ЕКСКЛУЗИВНО Астрономът Георги Латев: Ако държавата ни е кочина, ние какви сме? Не искам да съм прасе с телескоп (ВИДЕО)

Георги Латев е доктор по астрофизика и звездна астрономия. Работи в Българската академия на науките (БАН), където е главен асистент в Института по астрономия. Латев е един от учените от БАН, подписали отворено писмо в подкрепа на протестите за оставка на правителството и главния прокурор.

 

Г-н Латев, преди два месеца бяха сред учените, които подписаха отвореното писмо до премиера с искане за оставката на правителството. Вече към това писмо се присъединиха над 1 000 интелектуалци от цялата страна. Бяхте и на пресконференцията, на която изказахте позицията си срещу „шистовата корупция”. Какво Ви разгневи и какво Ви мотивира да участвате в протестите?

Благодаря за възможността да участвам в това интервю. Всъщност аз още от 9 юли, когато се случи първият протест, след акцията Христо Иванов на Росенец и след нахлуването на прокуратурата в президентството. Аз бях в Княжеската градина, разглеждах новините и видях, че се готви протест. Отидох спонтанно и не очаквах да видя толкова хора. Гражданите бяха разгневени от демонстративното показване, че има заграбена българска територия и след нахлуването на една институция в друга. Това мен ме извади от кожата. Такива акции, особено от звено към главния прокурор за защита на свидетели като наказателна група – аз така разбирам това звено, което мина дори през гвардейците. Президентството има и други входове. Това беше много показно.

Всъщност това ме накара да взема участие в протестите. Малко по-късно, след като разбрах, че колеги от Софийския университет, Нов български университет и УАСГ, те бяха флагмана – първи те от научната общественост се изказаха, че става нещо нередно и всъщност се случва нещо необичайно.  Още вечерта се свързах с проф. Аврамов и му казах, че и ние трябва да вземем отношение. Ние учените се занимаваме със сложни теми. Аз изучавам звездите, те са на милиони светлинни години, разгадаваме ги, решаваме сложни уравнения, за да разгадаем тяхната природа, структура, боравим с много тежки теории. И изведнъж да кажем, че не разбираме ситуацията в България? Не, ние разбираме. Разбираме много добре, че трябва да говорим. Ако се изолираме и живеем в балон, отделен от основата, скоро ще достигнем височини и ще се спукаме.

Това ме мотивира да инициираме нещо. Аз първоначално си представях, че БАН трябва да излезе с общо становище. Но после това, което и проф. Аврамов направи е да напише текст и помоли колегите да се разпишат под него, ако споделят абзаците от него. Това беше първото писмо, което беше подписано от 170 човека. Към момента то е подписано от 500. А отделно от него, хората в науката и изкуството инициираха наскоро друго писмо, под което наистина са се подписали над 1 000 души.

Вие сте млад учен, човек с активна гражданска позиция. Прави впечатление, че и на протестите са предимно млади хора. А сега се включиха и интелектуалците. Какви са знаците за българското общество?

Аз трябва да споделя, че преди няколко години излезе книгата на проф. Иво Христов от БСП. Знаете, че той има доста критичен и много екзекутивен език. Тази книга бе озаглавена „Пред пепелището на нестаналото българско общество”. Аз така и не прочетох тази книга. Предполагам, че текстът му е отчайващ, имайки предвид и неговата реторика. Като видях хората на протеста, част от които се бяха върнали от чужбина, видях, че нещо става, че от пепелището може да се възкреси феникс.

Тогава видях, че обществото не е податливо на страхове и може да изрази позицията си. Ние може би нямаме в България тренинг на протестирането. Не знаем как да протестираме. Виждаме как протестират в Гърция и Франция. Ние трябва да осъществяваме постоянен натиск за всичко, а не да избухваме веднъж на 10 години. Така се хаби много повече енергия, еднократно, което не води до нищо все още. Ние трябва да водим динамичен натиск по всяка тема, с която да се ангажира цялото общество, а не отделни съсловия. Например, гледаме отстрани, че майките на децата с увреждания протестират. После излизаме ние от Академията да протестираме, другите наблюдават. Не! Всички трябва да наблюдаваме всеки, за да може обществото ни да живее добре.

Това изисква непрестанно четене – на ситуацията, на различни източници, защото понякога в основните медии се размива темата. Трябва друга референтна равнина, за да се направи сравнение.

Много западни медии се включиха и отразяват активно протестите в България. Има сериозен отзвук, включително и в европейските институции. Но Вие как си обяснявате отказа на правителството да подаде оставка и смятате ли, че протестите постигнаха своята цел?

