риска. Член е на инициатива „Правосъдие за всеки“, на Обединение на свободните адвокати „ОСА“, както и на сдружение „Либерални идеи за България и Европа“.
Как ще коментирате новия законопроект на ГЕРБ за разследване на главния прокурор?
Напълно недостатъчен и напълно неотговарящ на препоръките, дадени от Венецианската комисия многократно. Съвсем наскоро в становището си по проекта за нова Конституция от Венецианската комисия повдигна въпроса за отговорността и отчетността на главния прокурор и механизмите за неговото наказателно разследване, в случай че има данни за това, че главният прокурор е извършил престъпление. Венецианската комисия казва, че първо трябва да има изменение в самата Конституция, където да бъде предвиден този нов прокурор по разследването на главния прокурор, нещо което в момента изглежда, че не е на дневен ред. Това, което е внесено от депутати на ГЕРБ и „Обединени патриоти” са изменения в НПК или в преходни и заключителни разпоредби към НПК или изменения в Закона за съдебната власт.
Очевидно се разчита на решението на Конституционния съд от 23 юли тази година, според което всеки редови прокурор може да разследва главния. Това обаче е абстрактно, теоретично, защото въпросът беше така зададен и това решение не дава отговор на съществения въпрос – може ли нашата Конституция и другите закони създават рамка за безпристрастно разследване срещу главния прокурор. Законодателното предложение на ГЕРБ и „Обединените патриоти” също не дава отговор на този въпрос. Но ако се върнем към препоръките на Венецианската комисия. Първата, казахме, е промяна в Конституцията, в която да бъде заложена тази фигура на разследващия прокурор, който да разследва главния – това не е изпълнено на този етап. Втората препоръка е, когато има разследване срещу главния прокурор това да води до временното му освобождаване от длъжност. Тук трябва да се внимава и да не се злоупотребява и да се повдигат непрекъснато такива разследвания. Така че трябва да е предвидено и назначаване на временно изпълняващ длъжността главен прокурор, докато тече разследването. И най-съществената препоръка казва, че прокурорът, който ще разследва главния прокурор, трябва да е независим от него. Това означава, че не бива да бъде предлаган, номиниран и избиран от прокурорската колегия, както се предлага в момента, и по друг начин да отговаря пред нея. Според предложението на ГЕРБ и „Обединени патриоти” този прокурор, който трябва да разследва главния, в останалата част си е прокурор, а всеки такъв отговаря пред прокурорската колегия на ВСС. Но откакто тя действа в нея виждаме, че главният прокурор независимо дали се казва Цацаров или Гешев, виждаме една силна властна фигура на самия главен прокурор и някакви мълчаливи участници. Няма данни някой някога да не се е съгласил с предложение на главния прокурор, или да е гласувал не „против”, а дори „въздържал се”. Заради това трябва този нов прокурор да бъде избиран по друг начин. Има различни механизми.
Кой може да го избере, ако не е прокурорската колегия?
Ако бъде избиран от друг орган, например от парламента, това със сигурност ще изисква промяна в Конституцията. Тук ще влезем в дискусията за разделението на властите. При нас системата е такава, че всички длъжности в съдебната власт се предлагат и избират от Висшия съдебен съвет като за т.нар „трима големи” имаме и допълнително утвърждаване от страна на президента. За новия прокурор изрично не са предложили да се утвърждава от президента, интересно защо? Второто нещо, което се казва в законопроекта е, че могат да го предлагат най-малко шестима членове на прокурорската колегия, но не може министърът на правосъдието да го предлага. Значи в момента министърът на правосъдието може да предложи главен прокурор, но не може да предложи прокурор, който да го разследва. Според възможността за номинация трябва да се разшири значително. Не може да бъде номиниран единствено от членове на прокурорската колегия.
А как е решен този въпрос в други държави?
Ние си ги причиняваме всичките тези правни акробатики заради това, че си позволяваме лукса да имаме длъжността главен прокурор. В другите държави или няма главни прокурори, или не са с такава власт и с такава липса на отчетност и отговорност, както е у нас, или има специфични процедури, в които са ангажирани повече от един орган, така че да е обезпечено, да не могат да се налагат еднолични решения или задкулисни решения.
В други страни млади прокурори могат да бъдат предлагани на парламента, парламентът да ги избира, пък след това да има орган, който утвърждава този избор. Това може да е президентът, може да е Висшият съдебен съвет и т. н.. Ние тук можем много неща да обмислим, но се вкарваме във всичките тези привидно задънени улици. Защото политически отговорните към настоящия момент, а към настоящия момент това е управляващата коалиция от ГЕРБ и „Обединени патриоти” се правят, че не виждат огромния слон в стаята, а това е главният прокурор. И очевидно никой там не е готов да води честен, открит разговор с хората, ако щете и с политическите си конкуренти, за това всъщност нужен ли е този главен прокурор изобщо. С какво толкова ни е нужен, с какво толкова ни е важен, какъв е неговият толкова невероятен принос в правосъдието. Някой сети ли се, да кажем, да направи един анализ на дейността? Гешев е в началото на мандата си, но да видим мандата Цацаров, преди него Велчев, преди него Филчев и най-накрая да стигнем до Иван Татарчев. Просто за да видим какви са големите постижения на главните прокурори в България. Какво толкова направиха тези хора не като личности, а като носители на тази институция.
Трябва просто да се направи дискусия един път завинаги и да се види защо е толкова важно точно този пост да го има. Тогава вече ще кажем, че главният прокурор като длъжност в рамките на държавното обвинение, в рамките на прокуратурата няма свой еквивалент от страната на съдиите – няма главен съдия.
Мислите ли, че ще мине този законопроект по някакъв начин? Какво ще бъде бъдещето му?
Не. В момента управляващата коалиция, доколкото знам, има гласовете в Народното събрание, за да го приемат, тъй като тук говорим за обикновено мнозинство. Така че те гласовете биха ги имали. Внесен е в момента законопроектът, ще видим какво ще кажат другите политически сили, ще видим и извънпарламентарните политически сили какво ще имат да кажат по въпроса. Да не забравяме, че и избори също така се задават и темата с прокуратурата и с главния прокурор ще бъде една от основните теми на следващите избори. Така че тогава ще трябва да се преброяват горе-долу кой на какви позиции е и кой в какви бъдещи формати и коалиции иска да участва.
Този парламент няма с какво да ме учуди повече. С всичките циркаджийски номера до момента, които те прилагаха. С този абсолютен проект „недоносче” за Нова конституция, който си позволиха и срама, в който въвлякоха институцията парламент. Парламентът и законодателният орган с нищо вече не могат да ме учудят, така че напълно възможно е да си го приемат във вида, в който са го предложили. Но трябва да бъде ясно, че тази мярка е просто за замазване на очи, за да могат те да се тупат в гърдите и да кажат „Ето, изпълняваме препоръки на Венецианската комисия.”, могат дори да кажат „Ето, ние изпълняваме и искания на протеста”, защото хората на протеста също казаха, че искат някакъв контрол върху главния прокурор. Ще кажат, че изпълняват решението „Колеви срещу България”, в което България е осъдена от ЕСПЧ. Тоест очевидно идеята е тази – да обяснят, че правят нещо и че това, което правят е в изпълнение на очаквания, които са им възложени от гражданите.
