Проф. д-р Лалко Стойчев Дулевски e директор на Научноизследователски център за социални изследвания, иновации и развитие на човешките ресурси.
Проф. Дулевски, за каква енергия ще бъде насочено финансирането от новия европейски пакет?
Общо взето, това е един голям план, в който става дума не само за нова енергия, но и за редица други дейности, които ще направят по-зелена и по-енергоспестяваща Европа. Но специално за начините на финансиране, трябва да се обърнете към г-н Велев.
Как България би могла да изготви такива проекти, при които хем да можем да получим финансиране, хем да се намали цената, която плащат българите за електроенергия?
Въпросът е много специфичен, аз не съм специалист по енергетика. Но по принцип, ако говорим за плана за възстановяване, по който България ще получи едни огромни суми – чухте втората страната, след Хърватска, по суми, които се очакват спрямо БВП – тук вече, за да ги получи България, зависи от подготовката на страната, а по-точно на бизнеса. За съжаление, има и други фондове, в които ние малко участваме, например, фонд „Хоризонт 2020”, който е в портфолиото на нашия еврокомисар Мария Габриел. Аз пропуснах да кажа, че тя беше на обсъждането на становището, участвала е в дебатите и консултациите, и призова бизнеса, и хората да имат по-голяма активност в тези огромни възможности, които Европа сега дава. Но всички те сега са насочени към новото, към новаторството, към използването на нови технологии и възможности, което от една страна е добре за България, но и голямо предизвикателство.
Трябва да отпадне това очакване от нас, че този нов план и това, което Европа ще дава, са едни субсидии, едно пряко подпомагане. Това са други фондове, тук става въпрос за новото, което се появява в Европа и зависи страшно много от научно-изследователския потенциал на България.
Има ли държавна структура, която разработва такъв проект?
Проектите са страшно много. От една страна, по отношение на Зелената сделка, съветът, който се създаде, вече заседава. По отношение на плана за възстановяване, мисля, че се работи доста активно от страна на правителството, но тук е много ключова ролята на социалните партньори. Едва ли е необходима само структура, но и много добра връзка с бенефициентите – онези, които трябва да получат тези средства, информацията и тяхната подготовка. Защото само структура много трудно ще реши проблема.
Кой не би имал изгода от въвеждането на тази зелена енергия и по какъв начин може да попречи на тези процеси?
Принципно, всички имаме изгода, защото всеки иска да живее в по-чиста среда, да диша по-чист въздух и т.н. Това, което ние поставяме като въпрос дали стъпките и целите не са прекалено амбициозни. Защото в случая възниква един втори компонент – икономическият и социалният, защото равновесието е не само екология, но и социално-икономическо. Дали е удачно с много ускорени темпове да екологизираме нашата енергетика и между 90 и 150 хиляди души да бъдат освободени. И оттам нататък възникват следващите тежки социални проблеми, които могат да се върнат като екологични проблеми. Или пък такива ключови индустрии като металургия, химия, които имат отношение към следващите ешалони на нашата икономика, толкова бързо трябва да се затворят, защото нашата икономика е много енергоемка. Тя не е адаптирана към тези новости. Прави впечатление, че тези неща, за които говорим, са някак по-имплементирани по-рано в северната част на Европа. А погледнете – Централна, Източна и Южна Европа сякаш сме по-изостанали в енергоемкостта, в значението на този конвециален тип енергоносители и т.н. И тук въпросът е наистина да има една по-голяма справедливост между Севера и Юга в Европа, защото едва ли това е по силите на България.
От друга страна, цифрите, които видяхте, на базата на тях възникват и редица въпроси. Да, ние сме твърди привърженици на всичко това, но защо да не се приеме малко по-широка стратегия, за малко по-широк натиск. Европа може да го направи това. Другите части на света, които замърсяват повече, дали в идеята да направим Европа зелена ние няма да изостанем изключително в дела на произвежданото от Китай и САЩ, или ще завърши така. Ако трябва да си отговорим на този въпрос, аз бих казал така: нужни са сценарии, да видим при този по-твърд вариант, при среден вариант, по-мек вариант, как би изглеждала Европа през 2050г. Защото целта е 2050г. И ако това ще бъде пагубно за Европа, може би нещата трябва да достигнат по-широко допитване дори до хората – склонни ли са да дадат превес на един преходен период на социалното, на запазването на работа, на заетост, на доходи, за да се извърши по-плавно тази трансформация, или пък желаят по-бързо да се случи тази зелена екология. Много е сложен въпросът.
