Иван Хиновски е председател на Българския енергиен и Минен Форум и директор в енергийната консултантска компания ПроЕкоЕнергия. Заемал е редица отговорни държавни постове: член на държавната пускова комисия на АЕЦ “Козлодуй”, директор на ядрена дирекция в „Енергопроект” (1998-2001) изпълнителен директор на НЕК (1997-1998), зам.-председател на Борда на АЕЦ “Козлодуй”(1999-2001)
Специализирал е в Италия, Франция, Канада, САЩ и Япония. Работил е като консултант за световни компании като „Уестнгхаус”, „Сименс”, „Фраматом”, „Газ дьо Франс” и ЕБВР.
Преди време в интервю за „Дебати“ казахте, че ако проектът за Белене тръгне в този вид, ще се прекръстите на Хасан. След последното обявяване от министър Петкова на този нов и неясен консорциум има ли опасност да си смените името?
Не, никакъв шанс. Това, което в момента е анонсирано от министъра, е някакво бледо подобие на опит за споразумение. Това не е никакъв консорциум и никакъв договор. Това, което е подписано, на сайта на „Росатом“ е упоменато като „Меморандум за разбирателство“ – т. е. ако един ден започне да се прави нещо, те се сдружават за комплектуване на оборудването. Но тъй като няма никаква техническа база за тази договореност, тя е безсмислена – няма технически проект, не се знае какво ще се строи и на каква цена. За площадката има още доста неясни работи. Няма разрешение за строителство, липсва документация. Аз съм твърдо убеден /че проектът няма да се осъществи в този вид – бел. ред./ и то от много отдавна.
Т. е. Вие казвате, че няма даже и официални документи, които да гарантират по някакъв начин съществуването на този консорциум?
По никакъв начин. На сайта на „Росатом“ има обява за подписване на „Меморандум за разбирателство“ – един пожелателен документ, в който 3 компании са се разбрали, че ако започнат проекта някога, те ще имат обща инженерна оферта, т. е. ще подготвят такъв проект, в който ще бъдат инкорпорирани оборудването на „Дженеръл илектрик“ и на „Фраматом“. „Росатом“, като архитект и инженер, какъвто вероятно той трябва да бъде, ако тръгне проектът, ще отчете тези оборудвания. Няма никаква договореност, условия, цени или срокове – нищо. Както вчера го нарекох пред едни ваши колеги от една друга голяма медия, типичен опит за информационен бум.
В този смисъл искам да ви попитам тези потенциални инвеститори възнамеряват ли да инвестират свои пари в този проект или се опитват отново българските данъкоплатци да бъдат изиграни, да платим ние строителството на централата? Те наистина ли са инвеститори или искат да печелят на гърба на българските данъкоплатци?
Тук има някакво изключително неразбиране на това какво е един проект. Във всички случаи този проект ще го плащаме ние – няма кой друг. Потребителят на електроенергия, индустрията – ние! Американската и френската компания са поддоставчици на „Росатом“, защото този проект най-вероятно ще бъде въз основата на държавен кредит за проекта. Все още не е ясно, но по модела на Унгария: 10 милиарда, но българската страна трябва да участва поне с 2,5 милиарда застраховки, финансови разходи и др.
Има два модела и аз мисля, че в никакъв случай „Росатом“ няма да се нагърби да си финансира частите на „Дженерал илектрик“ и „Фраматам“. Те ще търсят най-вероятно експортни кредити за това, но повтарям изрично – КРЕДИТИ. Те не са инвеститори в този проект, не си залагат сделката срещу някакъв пазарен риск. Като теглим калема, пазарният риск е върху българския потребител. Ако този проект тръгне, тъй като той ще изисква държавна гаранция задължително, както казва българинът, „на пангара най-отдолу“ е българският потребител и българският народ.
Енергийната конюнктура през последните години се променя много интензивно. Цената на петрола падна наполовина, на газа също. Имаме ли нужда от нова атомна централа и рентабилна ли ще е тя за българите?
Ние в момента се опитваме да направим една енергийна доктрина. Документа наричаме „доктрина“, защото той не е разписани действия, а е подход какво да се прави, по какъв начин да се структурира енергетиката и какви са приоритетите. В момента, на фона на бързо спадащите цени на природен газ и на енергията от възобновяемите енергийни източници, цената на един мегаватчас енергия от тях е 55-60 евро по всички търгове в Европа, при това в страни с по-лоши условия за развитие на зелена енергия от България. Задаваме си въпроса: защо да строим централа, на която ние с Вас да плащаме по 80 евро на час, когато можем да имаме такива, на които да плащаме по 55-60 евро? Потребителите нямат никакъв интерес.
При някакво изключително специфични условия, ако, да кажем, поскъпнат неядрените технологии, тогава би могло да достигнат такава цена, но аз не виждам никакви пазарни двигатели, които да вдигнат цената на алтернативните технологиите, различни от ядрената. В Западна Европа се строи усилено – въглищните централи се заменят с парогазови централи. Те са високоефективни, с много ниски емисии. Ние казваме „спираме въглищните централи“, но не казваме с какво заместваме, освен с АЕЦ. Но АЕЦ ще стане след 10-15 години, не по рано. Средният цикъл на един такъв проект – съгласуване, проектиране, изграждане и пускане – е 12 до 15 години.
Моля, коментирайте отново и въпроса за сеизмичната опасност в проекта. Припомнете ни по времето на комунизма руските проектанти предположиха ли, че има риск и какво бе заключението на БАН относно евентуално земетресение и ядрена катастрофа?
Сеизмиката за проекта „Белене“ мина през много различни фази. Първо имаше едно категорично мнение на научния институт към БАН още в самото начало, че тази площадка е неподходяща. То бе подкрепено и от руските научни институти, вследствие на което дълго време площадката бе замразена, т. е. не се планираше изграждането на нова атомна централа. Впоследствие обаче, под натиска на български лобита, може би и на българското правителство, се извършиха няколко допълнителни експертизи за т. нар. разлом. Имаше съмнения, че съществува един тежък разлом, който е сеизмично активен, и няколко мисии от Международната агенция и други експерти казаха, че тази опасност е компенсируема. Това значи, че с проекта сеизмичното въздействие – части от ускорението G – бе повишено на 0,5G. Тоест, че сеизмичното въздействие, което се отчита при проектиране на якостта на конструкциите, се компенсира. То не създава опасност. Правят се такива здрави колони и укрепвания, така че дори да има земетресение от 0,5G, да не повлияе разрушително на централата. Т. е. в заключение от инженерна гледна точка, като инженер, който се занимава с ядрени технологии, не бих казал, че сеизмичната опасност е критична. В този проект критична е неговата целесъобразност, икономичност и необходимост за страната.
Тази централа ще отговаря ли на европейските изисквания и има ли шанс да я спрат европейските регулаторни органи?
„Белене“-2, фазата 2008 – 2010 година, имаше един период, в който имаше редица несъответствия с европейските стандарти, по което се работеше много дълго време, но така и не разбрахме тези тридесетина забележки относно безопасността дали са отстранени. Никой не казва, че са, макар че вероятно е направено. Сега непрекъснато излизат нови изисквания. След аварията във Фукушима, ЕК изработи нов нормативен документ, с който централата трябва да бъде проверена дали отговаря на всички тях. Аз лично не съм убеден, че има официален документ, който прави коментар и анализ на това дали съвременните европейски изисквания са покрити от проекта „Белене“.
