Експерт: „Отворени Балкани“ създава напрежение, Рама и Вучич прикриват липсата на демокрация

Идеята за регионално сътрудничество не е лоша. Всяка едно партньорство е добре дошло, но проблемът е в това, че в проекта „Отворени Балкани“ не участват всички страни. А без всички държави от Западните Балкани, партньорството е проблематично. Това твърди проф. Флориан Бибер от Университета в Грац, Австрия.

„Вторият проблем е свързан с намеренията на лидерите, които го създадоха, и тук имам предвид по-специално албанският премиер Еди Рама и сръбският президент Александър Вучич. Проблемът е и в това, че не е ясно кой ще доминира. Задава се и въпросът защо е този нов проект, след като имаше проект за партньорство. „Берлинският процес“ имаше своите предимства, защото в него участваха и страни-членки на ЕС“, подчерта Бибер и изрази съмнения, че техните мотиви са регионално сътрудничество и добросъседски отношения.

„Виждаме как със своите си действия те увеличават напрежението в региона. При това положение няма как да повярвам, че те работят за добро партньорство. Намеренията имат повече пропагандна цел, да продадат този проект на Запада – ние сме добри, ние сме партньори, и по този начин искат да отклонят вниманието от съществените проблеми – недостатъчно демокрация и липсата на правова държава.

Според него „бавният процес по пътя на евроинтеграцията на Сърбия се дължи на вътрешната политика на сегашната власт в Белград“.

Относно видеообръщението на еврокомисаря Оливер Вархели по време на срещата в Тирана, Бибер припомни, че той няма пълната подкрепа на ЕС, защото той основно защитава политиката на Виктор Орбан за Западните Балкани, която не е идентична с тази на Брюксел. „Той фаворизира режима на Вучич в Сърбия. Няма как да имаме пълно доверие в неговите /на Вархели, – бел.ред./ мотиви. Той действа повече в интерес на родината си. По отношение на проекта „Отворени Балкани“ посланието трябва да бъде много ясно: Той е безсмислен, ако в него не участват всички държави от Западните Балкани“, поясни австрийският учен, който следи внимателно балканската политика.

За Европейския път на Балканите

„Очевидно е, че този път – членството в ЕС, няма да приключи много скоро. Вече никой не говори за 2025 г. Той ще продължи още време и зависи от ситуацията в региона, но и от тази в самия ЕС. Има повече предложения – изпълнете условията и ще бъдете членки на ЕС, Унгария казва бъдете наши партньори и дръжте се както нас, а ние ще се борим за членството Ви в ЕС. Но, останалите държави няма да приемат подобно членство. Всички държави трябва да бъдат съгласни. Това е предизвикателство както за Германия, така и за Франция, ЕС да се реформира и след това да приеме нови страни-членки“, заяви още Бибер.

Според него по време на управлението на Меркел Германия не е взимала отношение за случващото се в Сърбия.

„Те не успяха да изпратят по един добър начин критика или пък открито не подкрепят режима /в Сърбия, – бел.ред./. Те се надяваха правителството на Вучич да вземе някои решения. Гражданите трябва да показват недоволството си. Протестите са ясно послание, че гражданите не подкрепят управлението. Това нещо изпраща много ясни сигнали на Западните страни, че те повече не може да разчитат на Вучич. Колкото повече се вижда една политическа алтернатива, толкова по-ясно става на западните партньори, че те не може да разчитат само на Вучич. Протестите не може да бъдат игнорирани.

В самата Унгария дълго време Виктор Орбан беше приемлив, но днес има критично отношение към него. Същото се случва и в Сърбия. Има промяна на управлението в Германия. Министърът на външните работи идва от партия, която набляга върху демокрацията и правовата държава. Видяхме, че тя има критично отношение към Русия и към режима на Милорад Додик в Република Сръбска. Очакваме същото отношение и към Вучич, защото той води същата политика“, каза в заключение Флориан Бибер.

За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини