Д-р Андрей Коцев от синдикат „Защита“ в началото на пандемията от COVID-19 е говорител на медиците от „Света София“, които искат да напуснат заради вируса. Той е лекар в Отделение по гастроентерология към УМБАЛ „Александровска“ -София.

 

Д-р Коцев, в предварителния ни разговор Вие споменахте, че има промени в нормативната база за заплащането на медицинския персонал, които още не са реализирани и не работят. Какво имахте предвид?

Поредната акробатика на властта – бяха вкарали разпределението на заплатите /минимум 80%  от 50% от доходите на болницата в съотношение 1,6 към 1 лекари – сестри/ в Националния рамков договор, където изобщо не му е мястото на това пожелание. Повтарям – пожелание, защото не можете да накарате никой директор на болница, която е търговско дружество, вкл. държавните,  да разпределя по този начин парите. Работа на синдиката на място е това нещо да стане и затова е такъв огромен натискът срещу синдикат „Защита“. На място се определят заплатите, във взаимодействие или в конфликт – зависи от работодателя. Но там е е мястото, където се изковават заплатите. Всичко останало е едно пожелание, а сега го вкараха в медицинския надзор. Това изобщо не е работа на медицинския надзор. Нищо няма да свърши тази промяна, защото медицинският надзор има други функции, а не да определя заплатите на работещите в лечебните заведения, т. е. това е поредната гавра и безсмислена методика на министър Ананиев и на цялото правителство.

Изпълнителната власт и Щабът през месеците март и април твърдяха, че е необходимо пълно блокиране на държавата, за да могат болниците да се подготвят. В началото на тази криза Ваши колеги от белодробна болница подадоха оставка, защото не им бяха осигурени защитни маски и облекла и други нужни неща. Сега имаме подобен случай във Велинград, от последните няколко дни. Въпросът, който искам да Ви задам, е подготвени ли са болниците, има ли всичко необходимо и защо се стигна до колективни оставки?

Когато ме извикаха колегите от нашата синдикална секция – на „Защита“ в Белодробна болница – се отзовах начаса. Вие знаете – поради реакцията и на медиите, за което съм благодарен, те се сдобиха със защитни средства. След това за награда бях извикан да давам обяснения в СДВР. Така че може да прецените колко са били подготвени тогава. Засега, след толкова много просия от страна на министерството и такива  фанфари, че произвеждаме едва ли не за целия свят защитни облекла, би трябвало всичко да е мед и масло. Не мога да кажа във всяка конкретна болница в България какво е положението, защото, знаете за големия брой болници, голяма част от които са излишни, но се надявам, че поне за лекарите има. В Александровска болница ми отговориха, че всичко е наред. В софийските болници, където и да питаш, всичко е наред. Със заплащане, с облекло – няма никакъв проблем.  Само дето хората не желаят да работят в държавните болници и масово ги напускат, има недостиг, особено на медицински сестри. Бяха лъгани години наред. Вече изтече мандатът – 4 години методики, то не бяха милиони – 50, 7, 8 – никакво увеличение на заплатите.

Като казахте увеличение на заплатите, тези обещани от кабинета 1 000 лв. за медиците от първа линия стигнаха ли до тях изобщо?

Моята информация е, че са стигнали до голямата част от тях. Ако има някъде нестигнали, това са единични случаи. Но това не решава проблема на медицинското съсловие. Това е подаяние, подобно на цветята, които бяха подарени в Александровска болница от рождения ден на Лили Иванова. Това е подаяние, подигравка с тях. Те искат високи основни заплати, за да бъдат сигурни за бъдещето си, нашите висококвалифицирани медицински сестри да не ходят и да бършат пелените на бабите в Англия, а лекарите да се мъчат в малки градчета в спешни центрове в Западна Европа.

Като лекар какво е Вашето  мнение – справихме ли се с кризата във всички аспекти? Имате поглед като гражданин, като лекар и като участник в синдикална дейност – какво е Вашето мнение?

Справихме се дотолкова,  че народът беше държан заключен. Няма власт, която да не се справи с каквото и да било, когато заключи народа си и му затвори устата. Член 326 от НК стана основния член, по който работи прокуратурата в страната. Знаете за този член – за всяване на паника и тревога. Така че с този член и аз да съм на власт, и аз ще се справя с всичко. Който каже нещо различно от  правителството и изкаже съмнение, дори за неща, за които има основание, се извива над него орлицата на прокуратурата и го отнася някъде на скрито. Дали ще го пусне отгоре или не – въпрос на усмотрение на други хора зад кадър.

Д-р Коцев, на 25 юни организирахте протест пред Министерския съвет, който беше отложен заради възникналите епидемични обстоятелства в страната. Той обаче не бе отменен. Можете ли да кажете какви са причините за него?

Той не е отложен, а забавен заради многото проблеми, и понеже сме отговорни, а не безотговорни като партиите, решихме да го отложим. Освен това, като се има предвид атаката срещу синдикат „Защита“, решихме, че това е по-добрият вариант – за нас и за хората, за да не бъдат излагани на опасност. Не само здравословна, а и на натиск от страна  на властта и репресивния апарат. Причините са много. Аз Ви показах едно писмо, на което отговорът е в нашата „Фейсбук“ – страница, за това, че прокуратурата се меси в нашата синдикална дейност и изисква отговори и документация, които нямат връзка с нуждата от прокуратура и с нейната дейност като такава. Става въпрос за болница „Пирогов“, където ни искат информация, която нарушава правото ни на сдружаване и е един директен натиск върху нашите членове там. И това не е единичен случай.  В цялата страна – в пощите, във ВиК-сектора, в транспорта  –  се оказва натиск върху синдикат „Защита“. Масирана атака.

Другите поводи /за протеста – бел. ред/ са понижените доходи на населението, същевременно повишените цени на петрол, газ и. т. н. Знаете и КЕВР какви ги сътвори – ту има увеличение, ту няма. При толкова паднала цена на газа правят маймунджилъци и народа на идиот. И излиза нашия премиер след това на белия кон и казва, че няма такова нещо. Но го има – хората обедняват.

Натискът върху свободата на словото е другата причина, защото нашето слово в България е свободно точно колкото една мисирка преди Коледа. Няма кой друг, освен синдикат „Защита“, да отстоява тези права. Не очаквайте казионните два синдиката да излязат и да го направят. Така че колкото и хората да са уплашени от тази власт, защото те са уплашени, ние ще излезем и ще защитим тези права.

На финала искам да Ви попитам още нещо, свързано с епидемичната обстановка. Тя бе удължена до 15 юли. Има ли някакви тревожни сигнали за Ковид-19, които да налагат такова удължаване и има ли нужда от по-строги мерки у нас?

Аз съм за ограничителните мерки, стига да не се потиска демокрацията в България, която и без това е крехка, по-крехка и от ронещите се софийски тротоари. Нямам достоверна информация, защото не вярвам на тези хора. Те казаха в началото, че няма да има никакъв вирус и ще заобиколи  България, след това казаха за трупове и морги, така че аз им нямам вяра. Надявам се, че това не внася смут и тревога в нежните им души, но аз не им вярвам. Искам хората да си отстояват правата, а не да смятат, че демокрацията е еднократен акт. Като при жените – завеждат ги на кино, на театър, веднъж цветя и смятат, че с това е приключило всичко и жената цял живот е тяхна. Не е така – трябва да си я пазите, да си я обичате и да се борите за нея. Така е и с демокрацията – докато не го разбере българинът, и жените ще му бягат при други, и демокрацията – при други народи. Това е.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!