Васил Велев е изпълнителен директор на „Стара Планина Холд“ АД и председател на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България. Роден е на 1 април 1959 г. През 1984 г. се дипломира във факултет „Автоматика“ на Техническия университет в София. През 2008 г. завършва магистратура в Икономическия университет във Варна, специализирайки „Корпоративно развитие и управление“. В частния бизнес е от възникването му в най-новата ни история като първоначално работи в сферите на управление на финансови активи, търговия, недвижими имоти и машиностроене. Съучредител, а от 1999 г. изпълнителен директор на „Стара Планина Холд“ АД. Един от учредителите на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Г-н Велев, Асоциацията на индустриалния капитал е срещу увеличението на заплатите в държавната администрация. Защо?
Да, ние не подкрепихме това предложение, защото не бяхме убедени от доклада и оценката на въздействието в правилността му, не бяхме убедени, че тежестта на кризата се разпределя справедливо, равномерно между заетите в администрацията и в икономиката, в реалния сектор. Всъщност бюджетът се пълни от хората, които работят в икономиката. Те плащат заплатите на администрацията. А тези, които работят в икономиката станаха с 200 хиляди души по-малко, увеличиха се регистрираните безработни с от порядъка на 100 хиляди. Редица сектори имат не просто замразяване на възнагражденията, а намаляване на възнагражденията поради огромния спад на продажбите, поради срив на продажбите, причинени от световната криза. И всъщност става така, че тези, които пълнят бюджета и изкарват парите на администрацията имат спад на заплатите, работейки на първа линия, зад струга, зад волана. Знаете даже през март, април, май, през най-тежките месеци на кризата докато много от службите работеха онлайн от домовете си по същото време, говорейки за тежестта и рисковете, на които се излагат. В същото време държавната администрация има 10% ръст на заплатите от 1 януари, минимум 10%. За увеличаване на всички бюджетни заплати с минимум 10% бяха заделени над 1 милиард лева в бюджета за тази година. И към тези 10% ръст се добавят още до 30, но така и не стана ясно на колко души и в какъв общ размер. Имаме изброени 34 администрации, на които им се увеличават с до 30% възнагражденията, но нито знаем от какво ниво на какво, за да можем да сравним с реалния сектор годишния им доход. Защото вижте основната и щатната заплата много често няма нищо общо с реалния доход, с нетния доход. Тъй като пояснявам към нея се прибавят различни доплащания, бонуси, допълнителни възнаграждения, работа по проекти. И в същото време на държавните служители не се изваждат осигуровки за тяхна сметка. Знаете в реалния сектор работниците си плащат 40% от осигуровките сами, те се изваждат от заплатата им, докато в държавната администрация такова изваждане няма т.е ние бихме искали да видим нетния годишен доход, да го сравним с този в икономиката и да преценим дали наистина е малък. И там където е малък да се коригира. Но никакви такива числа не ни бяха показани. Другото, за което ние настояваме от много време е да сравним числеността на нашата държавна администрация по някакви обективни критерии, да преценим дали не ни е много натежала тази държавна администрация. Да видим на 1 милион население колко е държавната администрация- държавна, общинска, МВР, служби за сигурност, изобщо бюджетните заплати колко са у нас и дали не тежат на икономиката, изобщо на обществото прекомерно. Да ги разделим на 1 милион население и да сравним с Дания, Австрия, Нидерландия, Швеция, Финландия или ако искаме да се сравняваме с държави, които имат нашето историческо развитие т.е минали са през централно – планова икономика, да се сравним с Унгария, с Чехия, със Словакия. Да преценим дали пък не ни е натежала много администрацията? Това също не беше направено. И последно, което не беше направено, а бихме желали да го видим, за да вземем информирано, аргументирано решение, не стана ясно как ще се отрази на дефицита едно такова решение, на дефицита на бюджета за тази година, а и на дефицита на бюджета за следващата. Защото това не са бонуси, които се плащат еднократно, както е при пенсионерите, а това е увеличаване на заплатата. Нали не си представяте, че догодина ще се намали, защото е отминала кризата т.е тя ще остане такава увеличена и ще формира очевидно нов дефицит. Този дефицит ще се покрива със заеми, с дългове и тези дългове ще ги изплащат пак нашите промишлени работници, на които им е намаляла заплатата, а не се е увеличила т.е остава едно такова усещане за несправедливост, което не ни позволява да подкрепим такова предложение. Искам да обърна внимание, че не само АИКБ се въздържа да подкрепи това предложение, не беше подкрепено и от БСК и БТПП.
Казахте, че не е ясно какви ще са заплатите, а стана ли ясно в бюджета откъде ще дойдат тези средства за по-високи заплати?
Не и това също не стана ясно, както и пак повтарям не стана ясно и какъв размер на дефицит ще обуслови допълнително това увеличение, както за тази година, така и за следващата, защото тази година дефицитите не се гледат, защото е криза, но от следващата ще се гледат във връзка с ERM II и предстоящото ни членство в Еврозоната т.е има граници на дефицита, след които възниква ситуация за процедура по прекомерен дефицит, съответно отлагане на членството ни в Еврозоната.
Тази политика на засилено харчене на бюджетни пари с колко ще увеличи инфлацията и бюджетния дефицит и няма ли в името на следващите избори действително да се отклоним, както казахте от Еврозоната и изобщо в икономически план от постигнатото до момента?
Безспорно това води към такъв сценарий, защото веднъж увеличени едни разходи за възнагражденията, не могат да бъдат намалявани, защото това ще предизвика много голям негативен ефект, това се случи само в Гърция под въздействието на МВФ, ЕК и ЕЦБ при фалит на държавата дефакто. Ние нали не искаме да стигнем дотам. Така, че такива прекомерни разходи, които не са свързани с възвръщаемост, с инвестиции и формират бюджетен дефицит, според нас в условията на криза не са желателни. Нали затова казваме, че е криза и трябва да „стегнем коланите”, но трябва да ги стегнем всички, не промишлените работници да ги стягат, а не държавната администрация да ги разпуска.
Може ли са се прогнозира как ще се отрази на инфлацията?
Не, това би било спекулация. Ние не знаем параметрите, не знаем общата маса на тези пари колко е. Имаме 34 администрации, изброени по списък, но колко души работят в тях е голяма тайна, охранявана строго. Ние не знаем каква администрация има в България.
Защо според Вас правителството така щедро раздава парите на данъкоплатците точно в този момент?
Това всеки нека си го коментира сам, но от гледна точка на икономиката и макроикономиката и елементарната справедливост го намираме за необосновано това решение.
