Ивайло Калфин е български политик. Заместник министър-председател и министър на външните работи в правителството на Сергей Станишев от 2005 до 2009 година. От 2009 до 2014 е евродепутат от БСП.
Вицепремиер и министър на труда и социалната политика във второто правителство на Бойко Борисов от 7 ноември 2014 г
Разгорещен бе дебатът в Комисията по правосъдие и вътрешни работи. Вие как оценявате казаното от Вера Йоурова- като положително или отрицателно за България?
Комисарката беше доста предпазлива. Тя не каза нещо ново, което не сме чували досега и общо взето избягваше квалификации. Най-вероятно, защото няма и мандат за тях. Общо взето повтори известните факти, че България все още има механизъм за контрол върху съдебната система и той ще продължи докато не бъде отменен от страните-членки, от Съвета. Каза, че Комисията е препоръчала този механизъм да отпадне, което също го знаем, но това не е решено и той не е отпаднал, каза, че подготвя през септември новите доклади за всички страни- членки с разширен спектър от въпроси, които ще се разглеждат и общо всето се опита по всякакъв начин да се разграничи от политически позиции. С изключение на един малък момент, в който беше принудена да каже, че в никакъв случай не се чувства съучастник на българското правителство. Бяха извадени тези думи в отговор на въпрос. Така, че комисарката беше доста обрана. не можем и да очакваме друго от подобен вид дебат.
Йоурова каза, че има много стъпки, предприети от страната ни, но все още не се виждат резултатите от тях и че корупцията по високите етажи на властта и съдебната системата си остават проблем страната ни.
Това нещо го пише и в последните преценки на Комисията, че са предприети много стъпки, но се очакват окончателни резултати. Така, че това също не беше ново от нейна страна. Но отново казвам, това е първи дебат след много време за България. България не е била обсъждана в тази комисия от много време. Така, че Комисията няма някакъв специален мандат нещо специлно да каже и да трябва да очакваме такова нещо. За мен притеснително е , че самият тон на цялата дискусия предполага, че тя няма да спре тук и темата ще продължи да се разглежда от парламента и най-вероятно ще влезе и в темите на Комисията.
Вера Йоурова вече предизвикана от една ирландска евродепутатка, която я обвини, че защитава премиера Борисов. Очаквате ли и подобни реакции и от други евродепутати с оглед на протестите и на случващото се в страната ни в момента?
Това, което се вижда, очевидно това заседание беше инициирано от представители на България, от групата на социалистите, от Радан Кънев, но така или иначе няколко депутати, не могат да предизвикат заседание на Комисията. Още по-малко подобно обсъждане. Очевидно е, че това, което вече се случва в България е тема за основните политически партии- виждаме и либерали, и зелени, виждаме позиция на социалистите от миналата седмица по това, което става в България. Така, че далеко вече излиза извън рамките на вътрешнопартийния български дебат какво се случва в България.
Преди две седмици имаше подобен дебат в Мониторинговата група за върховенство на закона в Европарламента. Има ли опасност страната ни да бъде поставена сред държавите, които са под специално наблюдение?
Няма такъв механизъм за специално наблюдение, така,че няма как България да влезе в него, но има няколко проблемни държави. Основните, които се споменават са Унгария и Полша заради много силен и видим натиск върху съдебените им системи и ограничаването на правата на хората. В България пък големият проблем е свързан със свободата на медиите и класациите и усещането за корупция. Така, че проблемните страни очевидно ще бъдат споменавани и описвани, включително и в докладите, които ще излязат сега през септември за всички страни-членки. Предвид скорошното представяне, беше споменато, че ще бъдат обявени на 23 септември, аз не очаквам в този доклад да влезе нещо от сегашната дискусия. В смисъл сигурно ще има някакви последни редакции, но практически този доклад е готов, за да бъде обявен след десетина дни. В него не трябва да очакваме да има някакви много остри неща, но колелото много бавно се завърта в европейските институции, но като се завърти след това много трудно се спира.