Протестите още не са постигнали целта си, защото главните искания са оставка на правителството и на главния прокурор. Действително много западни медии отразяват събитията в България, дори много от тях са доста критични. Знаете, че имаше обвинения от страна на депутата от ГЕРБ Тома Биков, че това са купени материали. „Шпигел” излезе с разтърсващи разкрития затова, че има знаци, че сме се поставили в услуга на Република Турция, връщайки един турски гражданин, пренебрегвайки две съдебни решения. Това е много лош знак, както за нас, така и за нашите партньори в Европа. Ние що за държава сме като правим това?

Другото, което е потресаващо, е, че немската телевизия ни нарече „държава като кочина” в централната си емисия. Това е голям шамар за гражданите, който е залепен заради това правителство. Ние бяхме залепени с тази плесница заради нечие управление и некадърността в управлението. Затова аз на един от протестите изразих позицията, че аз не мога да бъда прасе с телескоп. Защото, ако държавата ни е кочина, ние какви сме? Това е много тежка позиция.

Що се отнася до упорството на правителството – смятам, че в друга ситуация премиерът отдавна щеше да е подал оставка. Явно зависимостите са доста тежки. При нас се играе някаква постановка, но тя се играе на аванс сцената, пред кулисите. А отзад, дълбочината на сцената се крие от завеса. Но лека-полека кулисите започнаха да се открехват. Лицата вече са разпознаваеми и те са в паника.

Мисля, че премиерът се държи на власт, защото това е единствената му защита. Когато той няма властта, той става обикновен и може веднага да бъде атакуван. Дори от прокуратурата. Защото аз смятам, че ако главният прокурор реши да „изпере” своят образ пред обществото, когато премиерът не е на власт, веднага може да бъде арестуван. Знаем, че се повдигат обвинения за къде по-маловажни СМС-и и разговори. За премиера се натрупаха доста материали. Тази си участ, той ще се опита да избегне, а това може да стане, докато е на власт. А него го няма, виждате. Както се изразиха някои коментатори, това което управлява премиерът в момента е джипката, не държавата.

Използвам случая, че Ви интервюирам, за да Ви попитам за науката в България. Знаем, че има много проблеми с финансирането на научната област, а и няма много желаещи млади хора, които искат да влязат в тази област. Ще може ли да оцелее българската наука в тези условия?

Действително това е сложен и деликатен въпрос, тъй като има много институции, които творят наука. Имаме 58 висши учебни заведения, БАН има 42 научни института. Това са около 100 отделни звена, които творят наука. Медицинският университет също. Все пак в цялото това разнообразие от научни институции, БАН осигурява 60% от научните изследвания в България.

През 2010г. бюджетът на БАН беше достигнал нива от 120 млн. лева. След разправиите и доста неприятните ситуации по време на първото правителство с премиер Борисов, финансов министър Дянков и образователен Игнатов, там се поизостри ситуацията. Бюджетът на БАН бе намален на половина – 62 млн. лева. Имаше дори карикатури – това, което отделяше столичната община за кастрация на уличните кучета бе около 58 млн., а на българските учени се даваха 62 млн. И се очакваше едните да напишат научни статии, а другите – да се разхождат по улиците на София. Тоест, ние бяхме принизени до псета. Това беше голяма обида.

Сега, ако някои види бюджетът на Академията, едва сега достигна 110 милиона, което означава, че още не може да се възстанови от това, което беше през 2010г. Но, ако вземете този отрязък от 10 години, някой ще каже, че бюджетът се е увеличил двойно. А това е демагогия, защото бюджетът е бил и по-висок.

БАН се финансира не само от бюджета, научните институции могат да кандидатстват по различни програми. За радост, нещата се раздвижиха по тези научни програми, особено в „Наука и образование за интелигентен растеж”. Някои от колегите участват в центрове за върхови постижения в науката, други в регионални центрове, от които идват допълнителни средства, за да се дофинансират научните институции. Това обаче поставя научните институции в позиция на автоцензура. Човек като получи средства по някаква програма и си казва „Ето мен ме одобриха. Заради кого? Заради правителството, което осигури парите по тази програма”.

Някак си има гузност на изразяване на позицията по такива наболели теми – и за финансирането, и за политическата обстановка – заради това, че някой е получил пари. Това абсолютно поставя учените в неизгодна позиция, защото той признава пред себе си, че той се е харесал на политик, а не че проектът е стойностен научно. Това е много опасна заигравка със собствената ти съвест.