Илиана Филипова е родена в град Враца. Завършва френска езикова гимназия и УНСС като магистър по икономика. Придобива допълнителни квалификации в Италия, в Лондонския институт по мениджмънт и в Брюж. От 1999 година работи за процеса на присъединяване на България към ЕС като ръководител на Информационен център ЕвроИнфоЦентър и като член на работни групи в Брюксел. Бизнес консултант и външен експерт е на Европейската комисия. В момента е изпълнителен директор и заместник- председател на Търговско-промишлена палата Враца и ръководител на Европейския център за бизнес подкрепа Enterprise Europe Network за Северозападна България.
Г-жо Филипова, какви са основните проблеми, с които се сблъсква бизнесът във Враца в последните години?
Като Търговско-промишлена палата, работеща от близо 30 години в Северозападна България потвърждаваме, че бизнес средата в последните две десетилетия остава предизвикателна. Регионът ни непрекъснато се стреми да преодолява същественото социално-икономическо изоставане и сериозните структурни и демографски проблеми и това все още не е постижимо.
Враца е неразделна и изключително красива част от Северозапада. Усилията ни са насочени в стратегия как чрез подходящи инвестиции се подобрява и развива бизнес средата, към свързваща инфраструктура, водеща към укрепване на потенциала за растеж. Нуждата от целенасочена, добре планирана и обвързана с необходимите ресурси програма, създаваща предпоставки за догонващо развитие, както в национален така и в европейски мащаб не е по силите само на Враца. Затова сблъсъкът на бизнеса в последните години на фона на общонационалното икономическо развитие е челен.
Факторите са закодирани в това, че в допълнение към нуждата от догонващ растеж чрез специално насочена подкрепа от националната и регионална политика мобилизираме и включваме в този растеж специфичния си потенциал, за да си помогнем и сами. Постигаме го чрез привличане на инвестиции, български и чуждестранни, които са основен фактор за развитие, преструктуриране и растеж на икономиката.
От друга страна се постига развитие и повишаване на конкурентоспособността на Врачанската и на регионалната икономика чрез иновации, цифровизация, икономическа промяна и търсене на повече производства с висока добавена стойност чрез инвестиции. Изключително много помогна регионалната приоритизация на Оперативната програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020“. Разработването на силни проектни идеи и тяхното финансиране чрез ресурсите от ОПИК по ефективен и устойчив начин е друга възможност за развитието на региона, стимулиране на регионалния икономически растеж и заетостта.
Проблемите на фирмите не са свършили и трудно ще намерят свое цялостно разрешаване. Те идват от значителните демографски загуби, недобра до момента транспортна и цифрова свързаност на региона като физическа изграденост и качество на инфраструктурата, липса на университетска среда, слаби връзки между изследователските центрове, научните среди и бизнеса.
Има ли недостиг на работна ръка и в кои сектори?
Демографската криза в Северозападна България е най-тежката. Продължава негативното развитие на демографските процеси. Продължава и процесът на застаряване на населението в региона, който е характерен и за другите региони, но в Северозападния регион то е с по-високи стойности от средните за страната. Все повече квалифицирана работна ръка „изтича“ в други райони на страната и в чужбина.
Населението на област Враца по данни на НСИ към 2018 г. е 162 549 жители, като намалението е от -12,0% спрямо средната стойност за страната от -4,5%.
Чувствителен е недостигът от висококвалифицирани кадри – инженери в областта на информационните технологии, мениджъри, които да владеят чужди езици, кадри за системата на образованието, лекари и медицински сестри.
Привлекателността на Враца за избор от последните три групи инвеститори, както и за бъдещите такива се обяснява чрез сигурния факт, че мигрирането на работна сила е двупосочен процес. Обичайно хората от малките градове и населени места пътуват до големия град, за да търсят работа и заетост. В случая с Враца, досега беше точно обратното. От големия град Враца тръгват колони с автобуси към по-малките градове наоколо – Мездра, Ботевград, Козлодуй. Този процес постепенно вече се обръща и посоката на автобусите е Враца.
Секторите, които привличат обратно работещите врачани са много близки до предприятията, от които те се връщат. Тази даденост е добре дошла за новите инвеститори, които назначават подготвени и обучени кадри.
Безспорна нужда е подобряване качеството на човешкия капитал. За нея Враца и областта проявяват последователна и базирана на нуждите на бизнеса политика в последните години.
Ние сами без помощта на пилотни инициативи от чужди държави и донорски програми изградихме и въведохме дуалната форма на обучение, която с всеки септемврийски прием в средните училища набира все повече паралелки. Направихме го, като обединихме чрез Търговско-промишлената палата Враца усилията на всички заинтересовани страни – предприемачите, община, регионални власти и регионално управление на МОН.
