Румен Драганов работи в сферата на туризма повече от 30 години. Завършил е Техническия университет в София и Университета за национално и световно стопанство.
През годините е заемал различни длъжности в сферата на туризма – екскурзовод, туристически представител, офис директор в международната търговска организация “Балкантурист”, бил е и председател на Туристическия комитет към Съвета на министрите в качеството си на заместник-министър на търговията и туризма.
Днес Румен Драганов е директор на Института за анализи и оценки в туризма.
Господин Драганов, измина един от може би най-тежките сезони за българския туризъм. Как приключва това лято и какви са основните поуки, които си извадихме?
Действително това беше един необичаен сезон не само за българския туризъм, а за Европа и за света. Спадът на броя на туристите общо взето по дадени данни от световните организации по туризъм е някъде над 470 млн. Около 430 милиарда са загубите от туризъм, което горе-долу представлява около една четвърт от туристическия оборот, който сме имали миналата година. Той беше 1 трилион и 450 милиарда. Съответно в България данните, които излязоха за летище Варна и Бургас, там спадът се движи в рамките на 83%, тоест значителен спад по отношение на желаните пътувания. В същото време всички дестинации в света бележат ръст на вътрешния туризъм. Той просто прави пик. И сега има страни, които са по-характерно развити с вътрешния си туризъм като Германия, Исландия и други европейски страни, големи и малки, Швейцария може би е един от първенците по вътрешен туризъм, и България също се нарежда на едно достойно място измежду страните в света, където се развива силен вътрешен туризъм. Това, което видяхме тази година, е, че, от една страна, над 550 хиляди българи не отидоха в чужбина и те се възползваха от възможността да имат почивка в България, запознаха се с обекти по морето и в планината. Както казва Алеко: „Опознай родината, за да я обикнеш.” От друга страна, видяхме липса на места за паркиране в страната през месец август, което показва, че ние сме създали някаква устойчивост в туризма и тя е там, където има къщи за гости, малки семейни хотели, малки корпоративни хотели, които разчитат на клиенти, които години наред са ползвали тези хотели. Един такъв пример е Велинград с неговата хотелска база и с една много висока заетост това лято, по-висока, отколкото всяка друга година досега. Един град като Елена, който направи басейни, хубави къщи за гости, хубави хотели и варненци отидоха там. Това са много градчета, които са в Централния Балкан и Подбалкана. СПА-курортите – изключителен ръст. Много добре изградена база и въобще всичко, което имаше настройката да работи на вътрешния пазар, отбележи ръст. От друга страна, вече съвсем отчетливо можем да кажем, че може би хотелите и училищата в България се оказаха най-подготвени по отношение на коронавируса, както каза и Генералният щаб.
Ние нямахме нито едно огнище на коронавирус в нито един от хотелите в България. Цели зони, примерно цялото Северно Черноморие, Централно Черноморие, Южно Черноморие без нито едно огнище на коронавирус, тоест това са „коронафрий” дестинации. Същото се отнася и за Българския туристически съюз, където във всички негови 230 хижи и 14 туристически спални, заслони и др. ние нямаме нито едно заболяване от коронавирус нито на персонал, нито по отношение на туристите.
Все пак обаче не може да не отбележим огромните опашки, които се струпаха по границите с Гърция. Вие как си обяснявате това – като наказателна акция, като един вид протест на българските граждани към българския туризъм ли? Защото знаете, че Гърция въведе QR-кодове, PCR-тестове, затвори всички гранични пунктове освен един и въпреки това много хиляди българи предпочетоха да почиват там. Защо?
