Юлиана Методиева е създател и главен редактор на Marginalia – интернет сайт за коментари, анализи и новини в областта на човешките права. Тя е един от основателите на Българския хелзинкски комитет.
От 1994 до 2014 – е главен редактор на изданието на БХК „Обектив“.
През 1991 г. стартира легендарния вестник „1000 дни“ , който съществува до 1993. Преди това е била за кратко репортер във вестник „Демокрация“.
Автор е на няколко книги – „Не стреляйте по Дейвид Кореш“ (1993); „Ръкописът на Стефан“ (1998), „Принципът на нещата“(1999), както и на сценария на документалния филм на Ани Йотова „Те, другите“.
Госпожо Методиева, през последните дни видяхме от видеа в социалните мрежи как деца организирано нападат други деца заради сексуалната им ориентация в Пловдив. Откъде идва тази омраза?
Пловдив е един толерантен град. Ние доста се изненадахме, че това се случи. Но пък, от една страна, като цяло изненадани от града на толерантността, но, от друга страна както „Маргиналия“, така и други ЛГТБ организации знаем какво се случи 2018 г. Тогава имаше една изложба „Балканска гордост”, която беше подготвена от ЛГТБ организации и тя беше под прицел на местните структури на БСП и ВМРО. С много усилия изложбата все пак се състоя. Когато през 2018 г. това се случи в Пловдив, те си мислеха, че се започва подготовка за Прайд фест в Пловдив и сметнаха, че това е неуместно.
Защо обаче децата в Пловдив са решили, че трябва да бъдат „чистачи”, както са написали на табелата, да чистят хората с… те ги наричат „педали”? След градината те се преместват на площад „Независимост” и там продължават да викат на момичетата „искаме град без гейове”. Това е видимата част на случилото се.
Доколкото знам от мои приятели от ЛГБТ организациите полицията бързо е дошла. Разследването е започнало веднага. Към днешния момент, доколкото разбрах, има идентифицирани организатори. Те са се организирали в Инстаграм. Те вероятно имат много повече последователи, отколкото са били видими в градината, но е видимо това, че са много млади. Най-тежката рубрика, която бихме могли да измислим като журналисти, е „Деца бият деца” и то бият тъкмо поради това, че някой е различен. Това че някой е различен, като прибавим и свастиката, очевидно че става дума за фашизъм.
Последно, което мога да кажа, на този Ваш въпрос, е, че допускам една нова вълна от така да се каже неприемане, дискриминационно отношение към различните, която според мен се дължи основно на по-дълбоките причини, които политиците дават.
Само преди 1 месец вицепремиерът Красимир Каракачанов отново изрази отново своите опасения, че може да се превърнем в „джендърска” държава.
Не едно изследване сме правили за това че, когато политици използват слово на омразата, антисемитско слово, расистко слово, това освобождава хората откъм задръжки, тоест казват, че това е нормално. Да кажеш на някого, че е „педал” или да кажеш на някого, че е „мангал” – слово на омраза, след като човекът от властта го употребява, няма проблем. Това е нормализиране на този език. Едно от най-притеснителните неща, които ние наблюдаваме в цялата страна и особено в големите градове.
И последно искам да кажа, че децата често изпитват тормоз на различна основа, но такова активизиране срещу деца, които им приличали на гей по някакви признаци – облекло или прическа, такава мобилизация на тийнейджъри срещу тази различност не сме виждали.
Тоест може да се каже, че влиянието на политическите партии за появата на такива събития е голямо?
Абсолютно.
Второто, на което се дължи, това е наказателното производство. Всичките случаи на проява на хомофобия, трябва да бъдат разследвани именно като хомофобски мотив и да бъде санкционирана именно проявата на хомофобия. Досега прокуратурата, за съжаление, не разследва хомофобията – тя разследва и обвинява, че това е престъпление по хулигански подбуди.
Значи ли това, че у нас няма достатъчно законодателна база, на която да се осъждат и разследват престъпления от подобен вид?
Това е много обтегаем отговор. Всеки прокурор в Пловдив, който чете вестници, разбира, че това е дълбоко неприемливо и дълбоко недемократично да искаш да спреш на някого изложбата, защото е направена от гей-артисти (говорейки за изложбата „Балканска гордост” от 2018 г.). Всеки прокурор в Пловдив знае, че опасноста от крайно десни прояви е световна и всички и прокуратура, и разследващи трябва да бъдат фокусирани върху това да видят коя е причината и да я санкционират, както се казва, с превенция. Много бих се учудила, ако някое от тези момчета направи подобно нещо, знаейки, че някой вече е наказан със съответната санкция, която е лишаване от свяобода, защото става дума за наказателни дела.
Ние винаги сме казвали, че когато прокуратурата осъди някого, защото е проявил хомофобия, това ще има абсолютен възспиращ ефект.
Има член в НК, който казва, че това не е позволено. Има последици, ако използваш слово на омразата, тази норма е приблизително казана по отношение на ЛГТБ хората, тоест не е дефинирано достатъчно ясно.
При появата на такива събития като случката в Пловдив, какви са изводите, които можем да си направим, след като българските политици отказаха да ратифицират Истанбулската конвенция?
Не само Истанбулската конвенция, а и стратегията на детето. Ние продължаваме да бъдем в един такъв контекст – нелиберален, недемократичен.
Защо има такова движение срещу Истанбулската конвенция, защо има такова движение, в което обществото подкрепя тези десни, крайно десни идеологии, да ги нарека? Това е европейски проблем. Твърдим с хората, с които успяхме да проучим източниците на тази пропаганда, че тя идва от Германия, от църкви, които са се обединили срещу „злото”, наречено либерално. Ние сме ги показвали тези хора, те правят своите събития, за което получават финансиране и то добро. Има и хора като адвокат Шейтанов, които стоят сред тази група „Родители, обединени за децата”, които непрекъснато произвеждат обидни квалификации за неправителствените организации, за ЛГБТ обществото, за всичко онова, което нарушава дебата за различните, за слабите, за уязвимите и за това кой да се грижи за тях.
Отдалечават ли ни подобни събития от либералния Запад?
Напълно.
На нас ни казват, че Европа е далече, че ние сме патриархално общество, че ние няма да приемаме този „джендър” език . Продължават и със сатанизацията на неправителствените организации.