Тръгнало ли е колелото в момента за България?
Аз мисля, че след тази дискусия в Европейския парламент, виждам и желанието на доста политически групи да продължат да се занимават с България, мисля, че това няма да отшуми от само себе си и ще има следващи събития.
Казахте, че вървим към Полша и Унгария, дали вече сме се наредили до тях?
Тези две държави имат заплаха за отнемане на правото на глас в Европейския съюз, което е най-тежкото наказание на практика. Това няма да стане, тъй като се иска единодушие, а всяка от двете страни заяви, че няма да допусне за другата това нещо да се направи. България все още не е стигнала до този етап, но отново Ви казвам, за мен е притеснително това, че започвайки да се обсъжда наново темата, свързана с корупция, злоупотреби и т.н това неизбежно ще продължи и ще има последствия, изключително по отношение на средствата, които се отпускат.
Вера Йоурова отново намекна, че настоява за се обвържат средствата от еврофондовете с върховенството на закона. Имаше такъв опит към момента
В момента вървят преговорите по следващия бюджет от 2021 до 2027 година. Страните-членки постигнаха постигнаха някакво съгласие, в момента текат преговори с Европейския парламент и едното от двете най-сериозни изисквания на парламента е да се засилят инструментите, които да обвързват европейските пари с върховенството на закона. Така, че там можем да очакваме някакво развитие.
Датата 23 септември очевидно ще е важна за България. Единственото, което Йоурова загатна от резултатите за страната ни в доклада е, че България получава негативна оценка на медийната среда. Как това ще ни се отрази?
Това е нещо, което Европейският съюз може само да констатира, но не може да го реши. Тук решението е в България. В международните класации за свободата на медиите са много ясни критериите и това, което трябва да се направи, за да минем доста напред е това, което трябва да се случи в България. Не можем да очакваме, че Европейската комисия ще преподреди свободата на медиите. Виждаме и сега, че има сложна вътрешнополитическа ситуация, напрегната с протести, с доста сериозни обвинения, с напрежение между институциите, но виждаме, че много липсват в държавата безпристрастни медии. Общо взето много налице излизат зависимостите на различни медии, независимо дали от властта или от други кръгове.
Това, че европейските институции се фокусират върху този проблем не значи ли, че трябва да има някаква реакция?
Не можем да очакваме, че Европейският съюз ще ни реши вътрешните проблеми. Свободата на медиите е един от основните въпроси в демокрацията, която пък е един от основните инструменти за вътрешно управление. Така, че Европейският съюз може да констатира, да насочва, да дава препоръки, но няма как да реши проблема. Това, което споменах обвързването на върховенството на закона с фондовете. Там посоката ще бъде по-скоро свързана с това дали има злоупотреби с парите на европейските данъкоплатци. А това тях пряко ги интересува, така, че там бихме могли да видим доста по-конкретни мерки. Но свободата на медиите се предполага, че българското общество има интерес да оправи този въпрос и че то ще предприеме мерки. Ако то не ги предприеме няма кой да ги направи отвън.
Все още не е ясно кога и как ще отпадне механизмът за сътрудничество и проверка. Смятате ли, че това ще стане скоро?
Аз съм любопитен да видя как ще изглеждат новите доклади за всички страни-членки. Идеята е да бъдат по-широки от това, което се обсъжда за България и Румъния, ако те действително са по-широки, тогава няма смисъл да остане отделен механизъм за България. Ако те поставят акцента в друга посока някъде то механизмът ще продължи.
Значи е възможно да продължи още време?
Ами той ще продължи, но за всички страни-членки. Идеята е всяка една страна членка, всяка година да бъде оценявана по различни критерии, което е и доста по-обективно. В смисъл България ще бъде поставена между останалите страни и ще можем да правим сравнение по кой показател къде стои. Мисля, че това е по-вероятното развитие, но дайте да видим. Формално няма решение за прекратяване на досегашния механизъм.
