Петър Славов е юрист и икономист по образование, адвокат по професия с над 10г. стаж. Председател на сдружение „Граждански блок“, част от „Гражданска платформа” и член на Съвет „Управленска алтернатива“ на „Демократична България“.
Най-активният народен представител в 43-то Народно събрание с над 500 внесени въпроса към Министерски съвет.
Конституция и свикване на Велико Народно събрание. Как Вие разчетохте посланията от изказването на министър-председателя?
Едно доста изненадващо изказване бих казал. Хората по площадите искат и очакват други неща, но тук виждаме един доста различен ход от страна на премиера, но може би тук преди всичко трябва да припомним, че инициативата за правене на предложение за свикване на Велико Народно събрание може да идва от ½ от народните представители, респективно или от президента, но не и от премиера на Републиката. Така че очевидно може би се има предвид народните представители от ГЕРБ, заедно с партньорите им от т.нар. патриоти, ще трябва да предложат такъв проект. Простата аритметична сметка показва, че само те заедно нямат 120 народни представители – те имат около 116 депутати в парламента общо, тоест няма да им бъдат достатъчно гласовете дори да предложат проекта.
Другото, което е важно да се каже е, че при подобен проект сегашната Конституция предвижда да минат поне 2 месеца преди той въобще да бъде разглеждан в парламента. Тоест виждате, че във времето почваме да се отдалечаваме от днешния ден.
Първо, че трябва да бъде внесен проектът от 120 народни представители, какъвто още няма представен, след това от момента на внасянето му вече трябва да минат още 2 месеца преди той да бъде разглеждан, а в хода на разглеждане и обсъждане никой не може да каже точно колко месеца още ще минат в така наречените дебати.
След което проектът трябва да се приема с мнозинство от 2/3 от народните представители и ако това решение бъде прието с 2/3 мнозинство, то насрочването на изборите е в 3-месечен срок.
Или една проста аритметична сметка показва, че е много вероятно всъщност тези 6-7 месеца до редовните парламентарни избори, които предстоят, в този период да изтекат, независимо дали в края на краищата този проект за нова Конституция и свикване на ВНС ще бъде подкрепен и дали това ще случи. Така или иначе властимащите в момента печелят едни 6-7 месеца, като по всичко изглежда, че това е основната им цел в случая.
Смятате ли, че партиите в опозиция в настоящия парламент ще подкрепят искането за нова Конституция?
Трудно е да се прогнозира, не знам какви партийни сметки ще си правят т.нар. „опозиция“ в парламента. Но при всички случаи допускам, че сред депутатите в опозиция и сред т.нар. независими ще се намерят хора, които да подкрепят един такъв проект, за да се съберат първо нужните 120 подписа, за да се инициира процедурата и да могат да твърдят, че виждате ли „в момента парламентът решава нещо много важно, трябва да продължи дейността си, за никакви предсрочни избори, за каквито настояват хората, не може да става дума и затова един вид ние в този парламент ще си работим, и ще си гледаме въпросния проект”. Просто, за да си доизкарат мандата. Но пак ви казвам – за да бъдеприет, е необходимо да бъде подкрепен от мнозинство от 2/3 от всички народни представители, което означава 160 гласа, които аз не виждам как ще бъдат събрани при настоящата конфигурация в парламента.
Но всичко това ще стане ясно след горе-долу 6-7 месеца, тоест когато така или иначе е време за редовни парламентарни избори.
Смятате ли, че това изявление на премиера ще успокои протестите?
Лично аз не очаквам да успокои протеста, даже смятам, че ще има доста силна гневна реакция. И ви предлагам да разтълкуваме някои от конкретните предложения, защото те така бяха нахвърляни, но един по-внимателен прочит показва, че като че ли не са и мислени сериозно и че всичко това е набързо конструирано и подготвено, за да се спечели време.
На първо място се говори как това ВНС, което ще свикват, 400-те депутати, които трябва да бъдат избрани по действащата Конституция, 200 щели да бъдат избрани пропорционално от партиите, 200 щели да бъдат избрани мажоритано. Само че, това, според действащия Изборен кодекс няма как да стане, тъй като процедурата за избор на ВНС е идентична с тази за избор на обикновено Народно събрание. Или иначе казано – основна част от народните представители се избират от политическите партии по пропорционалната система с преференциално гласуване. Няма обособени мажоритарни избирателни райони, където да бъдат избрани тези 200 депутати, за които говори министър-председателят. Тоест, нужни са едни доста сериозни промени в Изборния кодекс, които сами по себе си изискват доста време.
Не знам дали помните, но преди е имало Закон за избиране на ВНС, по отношение на избраното ‘90-та година Седмо Велико Народно събрание, който закон в последствие е бил отменен с приемането на Изборния кодекс и сега редът е друг. Това е първият проблем.
По-нататък – мнозинствата, за които се говори очевидно не са съобразени с предвидените в Конституцията изисквания, например, за мнозинства от 2/3 от депутатите или 1/2. Тоест, броят на депутатите трябва да може да се дели, за да може при една проста сметка да се получи цяло число, а не дроб. Иначе казано – 280-те бъдещи депутати от бъдещо ВНС не се делят на 2/3 и не се получава цяло число, което очевидно е неработещ механизъм.
