Радан Кънев е роден на 30 септември 1975 г. в София. Завършва столичната френска гимназия и право в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи като адвокат. През 2004-а е един от учредителите на партия „Демократи за силна България“. Oт 2013-а до 2017-а е неин председател. Депутат в 43-ото Народно събрание и съпредседател на ПГ на Реформаторския блок. Радан Кънев е избран за евродепутат от листата на „Демократична България“ на европейските избори през 2019г.
Г-н Кънев, има ли прозрачност как ще бъдат разпределени средствата от новия европейски заем за 511 млн. евро за справяне с последствията от COVID-19?
Към момента няма прозрачност, липсва публична комуникация. Моето подозрение е, че всъщност чрез този заем правителството ще опита със задна дата да покрие разходите за 60/40. Ако това стане, ще се окаже, че правителството обявява два пъти икономическа подкрепа, но става дума за едни и същи пари и има “игра” с числата за сметка на нещастието на стотици хиляди български семейства. Това няма да е корупция, но ще е погрешна политика и лъжа към гражданите. По принцип има механизми за контрол, но например комисията в Парламента за контролиране на средствата за ковид е ръководена от ДПС – не е нещо, на което мога да имам доверие, както и голяма атс от гражданите.
Самоосигуряващите се лица не са включени в тази помощ. Колко са те в България и какви ще са последиците?
По различни данни в България те са малко над 900 хил. души. Това е много съществен брой – приблизително една трета от ефективната работна сила в България. Това е много широк кръг хора – собственици на малки бизнеси, включва огромната част от хората, които се занимават със занаятчийски и свободни професии, практически всички хора на изкуството, както и голяма част от модерните уеб базирани професии, Te допринасят много за икономиката, а една немалка част от тях са и работодатели на между 1 и 10 души. Заедно с хората, които наемат, те са не по-малко от ¼ от българската икономика може би и повече. Разпределението е на средствата е задача на всяко отделно правителство.
Колко са те средно в Европа и ще бъдат ли подпомогнати?
Броят им е приблизително среден за ЕС, но само България, Кипър и Хърватия не са включили тези хора в своите заявления. SURE е най-голямата спешна мярка за подпомагане на икономиките в ковид кризата, инициирана от европейските институции. Размерът й е по-голям от всичко до момента по мярката 60/40. В Европейския парламент постигнахме много ясен запис в самия финансов инструмент – че той и за нуждите на самонаети лица. Целта е да покрие случаи, които националното законодателство не покрива. В България самонаетите нямат осигуровки за безработица. Мярката дава възможност за точно тази екстремна ситуации. Правителството трябва да види кои са най-засегнати и да разпредели сумата по такъв начин да бъдат обезпечени. Все още има време за корекция, макар и много кратко. Трябва да се продължи с натиска.
Какви са настроенията в момента в отношението към България в ЕП?
Всички виждаме, че България се намира в задълбочаваща се изолация в рамките на ЕС и в много трудно положение. Причините са много – като се започне от упоритото нежелание на правителството и парламента да се съобрази с препоръките за правосъдна реформа, които доведоха до остра резолюция на ЕП за състоянието на правовата държава. Продължи се през меко казано неумелата външна политика по македонския въпрос и с безкрайното закъснение на мерките за COVID-19, които превърнаха България в страната в ЕС с най-лоши показатели. Ясно е, че в момента се намираме в трудно положение и са необходими много големи усилия, за да се възстанови и укрепи авторитета на България на Европейско ниво. Тези усилия изискват промяна на управлението в България.
