Радан Кънев е роден на 30 септември 1975 г. в София. Завършва столичната френска гимназия и право в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи като адвокат.
През 2004-а е един от учредителите на партия „Демократи за силна България“, а през 2013-а е избран за неин председател. След предсрочните избори през март 2017-а сдава поста на Атанас Атанасов, а той става негов заместник.
Депутат в 43-ото Народно събрание и съпредседател на ПГ на Реформаторския блок.
 Радан Кънев е избран за евродепутат от листата на „Демократична България“ на европейските избори през 2019г.

 

 

Господин Кънев, вече повече от два месеца в България има големи антиправителствени протести. Вие също сте много активен в тях. Вчера премиерът Бойко Борисов коментира, че мафията е на улицата и иска неговата оставка. Как оценявате това изказване?

Това е скандално твърдение. То показва или скъсана връзка с реалността, или нива на нахалство, непознати в българската политика, която не се слави с най-високото културно ниво. Да се нарекат десетки хиляди млади хора, видимо необвързани дори политически, хора, които абсолютно спонтанно, искрено и с голям ентусиазъм, искат промяна в българското управление, да бъдат наречени „мафия” и „контрабандисти” е меко казано несериозно. Да се предположи, че тези хора са на улицата, защото някой им е платил, защото вярват на Васил Божков и неговите Фейсбук статуси от Дубай. Тези хора, които се върнаха от образованието в чужбина, за да протестират тук. Повече от ясно е, че тяхната мотивация е съвършено различна. И много важно е, че за първи път виждаме една такава рязка политическа смяна в българската политика. Аз съм от 30 години на този площад и не съм виждал никога досега толкова ясен поколенчески облик на протеста. Това са хора, които на миналия протест (през 2013г.-бел.ред.) не бяха дори пълнолетни, хора, израснали в Европа, израсли като европейци, в европейска България, а много от тях са учили и работили в Европа. Те просто искат промяната, която искаме и ние, и техните родители. Но я искат по-смело, по-гласно, с повече вяра, че може да бъде постигнато.

Очаквате ли, че правителството ще подаде оставка?

Не мога да прогнозирам какво е в главата на Борисов. Това винаги е било трудно за прогнозиране. Това, което знам, е, че правителството е добре да подаде оставка. Добре е за цялото ни общество. Ние сме изправени пред една тежка икономическа криза. Изправени сме пред криза на институциите. Те просто не работят. Тази криза в голямата си степен е предизвикана от поведението на главния прокурор през последните месеци. Ако в тази ситуация не се намери път за помирение и консолидация на обществото, не се намери някакъв общ път напред за преодоляване на икономическата криза, за адаптиране на новата европейска икономика, за включване в европейския спасителен план и огромните възможности за инвестиции, който той дава, ние ще изпаднем в много тежка икономическа ситуация – с лоша криза през зимата и ще продължим това дълго влачене по корем на опашката на Европа.

Ние имаме исторически шанс. Този исторически шанс няма как да се реализира от едно разкъсано общество. За да се получи тази консолидация е необходимо правителството да подаде оставка, да покаже воля на едни нови избори и да премери доверието си. Необходимо е и друго – президентът да изиграе конституционната си роля на обединител, да гарантира, че служебното правителство ще бъде правителство с одобрена от всички партии икономическа програма, и бих казал – програма от всички партии (без ДПС) програма за правосъдието. Това е оптимистичният вариант за изход от кризата. Аз вярвам, че изход има, но се изискват жертви.

Преди няколко седмици организирахте дебат в ЕП за случващото се у нас. Призовахте и ЕНП да вземе отношение. Какво очаквате да направят европейските партньори на България?

Първо трябва да разграничим много ясно двете теми на тези протести – оставка, избори, ново правителство – това е работа на българските граждани. Няма никакъв начин ЕП или ЕК да се намесят в нашата партийна политика, а и не бива.

От друга страна, поведението на главния прокурор, състоянието на медийния пазар, общата парализа на институциите, погазването правата на българските граждани да имат справедливо правосъдие и свободни медии – всички тези въпроси са на Европейския съюз.

ЕС, през договорите си, дава гаранции на всички свои граждани – от България до Ирландия – че определени права са неотменими щом си европеец. Ето това трябва да е центърът на европейския политически дебат – прокуратурата, медиите, институционалната криза.