За целите по развиване на ускорена дигитална иновативна схема и изграждане на Дигитален хъб полагаме грижи за връщане на кадри от София, заедно с техните семейства във Враца.
Успяват ли местните фирми да кандидатстват за евросредства и с какви трудности се сблъскват?
Благодарение на целенасочената политика на Министерство на икономиката, на Управляващия орган на Оперативната програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020“ , фирмите от Северозападна България имат възможност да кандидатстват с приоритет от бонус точки при крайното класиране.
Поради тази възможност успелите фирми на местно ниво са изключително доволни от привлечените европейски средства за модернизиране на своите предприятия, за постигане на по-висок коефициент на енергийна ефективност. Постигна се по-устойчиво ниво на технологично обновяване, обновяване на машинния парк, на внедрени иновации и стъпване на нови пазари.
Чрез европейските центрове, които от дълги години са част от нашата Търговско промишлена палата – Enterprise Europe Network Враца и Европа Директно Враца подпомагаме фирмите и иноваторите в региона да разширят своите пазарни ниши, да намерят нови партньори и контрагенти, да бъдат иновативни, креативни и устойчиви.
Разпределението на проектите на програмата ОПИК по райони показва към края на 2019 г., че Северозападен район има дял към фирмите от 31%. Към месец октомври 2020 година финансираните фирми от Северозападна България са общо 1872, като общата стойност на проектите е близо 637 млн. лв., от които европейското финансиране е в размер на близо 435 млн. лв. В тази бройка са включени и микро и малките фирми, които са сключили договори за финансиране с цел преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19.
Трудности има, те са свързани с недобросъвестни консултанти, които обещават класиране на всяка цена при високи хонорари. Там, където в подготовката на проектите участват самите фирми, които най-добре знаят каква е тяхната нужда, какви са техните производствени възможности, какво целят и къде искат да достигнат, а не просто да усвоят едни пари, то там проектите са успели! Затруднения има в процеса на обществените поръчки, при процеса на отчитане и спазване на всички изисквания на европейските и наши правила, както и при работа в системата ИСУН. Важен за предприятията остава крайния резултат, постигнатото с европейското финансиране и новите възможности, откриващи се пред тях като по-конкурентноспособни, иновативни и търсени партньори.
Има ли инвестиционен интерес към района и в кои отрасли?
Краткият отговор е ДА! Много важни са ни местните инвеститори, фирмите и предприемачите, които от години развиват своя бизнес тук. През 2019 година във Враца имаме ръст при тези инвестиционни процеси. Дори през настоящата кризисна 2020 година, имаме инвестиция от местна фирма в размер на 18 млн. лв. в сферата на машиностроенето, която изгражда нов завод.
Добре дошли в града и региона са и чуждите инвеститори от Германия и Турция, не по-малко важни и градивни както българските такива. Те отвориха своите заводи и започнаха работа също през 2020 година.
Отраслите, в които се инвестира основно в последните години освен машиностроене, са мехатроника, електроника и оборудване за автомобилната индустрия. Въпреки кризата в сектора на автомобилостроенето немската фирма, която стартира тази година набира обороти и непрекъснато разраства своят числен състав, респективно своето производство.
Инвестиционен интерес има към сектор туризъм, раздел алтернативни форми на туризъм, креативни и нови форми на използване на свободното време в планината, в красивите кътчета на Врачанския Балкан.
Работим и в посока за изграждане на нова индустриална зона във Враца.
Какво се промени в икономиката на региона в положителен аспект през последните години?
Икономическият профил на региона търпи своята промяна, своя рестарт. След бурното икономическо с мегапроизводствен потенциал промишлено развитие в годините преди прехода и в първите години след прехода Враца и региона изпадат в период на дълъг и дълбок икономически спад.
Последните години носят отпечатъка на подем и изчистване на позабравения имидж на добре развита индустрия и силен предприемачески хъс.
Продължават своето развитие браншове като машиностроене и металообработване, строителство, транспорт, производство на мрамор и бял врачански камък, както и изделия от тях, производство на мебели, шивашка промишленост, текстилна промишленост, производство на храни и напитки, на Врачанското вино, търговията и услугите, селско стопанство и производство на био-култури и био-продукти.
Положителните краски в икономическия профил на региона се засилват от привлечените инвестиции, от вложените милиони от врачански фирми за изграждане на нови заводи, нови мощности и инициативи, от нарастващия брой на завърналите се от София и чужбина млади кадри, от големия обем привлечени европейски средства, от наградите получени на национално ниво.
