Тодор Тагарев
на снимката: Военният експерт проф. Тодор Тагарев
Проф. Тодор Тагарев е български военен експерт, дългогодишен служител в системата на българската отбрана. От 2005 до 2008 г. Тодор Тагарев е член на Борда за изследвания и технологии на НАТО и национален представител в неговия панел „Системни анализи и проучвания“. Притежава значителен опит в ръководството и участието в международни и национални интердисциплинарни изследвания по въпроси на сигурността и отбраната.
От 13 март до 29 май 2013 г. е министър на отбраната в състава на служебното правителство на Марин Райков.

След закупуването на първите 8 самолета Ф-16, започна ли армията най-после наистина да се въоръжава, а не да изхарчва бюджета си само за заплати, сгради и поддръжка на безнадеждно остаряла техника?

Определено може да се каже, че макар и един проект, той е много сериозен. Този проект постави начало на дългоочакваното превъоръжаване на българската армия. Засега остава изолиран случай, но има решение на парламента за още два проекта. Информацията, която излезе публично миналата седмица, че имаме възможност, а изглежда и намерения да придобием още 8 самолета от същия тип, което би означавало сериозен ход напред.

С тази информация се промъкна и идеята, че със самолетите, ще придобием и 3D радари от същата фирма, което е много сериозен ход.

Кога ще бъдат закупени вторите 8 самолета Ф-16, за да може да се окомплектова една истински боеспособна ескадрила?

Аз няма как да кажа това. Прегледах публично достъпната информация в интернет. Там фигурира и изказване на президент или вицепрезидент от фирмата „Локхийд Мартин”, който казва, че в сегашната обстановка, когато стартира новата линия и тя все още не е достатъчно натоварена, ние имаме прозорец от около една година, в рамките на която бихме могли да договорим още 8 самолета Ф-16 и те да пристигнат практически с първите, без да има някакво сериозно прекъсване.

Разбира се, знаем, че тези самолети не идват наведнъж, но това може да бъде един регулярен процес, докато придобием една пълна ескадрила.

Дори и с плащането наведнъж на Ф-16, ние едва надхвърлихме 2% за отбрана. Близо ли сме до целта на НАТО – 2% от БВП да отиват отбрана?

В този случай изглежда, че няма да е необходимо да заплащаме допълнителните самолети наведнъж, а това може да стане с договорена схема за разсрочено плащане, така че разходите ще бъдат разпределени във времето. От друга страна правителството е приело (в началото на 2018г) план как ще нарастват разходите за отбрана до 2% от БВП и в последствие ще ги задържим като минимум на това равнище. В тези разходи по принцип е възможно да влязат други проекти за превъоръжаване или ако наистина се отиде към изпълнение на решенията на Народното събрание, което одобри още два проекта – т.нар. проекти за инвестиционен разход за сухопътните войски и военноморските сили, то ние можем да задържим едно добро равнище на финансиране.

И нещо, което е важно – значителен процент – около 20% (целта в НАТО) от бюджета за отбрана да се изразходват за инвестиции, тоест за ново въоръжение или за придобиване на качествени нови способности.

Румъния вече закупи от САЩ отбранителните ракети „Пейтриът”. Трябва ли и ние спешно да имаме тази система, за да повишим нивото на нашата национална сигурност?

В нашите планове не фигурират такива системи, доколкото ми е известно. Имаме доста други приоритети и според мен това няма нужда, и няма как, да се случи в скоро време. Първо за потребността – това е една много сериозна система за противовъздушна и противоракетна отбрана. Румънската система е разположена недалеч от нашите граници – на север от р. Дунав. И предполагам, че тя може да покрие от части и наши територии.

Всички такива решения би трябвало да ги взимаме в съюзен формат и понякога в рамките на двустранни, многостранни конфигурации, като част от съюзите, в които ние членуваме.

Мисля, че не е необходимо да отиваме сега към една такава система. Тя е скъпа система и това би нарушило много сериозно идеите за превъоръжаване на другите въоръжени сили. Така че според мен няма да стигнем до закупуване на нови системи за противовъздушна и противоракетна отбрана и не виждам в това някакъв особен проблем.

Откъде идват в момента основните заплахи за нашата национална сигурност ? Отмина ли периодът на относително спокойствие в района на Югоизточна Европа?

Този период за съжаление беше доста кратък. В края на 90-те години, съвсем близо до нашата западна граница вървяха военни конфликти. За съжаление, и поради отново агресивна политика на Русия с анексирането на Крим, конфликтът в Източна Украйна, други конфликти и в момента сме свидетели на горещ конфликт между Армения и Азербайджан. Това от една страна.

От друга страна – сериозните миграционни потоци и терористичната заплаха, идващи основно от Близкия Изток и Северна Африка. Затова бих казал, че ситуацията със сигурността е променена, изискванията към системата за сигурност като цяло и в частност към армията нарастват. Ако до преди 10-15-20 години ние гледахме основно как ще станем член на НАТО, а НАТО и ЕС имат амбицията да формират една по-добра среда за сигурност, чрез решаването на проблемите там, където те се генерират – например, Афганистан, то това мислене сега се променя. Под заплаха, макар и не пряка и не от чисто военен характер, е и нашата територия. Но вече не можем да пренебрегнем този тип заплахи, които трябва да сме готови да посрещнем и на нашата територия.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!