Ами Вие ако затворите всички входове на една спортна зала и накарате всички да излязат през един единствен изход, ще зададете въпроса „Защо има такава голяма опашка? Това протест ли е?” Не, просто Гърция затвори всички гранични пунктове и всичко това, което е на север от България – Румъния, Словакия, Словения, Полша, Чехия, всички Прибалтийски републики, Русия, Украйна трябваше да минат през България и трябваше да минат през един-единствен пункт, а в същото време Гърция има 80% спад на туризма в Северна Гърция, така че въобще не можем да говорим, че това е опашка от българи, които, видите ли, са се насочили натам. Напротив, точно Гърция пострада от новото въвеждане на тези мерки, тъй като основният турист на Северна Гърция не е някой друг, а това е българинът. Обикновено туристите ходят на други забележителности, островите или южната част на Гърция, Северна Гърция въобще не беше развита като туристически пазар. Дори на много конференции, на които съм участвал в Гърция преди години, всички усилия бяха да се рекламира Северна Гърция, в която никой не ходи. Сега българите пълнят Северна Гърция, а Северна Гърция е празна, което означава, че нямаме нещо, което да казва „българите се насочиха натам”. Напротив, българите се насочиха към Южното Черноморие и ако трябва да приемем някаква аналогия защо, това е защото Южното Черноморие до голяма степен имитира това, което българите търсят. Те търсят малки семейни хотели, къщи за гости, ресторанти, таверни, в които могат да се чувстват добре. И в ето такива градчета като Лозенец например няма места в ресторантите. Вие запазвате 2-3 дни предварително, ако искате да имате маса. Тоест в България се получи пък едно струпване на много туристи в градовете като Поморие, Созопол, та чак до Резово, говорейки за Южното Черноморие, но същото се случи и на Север – Каварна примерно, Балчик – изключително много туристи. Разбира се, ние имахме и чуждестранни туристи, не са само българите, главно от Румъния, но тези, които имаха втори дом, от различни страни – Германия, Русия, те също използваха възможността да дойдат в България тогава, когато имаше възможност да пътуват и нямаше карантина. Така че като цяло при 7 милиона и 300 хиляди пътувания на българи, които са в периода май-октомври в България, ние няма как да ги сравняваме с тези 900 хиляди в нормални години, когато излизат в Гърция. Значи ние просто имаме огромен брой пътувания вътре. Така че ние някак си преекспонираме, че, видите ли, българите отиват на почивка някъде другаде. Не, българите посещават близки роднини и приятели масово, те ходят 4-5 пъти в годината там, ако роднините са им в Гърция, е нормално, те да са там. И затова виждаме тези вътрешни пътувания, които са много интензивни, които подпомагат туризма.
Българите ходят 4-5 пъти на море, те не ходят веднъж. Вие ако проследите номерата на колите, които са покрай плажовете, които бяха пълни догоре, нямаше места на шезлонгите и края на август, и септември, това са редица коли, които са с шуменска, ямболска, сливенска регистрация. Това са хора, които са от вътрешността на страната и те съответно се възползват, тъй като морето е наблизо – 1 час път. Те отиват и се връщат, тоест има много екскурзионни пътувания. Между другото същото се наблюдава и в Гърция – тези, които са в южната част на страната, отиват да пият едно кафе за 20 минути и се връщат обратно. Вие ако искате от Кърджали, Ардино отивате, връщате се, когато беше отворен граничният пункт. От тази гледна точка е много хубаво, че сме свободни да пътуваме, където си поискаме. Общо взето 3 милиона и 200 хиляди са тези българи, които пътуват интензивно…Специално за зимата, тези, които практикуват ски и сноуборд, те ходят по 6-7 пъти. Някои повече, има и такива, които ходят по 25 пъти пак в зависимост от условията.
Вие в началото споменахте, че отчел 80-процентов спад в броя на пристигащите чужденци на летищата. Това означава ли по някакъв начин, че вече българският туризъм и българският бизнес започва да отдава по-голямо значение на българите като туристи, защото аз лично съм останал с впечатлението, че се приоритизират чужденците като туристи. Сега можем ли да кажем, че се осъзна значението на българския турист у нас?
Ние имаме 6 загубени години на Министерството на туризма, което имаше едно много некачествено управление, слава Богу, сега имаме една промяна, която е насочена към вътрешния пазар и към българския турист, но ние 6 години не забелязахме, че има българи в България. Независимо от лошата работа и политическата нагласа на тези, които управляваха туризма, се оказа, че ние сме развили устойчив туризъм. Тоест бавно и полека, включително и с помощта на Европейския съюз по различни европейски фондове, ние сме изградили една немалка база от къщи за гости, семейни хотели, семеен бизнес. Този семеен бизнес особено този, който включва каменни къщи, бавен огън – това са неща, които се търсят, това са висококачествени продукти и те се търсят от клиенти, които плащат много пари, но това не са чужденците с изтъркани подметки, които виждаме да слизат от тези чартърни полети, които сега ни липсват, които отиват в едни хотели, където ги карат на конвейерен принцип като ферма за щастливи кокошки. Тоест ние имаме съвсем друг туризъм, когато става въпрос за вътрешен туризъм – висококачествен, на много добра база, с храна, която е от местни ферми – хрупкава краставица, розов домат, голяма част от месата също са местно производство.Така че ние сме създали изключително голяма база за устойчив туризъм, която е стъпила на вътрешният туризъм и това направи туризма това лято. Кой туризъм е неустойчив? Неустойчив е туризмът тогава, когато се правят едни крупни инвестиции в едни нечовешки места за настаняване на индустриален принцип, които разчитат на нискобюджетни туристи, които пристигат с нискобюджетни полети и които се обслужват от украинци, молдовци и някакви други. Те дори не мога да кажа, че имат такова отношение към българската икономика, а голямата част от парите отиват в някакви офшорни компании. Тоест ние имаме такива, навлезли като раково заболяване, огромни инвестиции в някакъв такъв индустриален вид, които сега ги видяхме, че не работят. Какъв извод ще направим от тук нататък, това е друг въпрос. Според мен те ще продължат да работят, ще продължат да подкрепят местната икономика по някакъв начин, но определено това не е инвестицията и ние много пъти сме предупреждавали и в самия туристически бранш много пъти сме се чудили какви са тези хора с тези куфари с пари, които унищожиха природата, дюни, построиха какви ли не неща с много пари. Те обаче не са генерирани от туризма, те не са дошли вследствие на това, че те са били хотелиери, ресторантьори и с тези пари са направили реинвестиция. Не, това бяха пари, коренно различни от парите от туризма, които просто създадоха тази неустойчива туристическа база, за която ние сега трябва да се жалваме имаме ли, нямаме ли туристи.