Има и други неща, които се сещам, като неособено домислени. Може би по-важното, което трябва да кажем, е, че това, за което от години настояваме от демократичната общност, е сегашното НС да направи нещо много просто – не да пише някакви сложни проекти, както сега ни обяснява премиера и как в тях ще се регламентира бъдещ избор на ВНС, а просто и ясно да приеме един проект с една точка, който да казва – свиква се Велико Народно събрание с една-единствена задача и тя е да отмени въобще института на ВНС от нашата Конституция.
Или иначе казано – след като ВНС бъде свикано и след като отмени този институт на ВНС, тоест, определени промени в Конституцията да могат да се правят само от ВНС, това новоизбрано Народно събрание ще може да продължи да работи като обикновено, със съответните конституционни мнозинства и оттам нататък ще може да прави всички необходими промени в основния ни закон, за каквито настояват гражданите и за които се събере съответното конституционно мнозинство. Това не го виждаме в момента да се прилага. Виждаме едни много сложни предложения, част от които не са добре обмислени.
Прави впечатление, че изключително внимание се обръща на съдебната власт – разделяне на ВСС на две, ограничаване правомощията на правосъдния министър, намаляване мандата на тримата големи, промени в процедурата по избор на шефове на съдилищата. Виждате ли в предложенията, представени от премиера, така очакваната от всички български граждани съдебна реформа?
За съжаление, не. Не виждам дълбока реформа в прокуратурата в посока, в която гражданите очакват и в посока, в която и аз като народен представител в миналото Народно събрание съм предлагал – тогава много добри предложения бяха отхвърлени. Но сега виждаме, че част от тях премиерът направи днес?! Но тогава през 2015г. бяха отхвърлени при онова „опраскване” на Конституционните промени.
Тук единственото по-съществено, което се случва, е намаляването на т.нар. парламентарна квота. Макар че не беше казано ясно по отношение на прокурорския съвет колко хора в него ще бъдат избирани от НС. Беше разяснено само по отношение на т.нар. Съдийски съдебен съвет, в който се спомена, че шестима ще бъдат избирани от парламента. Но това по никакъв начин не решава проблемите, които и в момента имаме и за които отдавна говорим, а именно, че има прекалено силно политическо вмешателство в работата на ВСС, бил той Съвет на съдиите или колегия на прокурорите. Те и в момента са разделени по отношение на по-голямата част от правомощията си, след промените от 2015г., само за някои основни решения гласуват заедно. Но проблемът е, ето ако вземете бъдещия съдийски съвет, както се предлага, ако 7 човека в нея се избират от съдиите и 6 от НС, но към тях добавите и двамата членове по право – председателите на ВАС и ВКС – то тогава това съотношение от 7 на 6 в полза на съдиите ще се превърне в 8 на 7 в полза на политическата квота. Тъй като тези двама „големи” много рядко са от средите на самите съдии. Много често те са хора, външни за системата – юристи с 15 години стаж, без да е задължително да са били съдии – няма пречка да бъдат респективно бивши адвокати, научни работници и прокурори, и т.н. Така че, на практика този проблем ще остане.
Същият проблем мога да ви посоча и по-нататък по отношение изслушването на главния прокурор на всеки 6 месеца. Уговорката тук обаче е, че ако народните представители изискат информация по конкретно наказателно дело, то това ще става с разрешение на наблюдаващия прокурор. Нужно ли да припомняме кому е подчинен наблюдаващият прокурор? Или иначе казано как главният прокурор ще се съгласи да бъде изслушан по конкретно дело, ако той самият не желае това, след като наблюдаващият прокурор му е подчинен.
Според премиера, тези предложения ще увеличат ролята и доверието на хората в политическото представителство и институциите. Съгласен ли сте с това твърдение?
Струва ми се, че това още тази вечер ще се види по площадите. Но на мен ми се изглежда, че това няма да се случи. Напротив, очаквам хората много ясно да разберат, че това е опит за печелене на време, че се предлагат промени на парче, като съществени промени по отношение независимостта на съдийската колегия и съдиите, невмешателство на политиците в работата на съдебната власт, една сериозна реформа на прокуратурата по отношение на нейната отчетност и отново недопускане на политици да се месят в работата й, не се случва. Така че допускам хората да ги приемат като едни палиативни мерки, с които основно се печели време, за да не се стигне до хипотезата на предсрочни избори и служебно правителство – тоест, този кабинет да си изкара мандата.
Освен това възниква логичният въпрос, защо вчера на свиканото извънредно заседание на парламента, на което трябваше да бъде изслушан премиерът също, той не се яви. На практика цялото управляващо мнозинство саботира кворума и заседание не се състоя. А именно там беше мястото всички тези предложения да бъдат представени, включително конкретният законопроект да бъде представен на вниманието на обществото, да бъде подписан от поне 120 народни представители, той да бъде внесен, за да видим наистина сериозността на тази заявка. Ние в момента нито имаме предложен конкретен проект, който да коментираме и да видим, имаме едни бъдещи обещания и намерения, като в цялата ситуация, единственото сигурно е, че времето си тече и пак по всичко изглежда, че управляващите се опитват да печелят време.
Цялото интервю с Петър Славов може да чуете в звуковия файл
