През април 2021 официално беше открита раннохристиянската Епископска базилика в Пловдив с финансовата подкрепа на фондация „Америка за България“. За равносметката дотук разговаряме на място с Ленко Ленков, програмен директор и с Диана Трифонова, програмен експерт „Благоприятна бизнес среда“, които имат активно участие в проекта от самото му начало.
Известно е, че основите на базиликата в Пловдив са открити още преди десетилетия при разкопаването на нов булевард. Бяха нужни около 40 години да се реализира този прекрасен проект. Как стигнахте до идеята за изграждането на този модерен комплекс? Кое е уникалното в него?
Л: Решихме да се захванем с голямата Епископска базилика след като приключихме нашия първи пловдивски проект с малката базилика. Когато за първи път дойдохме тук през есента на 2013 година, видяхме това, което мнозина пловдивчани са виждали – изоставено и обрасло място, включително и с отпадъци. Една невесела картина. Решихме, че нещо трябва да се направи, защото знаехме добре, че културното наследство е ценно и трябва да бъде уважавано и показвано. Стори ни се, че Голямата базилика е „по мярката” на фондация „Америка за България”. Затова и се захванахме през юли 2014 година. Ето ни днес в един завършен музей, който си струваше усилията. Радваме се, че тази оценка се споделя и от посетителите.
Д: Със сигурност уникалността, която всеки един посетител на Базиликата ще види тук са многото пластове история. Това са буквално векове, които са трупани един върху друг. От храм от 1-ви век, през самата базилика и средновековни къщи, както и некропол.
Л: Несъмнено мозайките са най-ярката част на този паметник. Но това, което беше сложно и продължава да бъде сложно, е разбирането за тази многопластовост на мястото на Базиликата. Тя изискваше привличането на специалисти от различни сфери – история, археология, нумизматика, епиграфиката. Също така – привличане на институционална подкрепа. Тук е мястото да кажем, че общината в Пловдив и Министерството на културата имат съществен принос за това, което се случи с Базиликата. Тази сложност на проучването, на разкопаването, прави обекта днес толкова интересен. Именно това е най-привлекателната му черта. Натрупване на 12 века история, което се среща на много малко места.
Много е символично, че Базиликата се намира между действащ източноправославен и католически храм. В някакъв етап от проекта изкушавали ли сте се това да не бъде музей, а да се направи опит да се възстанови раннохристиянският храм, който е имал огромна роля за християнството?
Л: Не е имало и отговаряме без колебания. Никога не сме били изкушени от тази мисъл. Съседството на храмове е много привлекателно и изкушаващо, за да се разсъждава в тази посока. Но във времето, в което Базиликата е съществувала, разделението в християнството още не е съществувало. Нито за миг не ни е минавало наум да го възстановим като действащ храм. Неговата ценност е в историята, която показва.
Какво показват първите месеци след официалното откриване на обекта, което беше през април? Има ли интерес от българските и чуждестранни туристи в Пловдив?
Когато си част от процеса, може би в много по-голяма степен, както и различните компании, с които работим, бяхме склонни да критикуваме сами себе си за различните етапи и детайли. Но след отварянето на обекта, обратната връзка, която се получава от посетителите, много ни радва и ни показва, че може би сме взели правилните решения за голямата част от нещата, които се виждат тук. Пряк индикатор за успех, който следим, е локацията на Базилика в Гугъл мапс. За този месец е имало 170 хил. търсения. Извън това, екипът, който е на място, споделя, че има много групи. Мислейки за концепцията на цялото пространство, опитахме да го направим интересно и вълнуващо за малки и големи. Радваме се, че май сме успели.
Известно е, че има известен спор между Министерството на културата и община Пловдив кой да управлява този паметник от вече национално значение. Според вас кой ще бъде по-добър стопанин през годините на това уникално място?
Л: Ние няма да вземем страна в този спор. От 1995 година Базиликата е обявена за паметник на културата с национално значение. Между Министерството на културата и общината има договор за право на управление за 10 години. На тях принадлежи отговорността да се грижат за опазването и развиването на този обект. Затова смятам нашата работа за добре свършена.
Колко средста вече инвестира фондация „Америка за България“ за културата, образованието и историята на България?
Д: Генерално до момента от страна на ФАБ на различни неправителствени организации и не само в България, за 12 години, сме подкрепили с над 240 млн.долара над 500 различни организации и над 100 проекта. Много се гордеем с това, защото показва, че сме намерили съмишленици в целия спектър от сфери, в които фондацията работи. Конкретно за културата и туризма, в момента имаме област, която се нарича „Природен и културен туризъм”. Инвестициите до момента са 22 млн. долара. В сферата на образованието имаме отделна област, която се нарича „Добро образование и работни умения”. Там инвестициите са за 153 млн. долара.
Кои ще са политиките и най-новите проекти през следващите месеци на фондация „Америка за България“?
Д: Една от последните инициативи, по които работим и беше реализирана, е свързана с дарителството на местно ниво. Тепърва предстои да видим малки НПО, читалища и сдружения какво ще успеят да направят по темата на местно ниво. Вярваме, че това е много важна и смислена тема, особено покрай пандемията. Конкретно в сферата на туризма, в момента има друг конкурс, чиито резултати ще станат известни в края на септември. Това беше конкурс за обновяване на залата на Тракийски съкровища в Регионален исторически музей Враца. Тази инициатива се случва със съдействието на община Враца и на Регионалния исторически музей.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