Бих искала и да Ви попитам в България има ли полза от отдаването на плажовете на концесия и откога е тази практика?
Въвеждането на тази форма на отдаване на плажове под наем води своето начало от втория Закон за туризма, който е от 2002 г., така че след това ние имаме такава форма на отдаване на плажове под наем независимо че преди това още по време на правителството на Иван Костов се правеха различни опити за отдаване на плажовете. Практически ние не отдаваме под наем. Това че различни политически, икономически, корупционни интереси доведоха до това управлението да предаде интереса на туризма, тези договори за наем, които би трябвало да бъдат по Закона за задълженията и договорите, изведнъж се приравниха с копаенето на мина, тоест правенето на дупка за чадър се изравни с правенето на мини, за които се дават концесии. Ние даваме концесии за разработване на минерални ресурси, но не за лопата, скоято трябва да вкопаеш един чадър в пясъка. Според мен ние нямаме нито един договор за концесия по смисъла на концесията. За какво се дава тя? Това е дългосрочно ползване на природни или минерални ресурси в полза на обществото. Ние нямаме такъв случай тук, ние имаме съвсем друг случай. Така че, от една страна, това е едно огромно недоразумение, направо забъркана нарочно каша от Министерството на туризма и хората, които го управляват в този период, и, от друга страна, ние не трябва да генерализираме, тъй като извършването на дейността по обслужването на туристи на плажовете, не е лесно, тя действително изисква някаква форма на организация и някаква форма на отговорност, тъй като тук стои въпросът за здравето на хиляди хора. Там не само се разполагат плажни съоръжения, там има спасителна служба, там има медицински персонал, там има спортни съоръжения и въобще плажовете са едно многофункционално предприятие. Отново ние наблюдаваме едно изкривяване от тази му функция на осигуряване на такава услуга, която е в светлата част на деня и виждаме, че основната дейност на плажовете и на концесионерите се превърна в отдаване под наем за баснословни цени, които не се декларират на така наречените преместваеми обекти. Някои от тях се оказа, че въобще не могат да бъдат и преместваеми обекти по смисъла на преместваемите обекти – пейка, табела, кошче и ред такива неща. Или отново тук имаме едно изкривяване на смисъл, на политики с корупционна цел. Понеже в България няма корупция, ние тук трябва да говорим за институционална корупция, тоест самата институция е създала възможности за корупция, вследствие на което самата институция е получила дивиденти, тоест те са получили нещо друго като облага в замяна на това, че те са дали тези разрешения, които са предали българския туризъм. Сега какво се получава? По принцип една голяма част от хотелиерите дават чадърите и шезлонгите безплатно, те обаче са принудени да откупуват от концесионерите и то на много високи цени терени, за да могат техните туристи да ползват тези чадъри и шезлонги и определено парите отново не влизат в държавата под формата на концесионна такса, нито към общините независимо че законът е така, че част от парите отиват в общината.
И един последен въпрос – какво очаквате да се случи през зимния туристически сезон? Отново ли ще разчитаме на вътрешния туризъм?
Да, отново ще разчитаме на вътрешния туризъм и тук не трябва да си правим никакви илюзии. Първо, виждаме как нараства броят на заболелите всеки ден, второ, не се вижда някакъв светъл хоризонт, за да кажем, че тази пандемия ще изчезне. Тя дори и да изчезне днес, психологическата нагласа на хората е такава, че ще има един дълъг период на невярване – дали действително вече можем да излизаме без маски и без да спазваме определени рестрикции. Така че като цяло ни очаква по-малък брой туристи, но трябва да продължим да спазваме правилата за социална дистанция, хигиена, за да намалим възможността от пренасяне на тази зараза. Не се очаква никакво затваряне на заведения или на граници, но като цяло трябва да се подготвим за това, че хигиенните изисквания ще продължат още дълго време и психологическата нагласа ще бъде различна за дълъг период от време.
