Тома Белев е роден в Кърджали. Професионалните му интереси са в областта на опазване на природата. Лесовъд, природозащитник и специалист по защитени територии. Бил е директор на Природен парк „Витоша”. В момента е председател на Асоциацията на парковете в България и общински съветник в столицата от „Демократична България“
От години в София дишаме въздух с нива на фините прахови частици значително над нормите. Защо общината е безпомощна в това отношение?
Дали е безпомощна, по-скоро не успява да се справи с мръсния въздух, не считам, че е безпомощна. Общината си има своите механизми за въздействие, естествено не върху всичко, но върху една значителна част от източниците на фини прахови частици е абсолютно възможно да се въздейства. Досега общината все още няма оперативен план, по който да действа при риск от замърсяване.Законът позволява да се предприемат определени мерки- като да се ограничи движението по улиците, паркирането, да се спрат от движение някои видове моторни превозни средства или някои горивни инсталации и т.н и това се разписва в оперативен план. Столична община обаче няма все още такъв. Сега в момента правят предложение един механизъм, който действа в общината от 2018-та година, но който няма такъв легитимен характер, той е пожелателен, да се превърне в оперативен план, за да може действително кметът на столицата да има възможност да каже ето очаква се утре превишаване на над 100 микрограма на кубичен метър на фини прахови частици затова например няма да излизат тежкотоварните автомобили, или няма да влизат в центъра на столицата или ще спрем всички коли с четни или нечетни номера. Има десетки методи за въздействие с цел намаляване на замърсяването с фини прахови частици. Ясни са източниците на замърсяване, част от тях са в компетентността на столичния кмет да ги ограничи поне временно. Тук не говорим за липса на възможност, а по-скоро за писна на желание.
Защо го няма това желание?
Законът дълго време не позволяваше, а след това малко по малко от началото на 2019-та година се даде възможност на кметовете да предприемат такива мерки. А защо не се прилагат? Защото повечето от тези мерки са непопулярни. Всъщност това е един от проблемите на лошото управление в цяла България, че отговорните лица не искат да взимат непопулярни мерки, искат да се харесват на всички и да не пречат на никой, но това всъщност не е управление.
Относно миенето на улиците. Това също е някаква мярка срещу мръсния въздух. Но това като че ли се прави рядко и некачествено. Откъде идва там проблемът, защо се пести от тази мярка за борба с мръсния въздух?
¼ от количествата фини прахови частици идват от ресуспензия на почва, това означава, че почвата е паднала на улиците, колите и автобусите са минали през нея и са я вдигнали във въздуха, заедно с вятъра и съответно попада в дробовете на хората. Трябва да признаем, че за последните три години има увеличаване на миенето на улиците, но няма яснота каква е общана площ на улиците, които са измити. Няма значение дали е малък или голям булевард, като попадне почвата на улица, по която минават дори 10 коли през деня те пак ще я вдигнат по същия начин във въздуха. Затова трябва да имаме много ясен план за измиване, редовно измиване и разбира се да има контрол при източника. Два са основните източника- единият е строителството, където моторни превозни средства излизат от строителния обект излизат в уличната мрежа, където съответно ако не са измити гумите им разнасят тази почва, вторият източник са местата, където няма достатъчно площ за паркиране, съответно се паркира в градинки, в зелени площи и от там леките коли изнасят подобна кал на уличната мрежа. Така, че първо трябва да се контролират колите в строителството, второ да се организират места за паркиране.Това са мерки, които могат да се предприемат и които ще дадат едно прилично намаление на количествата на фини прахови частици във въздуха.
А доколко изобщо се следи самото миене на улиците?
Аз лично като гражданин следя какво се мие на улицата, на която живея. През последната година видях да се мие улица, която преди това не съм виждал да се мие изобщо, трябва да то отчетем. Качеството на миене е отделен въпрос. Първото измиване, което видях, даже заснех с телефона си, при него скоростта беше уникална. Човекът върви и пръска от двете страни, това не е измиване, категорично пръскането с вода не се води измиване. Може да намокри праха, но няма да го изчисти. При следващите измивания, които гледах вече бяха по-усърдни. В същото време получавам сигнали от хора, които живеят в центъра, че толкова често мият улиците там, че са измили пясъка между паветата. Явно в различните части на столицата е различно. По принцип столичният инспекторат контролира елемента на измиване. Но може би е добре да се сложи програма за измиването, за да могат хората да знаят кога се очаква тяхната улица да бъде измита, един, два, три пъти и да могат да изконтролират дали това е направено.
Поне ако не е направено да могат да подадат сигнал
Това е нещо, което можем да подобрим. Може би от Столична община се притесняват да поставят подобен график, защото ще се види, че не се измиват всички улици или че не се измиват редовно. Но това е един от механизмите да накараме Столична община да предвиди повече средства. Между другото за следващата 2021-ва година отново са предвидени повече средства за измиване, въпросът е това измиване да е качествено и да знаем колко средства ни трябват, за да се почиства столичният град от праха, който попада върху уличните платна.
Относно печките на твърдо гориво. И там се работи, налагат се санкции, но като че ли все още има много домакинства, които се отопляват по този начин?
