Кольо Парамов е български финансов експерт и политик. Роден е на 2 август 1954 година в село Змейово. Възпитаник е на Търговска гимназия „Княз Симеон Търновски“ в град Стара Загора. Завършил е „Икономическа география“ и „Философия“ в СУ „Климент Охридски“ и „Международни икономически отношения“ в УНСС. Народен представител от парламентарната група на БСП в 36-то Народно събрание. Бил е кмет на промишлено селище Ерма река, зам.-директор на „Горубсо“ – Златоград, главен ревизор на БНБ. Парамов е бил и съветник на премиера Бойко Борисов.
Г-н Парамов, адекватен ли е Бюджет 2021 на настоящата ситуация?
Ако направим един анализ на целия преход в детайл, ще забележим, че най-тежките бюджети за България преди настоящата година бяха тези за 1993 и 1997. Този за 2021 година също ще бъде заедно с тях възможно най-тежкият. Сравнявайки всички варианти по отделните бюджети, разликите и остатъците по отношение на резерва, забелязвам, че най-тежко прогнозируем е този бюджет за 2021 година. Само едно нещо ме успокоява, като някаква гаранция: че бюджетът се работи до момента от един човек, който не може да допусне никаква грешка и който от 93-а година досега се занимава с тази работа – това е министърът Кирил Ананиев. Този 30-годишен опит дава гаранции, че Ананиев в отделните пера ще внесе прецизно разбиране за проект на бюджета, каквото малко хора могат да направят, т.е. ще предвиди съответните базови резерви, които ще му гарантират спокойствие като министър, а и спокойствие на държавата за финансовия план на 2021.
Какви са основните Ви притеснения за бюджета?
Примерно разликата в проекта за прихода от ДДС и по какъв начин ще се отрази първото тримесечие на ковид-пандемията. Тя може да не се допрогнозира достатъчно, но ние трябва да използваме част от гласуваните външни заеми от 10 млрд. /петте за 2020 и петте за 2021/. Всички знаят, че аз съм единственият, който настояваше тези дългосрочни 25- и 30-годишни заеми да бъдат 15 вместо 10 милиарда. Но така решиха. Този резерв от 2,5 млрд. евро, за които аз настоявах, да бъдат само държани като абсолютна гаранция, даваха и повече спокойствие за банковата система. С една дума: притесненията са свързани най-вече с подхода за очакваните приходи и оттам – по плануваните разходи, както за първото, така и за второто тримесечие.
В този ред на мисли заложените приходи реалистични ли са, или ще се стигне до нови заем?
Смятам, че приходите могат да не се изпълнят на 100% и за първото и второто тримесечие ще бъдат използвани тези разлики от тези 5 млрд. лева ще бъдат заедно допълнени. При една нормална политическа схема за провеждане на мартенските избори за съставяне на новия кабинет в средата на юни до средата на юли нищо чудно и да се направят опити за някаква допълнителна схема или допълнително проектиране на някои разходни лимити, които така или иначе ще бъдат необходими.
Под допълнителна схема нов заем ли имате предвид или някакво друго преструктуриране на средства?
То друга възможност няма. Миналия ден слушах едно явяване на г-н Гечев в БНТ по темата Бюджет 2021 и съм учуден на неговите разсъждения и математически изчисления като форма на база данни. Той казва, че ние в никакъв случай не бива да се възползваме от едни такива дългосрочни 30-годишни заеми, които са възможно най-изгодният за нас в момента финансов ресурс, „но ние не трябва да ги използваме, защото, защото…“ и не завърши изречението. Тук става въпрос не да свалим ГЕРБ от власт, а да осигурим на държавата финансова стабилност за 2021 година. Свалянето на ГЕРБ от власт е една политическа задача на БСП, те са си я навили на мерака и на желанието и се занимават само с това, а не се занимават по какъв начин ще се структурира база данни на бюджета в абсолютната си точност, как това ще се отрази на платежоспособността на българския гражданин, как той ще се издължи на българските търговски банки, как те, наблюдавани в момента от банковия надзор на Франкфурт, на ЕЦБ, ще докажат доброто си функциониране и оттам нататък – как цялостната финансова дилема в държавата ще бъде на една спокойна нога. Тук не става въпрос само за политически еквилибристики.
В същото време има много заложени социални плащания. Нарекоха бюджета популистки от тази гледна точка, че идва в навечерието на едни избори. Социалните разходи са рекордни. Може ли да издържи системата при такива разходи?
