Ваня Григорова е икономист. Била е изследовател в агенция за онлайн проучвания, пазарен експерт в телеком и администратор в неправителствена организация. От 2015 г. е икономически съветник на президента на КТ „Подкрепа“. Завършила е УНСС, в момента е докторант в същия университет в катедра „Човешки ресурси и социална защита“.
В последните години е една от най-активните обществени личности, които защитават правата на работниците както в работни групи, комисии, Националния съвет за тристранно сътрудничество, така и в медийното пространство. Тя е и представител на синдиката в срещите с представители на Европейската комисия, в които защитава каузата за ускорено увеличаване на минималната работна заплата и създаване на условия за увеличаване на останалите доходи.
Госпожо Григорова, правителството представи нови социални и икономически мерки. Навременни ли са те и имат ли смисъл на този етап от коронакризата? И още нещо: към кои слоеве на обществото са насочени тези решения?
Има нужда от нови мерки, тъй като, включително преди малко говорихме с хора от различни федерации (т.е. различни икономически сектори), фирмите са изключително затруднени, поне част от тях. Коронавирусът вече започва да се разпространява в трудовите колективи. Част от примерите се знаят, част от тях не са толкова видими. Но има в шивашки цехове, има в машиностроителни заводи. Това не са малки компании – там хората са между 1 000 и 4 000, даже единият пример е за 9 000 души. В този смисъл, едно такова предприятие няма как да не бъде засегнато.
Има втора група предприятия, които имат нужда от подкрепа, и те са тези, които работят за външните пазари. Ако българско предприятие работи за испанско или италианско такова, което не работи, няма как да очакваме българските работници да имат някакви приходи. Категорично има нужда от тези средства.
Но постановлението, което оформи основната част от подпомагането, беше прието преди около две седмици. „Подкрепа” имаше множество препоръки към управляващите, така че да стане то много по-работещо. За съжаление, голяма част от нашите препоръки не бяха възприети и очакваме проблеми при прилагането, не при замисъла. Замисълът иначе е добър. 60/40 в сегашните условия е по-добра мярка, отколкото при предходните условия, по време на извънредното положение. Защото тогава тези пари бяха за неработещи работници, сега е за работещи работници. Тоест, сега е реална подкрепа, пари на ръка, за бизнеса. Очакваме, поради чисто юридически дефекти в част от секторите това да не работи.
По отношение на новите мерки се вижда, че те са насочени основно към един сектор – туристическият, което няма как да се тълкува като особена подкрепа за българските граждани.
Направи впечатление, че се раздадоха много пари за различни министерства. Смятате ли, че тези раздадени пари ще успокоят напрежението на улицата?
Беше заявено, че ще бъдат раздадени. Когато бъдат раздадени, тогава ще можем да направим равносметка. Категорично може да се каже, че е положително това, че има заявка за увеличение на доходите на заетите в различни агенции. На мен ми прави впечатление, че там също има условие „за тези, които работят на първа линия”. „Първа линия” е толкова широко понятие, че всеки един служител на агенция може да каже, че работи на първа линия и да бъде неудовлетворен за това, че неговият директор не смята така. В крайна сметка, това, което ще се получи, че отново ще бъдат настроени едни професионалисти срещу други професионалисти, тъй като няма ясен критерий, по който да бъдат отпускани тези средства.
Иначе намерението е добро. Безспорно различните държавни агенции имат нужда от огромно подпомагане, тъй като не малка част от хората, които са заети там, получават заплати, близки до минималната или минималната. Това е и причината в Агенцията по заетостта да има Бюра по труда, които да работят с 40% от нужните им служители. Там никой не иска да отиде да работи. А когато нямаш силни държавни институции, ти по същество нямаш държава. Но дали това ще успокои протестите, аз лично смятам, че не.
Защо синдикатите „Подкрепа” и КНСБ не заемат политическа позиция, а стоят неутрални? Има ли зад това синдикални причини?
