Иво Инджев
на снимката: Иво Инджев

В България, ако се съди по запалянковщината в публичното говорене, е пълно със специалисти по организиране на избори. Повечето от тях разбират от механиката и математиката на тази материя приблизително толкова, колкото и кибиците пред телевизорите, които твърдят, че знаят как да оправят българския футбол.

За да не ставам част от тази полемика между лаици, ще пропусна съветите как точно трябва да бъдат организирани следващите избори. Както при съветите на вирусолозите във връзка с борбата срещу китайския грип ще трябва да се доверяваме на преценката на експертите, макар и те да не са едно мнение.

Само че технологията на изборния процес ли е проблемът Номер едно, свързан със следващите парламентарни избори в България, били те редовни или не?

Не, предизвикателството е в думичката доверие. Българите, които протестират срещу властта в момента, не вярват тя да си тръгне като подготви честно своята абдикация чрез организирането на избори по начин, различен от цялостното си управление, смятано от протестиращите за несправедливо, корумпирано и самоцелно в името на самата власт, мотивирана от облагите за онези, които я упражняват и раздават порциите в икономиката и на пазара на труда.

Ето това е причината, поради която  в очите на хиляди български граждани Централната избирателна комисия не е много по – различна от Централния комитет на партията, чието Политбюро, начело с първия партиен и държавен ръководител на България, вкопчен във властта под залязващото слънце на своето досегашно всесилие. Да бъдат оставени същите другари и другарки да гримират някое и друго правило във връзка със следващия изборен ден в България е неприемливо за разбунения кошер на общественото недоволство от статуквото в страната. То би се възпроизвело и форсирало, ако на неговите акушери бъде възложено отново да бабуват на новородения парламент, вярват ядосаните хора в България.

Въпросът с легитимността на изборния резултат е стар като младата ни демокрация. Тя беше зачената в греха на недоверието към онези, които броят бюлетините. И до ден днешен мнозина съвременници са убедени, че резултатът от първите плуралистични ( все пак!) избори от почти половин век насам беше подменен през 1990 година, когато България осъмна след тях като единствената европейска брънка от бившата съветската лагерна система в Европа с препрана комунистическа легитимация на бившите управляващи чрез демократични по форма, но съмнителни като резултат, категорично непризнат на вълната на еуфоричните очаквания за истинска промяна.

Това съмнение трови като новичок обществените отношения и днес. Каква форма на лечение ще бъде предприета срещу тази постоянна мигрена е колкото въпрос на технология, толкова и на елементарна логика: протестиращите, които поставят на изпитание властта в момента, няма да приемат техните усилия да бъдат обезсмислени “по технически причини”. Това условие за сключване на нов обществен договор едва ли ще подлежи на преговори.

Ето защо никой не бива да се чуди, че оставката на ЦИК е сред исканията на протеста. Централната избирателна комисия няма как да е по-независима от останалите институции, овладени на абордаж от управляващата партия и нейните сателити – като “Атака” например, която осребри златния пръст на Сидеров от предишното Народно събрание с многобройни постове, получени от ГЕРБ за нейните кадри в министерства и областни управи, ползвайки тези бонуси дори и днес след вътрешната крамола с останалите бенефициенти на дарове от управляващата коалиция.

В края на краищата ЦИК не е независим рефер, а изпълнител на управленската воля. Само че волята на суверена в лицето на преобладаващата част от българите е броячите на гласовете да бъдат сменени. Не защото има гаранция, че следващите ще бъдат ангели небесни, но заради принципа да не бъде опорочаван изборният процес по ( основателни) подозрения. Това е същият принцип, въз основа на който се очаква в една демократична държава висшите чиновници да подават оставки при скандални разкрития за тях дори и без да се произнесъл съдът.

Борисов многократно е завявал сам, че се “чисти” от свои приближени само по подозрения за участието им в нечисти дела. Собственият му заместник в ГЕРБ Цветан Цветанов беше пожертван на олтара на личното оцеляване на премиера. Ако Борисов откаже да приложи същата максима към състава на ЦИК, това по условие вещае нова ерозия на доверието в него. Ако има какво още да ерозира образа му.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!