Няма нито министър-председател, нито финансов министър в Третата българска държава, който преди избори да не е правил онази счетоводна възможна отчетност на държавата като разполагаемост в момента и да не е използвал тази система като матричен модел за дофинансиране на отговорността на неговото правителство, така че не можем да видим нищо ново в тези поставени цели, защото те се абсолютно реални. Второ: въпреки че негодуват по отношение на социалните плащания, трябва да се разбере нещо много важно. Още преди 7 години поставих въпроса за нова доходна политика. Ако в този момент, в най-тежката пандемия, ние не излезем и не кажем абсолютната истина на ЕС – в какво състояние са финансите и доходната политика на България, те ще продължат да гледат на нас само като на база и експериментална площадка. В този смисъл в никакъв случай не бива да се премълчава фактът, че българи получават по 220-230 лева пенсии, че ние трябва да регулираме този въпрос и че трябва да видим сериозно въпроса със заплатите на служителите в МО и МВР – там, където сега предлагат да дадат около 30%. Ние трябва много сериозно да разтръбим и Европа да види какви са доходите, които даваме на майките с деца, каква раждаемост имаме и как я субсидираме, за разлика от другите държави, в които получават 12-14 пъти повече от нас. Цялата тази компоновка трябва да послужи за стабилизация на държавата, а не за политическа еквилибристика, каквато е налице в повечето изказвания на опозицията.
Защо се стигна до тази сага с детските надбавки? Бяха обещани за всички, после ГЕРБ дадоха заден ход?
Това е една огромна политическа грешка. Дадеш ли заявки за определени намерения – стягаш костюма и правиш всичко възможно това да се изпълни безкомпромисно по цялата верига. Не може да се допусне размяна на намеренията. Има желязна логика в някои неща. Не е възможно да правим сравнение на едно семейство с едно дете и двама родители с по 2 000 лева заплата, например млади ай ти специалисти, че нямат нужда от тази малка помощ. Не бива да се разсъждава така. Тези ай ти специалисти ще имат две, после 3 деца. Те купуват апартамент по 1 500 евро квадратен метър и имат заеми. Те се нуждаят от същите тези 50 лева, които се получават по отношение на всички деца и не може да се получава разграничение. Не може разликите в заплатите на полицаите да бъдат заменени с доплащането на детските. Това е сериозна политическа грешка и в пропаганден план тя предизвика небивал негатив.
Вдигането на чиновническите заплати вече е ясно. Кой обаче ще вдигне заплатите на работещите в частния сектор, от чийто данъци идват парите за заплатите на държавната администрация, а в условията на криза не могат да задържат техните заплати, а някъде дори ги намаляват?
Това е един от фундаменталните въпроси на България, не само за този бюджет, а изобщо на прехода. Българският капитализъм излезе твърде ялов по отношение на контролната схема и на контролната база от гледна точка на държавата. Вчера новоизбраният американски президент каза в прокламацията си, че когато бъде признат, ще увеличи часовата ставка на 15 долара за най-ниско платените американски работници. Ние никога не говорим за това. От 2007 година, когато предлагахме варианта за Валутния борд, аз говоря вече 13 години за нов стереотип в доходната политика. Не може да оставим гаулайтерите и олигарсите на България, които за предишните 10 години изнесоха 25 милиарда долара в офшорните зони, да се подиграват с труда на българския работник, осигурявайки му едвам заплата от 550-700-800 лева. Трябваше да категоризираме схемата не на минималната работни заплата, по 50, 20, по 30 лева годишно, а трябваше да уредим варианта с часовата ставка и оттам вече да се получи коренно различна схема. Защото всеки, който пожелаеше да се занимава с производство и предприемачество, регистрираше фирма за 5 лева, а после изсмукваше като част от схемата работещите, прехвърляше я /фирмата – бел. ред./ като фалит на някой от ромите и по тоя начин блокираше цялото стопанско развитие. Този ялов пример на капитализъм в 2020 година е пародията на България в развитието на Европа.
Не трябва ли да има и помощ от страна на държавата?
Ако държавата бе на място, вместо да дава европейската голяма субсидия на 500-600 частни производители, които имат 10, 20, 100 или 200 000 хил. декара земя, трябваше да я осигурят на продадена стока срещу издадена фактура и пратено ДДС или срещу износните документи. Тогава щяха да видят в какъв фрапиращ ефект се спестяват едни около 700 милиона и отиват за всички сектори на селското стопанство. Просто приема се един модел и не се мърда от него. В продължение на 10 години – от 2010 до 2020, ние раздаваме всяка година по 1 – 1,1 млрд. на половината сектори в селското стопанство и нито разширяваме секторната политика, нито променяме модела, който да спести повече пари, за да можем да раздадем и на повече хора. С това се обогатяват едни и същи хора, които използват тези пари. Ако аз имам 100 000 декара земя и получавам всяка година по 7-8 милиона, аз за 10 години ще използвам тези пари, за да купя още 50 или 100 хиляди декара земя и ще получавам тогава двойна субсидия, вместо да осигуря отглеждането на 3 000 крави или 10 000 овце и да създам 50 или 100 работни маста, които да се ползват стабилно в производствения цикъл в страната.