Лошото е, че никой няма точна представа за броя на тези домакинства и не са само домакинствата, има и малки предприятия, които използват печки на твърдо гориво. Столична община има два проекта, които са за подмяна на такива съоръжения. Предприемането на действия го имаме, ефектът все още го няма. По няколко причини и може би трябва да помислим като общество и ние като общински съвет за местата, в които имаме най-голямо количество на тези печки. Има такива райони, където населението е много бедно и изгаря каквото намери. Затова може би там трябва да се търси по някакъв начин дали с местната общност да се правят печки с по-висока ефективност на КПД, защото „пернишкото чудо” със сигурност не е ефективно. То позволява всякакви неща да се горят в него. В момента има включително и българки фирми, които са създали съответните печки, които поемат само дървесина, те са изключително ефективни и имат допълнително изгаряне на газовете т.е имат допълнително едно падане на пепелта и неизлизане в атмосферата. Така, че трябва да се търсят подобни решения, които да подобрят качествено средствата за изгаряне. Има и програми за слагане на филтри по комините, което считам като не особено ефективно и смислено действие, защото ние дори да сложим филтри на цялата „Подвитошка яка” и да им сменим горивните инсталации ако имаме няколко квартала, където хората са толкоз бедни и изгарят каквото намерят от отпадъците – пластмаси, дограми, то качеството на въздуха пак ще е ниско. Трябва обаче да сме честни и да кажем, че не всичко, което дишаме в София идва от София. В анализа на НИМХ към БАН беше доказано, че имаме едни 35% от ФПЧ, които идват извън града, 16 на сто дори идват от чужбина. Доказано е, че в определени дни част от ФПЧ идват от Румъния, Молдова, Унгария, Австрия и се задържат в софийската котловина и се задържат. Има едни 19%, които са свързани с изгаряне на въглища, RDF гориво и на отпадъци. Ние в Столична община нямаме системи за изгаряне на въглища, RDF гориво и на отпадъци т.е тези 19% идват от близката околност на столицата. В изследването е показано като място- юг- югозапад, където се намират ТЕЦ- Перник, ТЕЦ-Бобовдол, посочени са също така циментовите заводи „Златна Панега”, както и топлолектрическите централи в „Марица изток”. Така, че Столична община може да е активна и в тази посока. Ето сега в Перник се готвят да разрешат да продължават да се добиват въглища в Перник и да се изгарят в местната ТЕЦ, което е чрез изменение на общия устройствен план на града и примерно гражданите там се опитват да обжалват, за да спре този тип замърсяване, след като София и на други места може да се отопляват с ТЕЦ на газ, защо ние в София трябва да дишаме ФПЧ на ТЕЦ- а на Перник, която изгаря въглища. Това най-малкото не е честно. Когато Перник нямаше вода Столична община позволи през цялата ни система да минат водни количества, които да осигурят водата за Перник. Надявам се сега перничани да се погрижат за чистотата на въздуха в София, защото голяма част от тях също работят в столицата. Те също дишат тези фини прахови частици. Но тук липсва активна позиция от страна на Столична община и столичният кмет. Някакви граждани, някакви неправителствени организации се притесняват за въздуха, но Столична община и столичната администрация се държат все едно нищо не се случва, а те трябва да са заинтересовани и да отидат и да кажат: Стига толкова! Спрете изгарянето на въглища в Перник и Бобов дол, защото тровите софиянци. И трябва да се реши какво правим ние в тази котловина. Решението на Столичния общински съвет да отхвърли провеждането на референдум дали да имаме инсталации за изгаряне на RDF гориво е също проблемно за мене. Защото, колкото и да има системи за пречистване на въздуха оказва се, че едни 20 хиляди тона ще излязат, това трябва да се прецени. Трябва ли да създаваме още един източник на фини прахови частици в центъра на столичния град или да се опитаме да намалим това, което е в момента. Точна заради това, че не предприемаме активни действия за намаляването идва и тази втора наказателна процедура за неизпълнение на решенията на Европейския съюз.
Ще ни глобят ли този път и това ли е начинът, за да накарат властите да предприемат необходимите мерки?
Всъщност искът на Европейската комисия точно заради глобата т.е първото решение от 2017-ма година е за неспазване на разпоредбите на директивата, но в момента независимо, че има осъдително дело държавата не е предприела някакви ефективни мерки, за да ограничи това замърсяване т.е все още имаме територии, в които имаме замърсяване над изискванията на директивата. А срокът това да се премахне беше 2010-та година, сега сме 2020-та. Явно е, че Европейската комисия счита, че България не предприема достатъчно мерки и тук не става въпрос само за София, става въпрос и за района на Пловдив и за Северна, Югозападна, Югоизточна аглумерации и райони, където имаме замърсяване от промишлени източници, които да ограничат ФПЧ във въздуха. Постоянно граждани живеещи около „Брикел”, „Марица изток”, живеещи в Пловдив показват мръсния въздух. Да, има го, има и предприети някакви мерки, но те не са достатъчни т.е всичко, което се случило от 2017-та година до момента не гарантира, че нямаме замърсяване и няма да имаме такива рискови концентрации. Ако считаме, че е мярка да преместим станцията от Орлов мост в Младост или на Копитото, това не е мярка, това е начин да се заобиколи проблема. Аз в момента като общински съветник съм поискал да се върне станцията на Орлов мост, защото ние за централна градска част нямаме нито една станция, нито на Изпълнителната агенция по околна среда, нито някоя от тези нови станции, в които инвестира Столична община. Централна градска част просто не се измерва какво е състоянието на въздуха. Няма данни да се прецени какъв е въздухът. Докато станцията на Орлов мост съществуваше до 2015 година се виждаше, че има сериозни проблеми. Но след 2015-та година просто никой не измерва, освен гражданите със собствените си уреди, които слагат на терасите. Ние само виждаме, че е е лошо състоянието на въздуха, но колко е лошо не знаем.