Затова призовавам и аз, и затова събрахме с колегата Елена Йончева предостатъчно подписи на европейски депутати за предизвикване на такъв дебат. Това са и моите очаквания от Европа. Например, на днешното изслушване много ясно да се констатира, че проблемите на българското правосъдие не са решени, защото то е очевидно и всеки българин го знае. И ако в Европа някой казва друго, то европейската убеденост на българите отслабва.

Ще дам партиен пример, аз съм член и на ЕНП, там са и ГЕРБ – те са управляващи, ние сме опозиция и това е една сложна ситуация – аз казвам на колегите в ЕНП, че ако си затварят очите, че в България има корупция на много високо ниво, че тя прояжда институциите и конституционния ред, ако си затваряте очите, че главният прокурор си играе на политика, а не на правосъдие, ЕНП губи тежко в очите на българите. Младите хора, активните хора, образованите, средната класа винаги са били хората на ЕНП в България. Но това изобщо не е даденост.

Имаме ли нови имиджови поражения в Европа, след като в западния печат зачестиха публикациите за България, определяйки я като недемократична държава?

Тази заинтересованост на западните медии, за първи път от много години, от това, което се случва в България е положително. Аз внимателно следя и европейските, и северноамериканските издания. Излязоха в т.нар. брюкселски издания – „Политико”, „Юроактив” – множество статии за България за първи път от много време. Аз мисля, че те са задълбочени и верни. Те оценяват и дават информация на западноевропейските политици и публика за състоянието на корупцията в България и дават другата информация – че младите хора излязоха на улицата. Така че, не виждам нещо да руши имиджа ни, защото имаме проблеми, за които търсим помощ и това е правилно, имаме гражданско общество и цяло едно младо поколение хора, които заявяват, че не искат да живеят в корумпирана държава, а в подредена европейска конституционна демокрация. Това хубаво, не е лошо.

Споменахте „Политико” – вчера в техен анализ бе споменато, че европейските фондове до голяма степен задълбочават проблема с корупцията в България. Вие смятате ли, че това е вярно?

Ясно трябва да се каже, че когато няма достатъчен контрол върху изразходването на европейските фондове, когато в Европа институции си затварят очите за нередности в държави като България, съвсем не само България, фондовете освен положителен имат и отрицателен ефект. Защото европейските пари, през корупционната система за комисионни и отчисления за политици и политически партии, се превръщат в ресурс за купуване на избори. Ние знаем, че едно от най-грозните лица на корупцията, които рушат истински демокрацията е купуването на избори. А откъде се купуват избори? От комисионните, които се отделят от големите проекти. От една страна некачествено изпълнение, от друга пари в джобовете на тези, които си купуват власт. Това е проблем за Европа. Както казвам, че правата на хората са проблем на Европа (защото ние сме европейци, имаме права), по същия начин имаме права на европейския данъкоплатец. Темата е особено чувствителна в държавите-донори – Скандинавските страни, Германия, Дания – те трябва да осъзнаят, че с парите на своите данъкоплатци финансират проблеми на целия ЕС, финансират отстъпления от демокрацията. Решението не е да няма европейска солидарност, а да има много строг контрол и да не се подминават проблемите.

Споменахте изборите – знаете, че сега се правят промени в Изборния кодекс, председателят на ЦИК подаде оставка, днес ще бъде избран нов, правят се опити за въвеждане на машинно гласуване, но не съвсем. Смятате ли, че правителството може да организира честни избори?

Аз смятам, че правителството не иска да организира честни избори. Въпросът не е дали може, най-вероятно може. Но това не е стилът на тези управляващи. Те винаги са търсили манипулацията на изборния процес – и манипулацията на протоколи, и купуване на гласове. Откакто ГЕРБ е на власт качеството и честността на изборния процес драматично намаляха. Това са факти, които знаем. И въпреки това ще кажа нещо, което не е много популярно – когато обществото поиска промяна, няма такава изборна машина, която да я спре. Важната задача, естествено е да се борим против нередностите в изборния кодекс. Но истински важната задача е да дадем на хората алтернативата, в която да повярват. Тръгне ли вълната на промяна в едно общество, никакви изборни мизерии не могат да я спрат.

Тръгна ли вълната на промяната?

Надявам се, много леко. Но вече е тръгнала. И отговорността на реформаторски настроените политици в тази ситуация, хора като нас, е огромна. Ние трябва като послания, лица да отговорим на огромните очаквания за промяна. Всички знаем, че БСП не е алтернатива. Но трябва да покажем алтернативата.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!