Това е лично мое мнение: колегите от КНСБ излязоха с позиция, която е по-скоро „за” протестите. Те смятат, че там има социални искания и те ги подкрепят. Така пише в тяхната позиция. КТ „Подкрепа” няма позиция по отношение на протестите, за съжаление не успя да се събере конфедеративен съвет, а именно представителите на различните федерации, така че те да вземат решение. Нашето ръководство само не може да вземе решение за няколко десетки хиляди членове. Дали има причина в това, за мен няма синдикална причина.
Вие сама казахте „не заеха политическа позиция”. Това, което смята „Подкрепа” и което знам аз, е, че не трябва да взимат страна, когато едни политически партии се борят с други политически партии.
Ако питате за моето лично мнение, то смятам, че има причина протестът да го има. Ясна е и причината – това, че главният прокурор Гешев си позволи да наруши всякакви правила и да показва сила в президентството, включително. Тук българските граждани си казаха „Стига! Щом срещу президента може да се държи по този начин, на всеки от нас може да се случи”. Така че смятам, че тази криза е прокурорска.
Тоест, има ли социални искания на протестите сега и може ли „Подкрепа” да вкара социални искания в тях, защото на този етап от улицата се чуват политически искания – за оставките на правителството и на главния прокурор?
За да кажа, че няма социални искания, това означава да не забелязвам себе си. Това е един от моите плакати, с който ходя на протестите – „Годината има 12 месеца, те искат да работим 13!”
Защото има редица проблеми, които или съществуват, или сега ще бъдат генерирани от това правителство. Например, 300 часа извънреден труд. Това е неприемливо. При 12 месеца в годината, те искат буквално да се работи 13, ако преизчислим тези 300 часа към нормално работно време. Абсурдно е. Според мен, на тези протести има всякакви искания. За съжаление обаче това, което се чува от организаторите, не са социални искания.
Какво, според Вас, може още да се направи в икономически план, така че да бъдат намалени последиците от кризата?
Нашите федерации още преди два месеца и половина, имаха един лист с обосновани искания, базирани на исканията на техните европейски партньори, и това беше да се подпомогне заетостта, но в реалната икономика. Защото това, което и днес ни беше представено и това, което е залегнало в постановлението на МС, е по-скоро насочено към туристическия сектор, не към машиностроенето, не към леката промишленост, не към шивашките цехове – там, където са хората, които произвеждат реално БВП на страната. Българското правителство реши, че ще дава по 35 евро на седалка за самолети, които превозват чуждестранни туристи, вместо да подпомогне българския работник. Това няма как да се приеме добре от българския работник.
Говорихме с хора от различни федерации – българският работник се чувства отхвърлен, поради което отхвърля дори тези, необходими за администрацията средства. Тоест, правителството, с тази си политика, кара българските работещи от един сектор да се настроят срещу българските работещи от друг сектор – машиностроителните работници срещи училите, училите срещу медицинските специалисти, медицинските специалисти срещу всички останали. Това не е продуктивно поведение. Това не позволява българската икономика и България като цяло да се съвземе и да има реален смисъл от политиката.
Изкушавам се да Ви попитам и още нещо: смятате ли, че умишлено се цели разделение между секторите, с някаква политическа цел, или това е неволна грешка?
Не смятам, че има цел зад това. Даже съм сигурна. Просто искат да минат възможно най-тънко. Тоест, имаме едни 1 000 лева, по-добре е да ги съсредоточим тук, за да е по-видимо, отколкото да ги разделим между всички и те да кажат „дадохте ми по 2 стотинки”, както ще излезе.
За да не е така, правителството би трябвало да отдели един доста по-сериозен ресурс, да подходи доста по-сериозно, за да може да поеме най-належащите нужди на българския работник и българския гражданин.
Всички тези конспиративни теории за това, че били манипулирани и надувани броят на заразените, идва от факта, че хората се чувстват несигурни. Те смятат, че някой иска да вземе работното им място, някой иска да им вземе доходите и да ги подчини. А не разбират, че правителството е толкова слабо и толкова немощно, че не може да ги подкрепи достатъчно, за да си останат вкъщи спокойни, че могат да си платят сметките и че могат да купят хляб на децата си.
