Доц. Елена Кантарева е директор на ОИ „Старинен Пловдив”. Ръководи реставрацията на Епископската базилика на Филипопол. Тя е автор и реставратор на десетки икони, стенописи и мозайки, преподавателка по технология и техника на живописта и стенописта. Посветила кариерата си на опазването на културното наследство.
Кога са разкрити останките от базиликата – коя година и при какви обстоятелства?
Базиликата е открита 80-те години на 20-ти век във връзка с реконструкция и по-конкретно, когато се е прокарвало подлезно съоръжение. Трасето на улицата е трябвало да мине през Базиликата. Когато попадат на тези мащабни руини и най-вече на мозаечните подове, се взима решение трасето да бъде отклонено на юг. Благодарение на това решение, част от Базиликата е запазена. Тогава е открита само южната половина от цялата сграда. Така беше до 2015-та.
Откога датира базиликата и каква е символиката за християнството?
Това е една раннохристиянска базилика, разположена на централно място в Античния град, на 500 – 100 метра от Форумния комплекс. Размерите й са внушителни. Тя е дълга над 86 метра и широка почти 40 метра. Като план представлява трикорабна базилика с една абсида, централно разположен шадраван. Изключително богато декорирана, богато мозаечно и архитектурно оформление. Имаме констатирани следи от стенописна украса.
В Европа има ли разкрити подобни раннохристиянски базилики, които да са реставрирани толкова добре?
Има и други. Но убедено мога да кажа, че нашата базилика е най-голямата не само в Европа, но и а Античния, която е функционирала между средата на 4-ти и края на 6-ти век с абсолютно запазени мозаечни подове. Други базилики, като тази в Аквилея, също датира от 4-ти век. Тя е претърпяла много промени през Средновековието. Все още функционира като такава. Но в нея вече са се напластили промените от следващите векове. Затова ценното на нашата Базилика е, че тя е като една снимка на всички тези векове.
Много е символично, че Базиликата се намира между действащ източноправославен и католически храм. В някакъв етап от проекта изкушавали ли сте се това да не бъде музей, а да се направи опит да се възстанови раннохристиянският храм, който е имал огромна роля за християнството?
Това определено е сакрално място. Под базиликата имаме друг храм, макар и езически. Неслучайно е наличието на тези топографски наследници. Но не сме помисляли, че това може да стане действащ храм, мисля, че това не е възможно.
Какви бяха най-големите трудности в процеса на реставрация?
От 80-те години до 2015-та тук са се развивали различни реставрационни дейности. В годините на прехода всички тези дейности бяха преустановени. 2015-та, когато започнахме проекта, се сблъскахме с много тежкото състояние на мозаечните подове. Проектът беше иницииран от фондация „Америка за България” и осъществен съвместно с тях и община Пловдив. Отне ни 6 години. Реставрацията на мозаечните подове и тяхното експониране беше една ключова част. Едно от най-големите предизвикателства беше построяването на защитната сграда върху обекта. От друга страна тя стана и прекрасен посетителски център. Реставрацията продължи изключително дълго с много предизвикателства пред целия екип. Трябваше да вдигнем над 800 кв.м мозайка. Тук имаме два мозаечни пода, разположени един върху друг. Наложи се отделянето от терен. Това е много сложна и рискова консервационна операция. В момента тази площ е експонирана на втория етаж.
Какво показват първите месеци след официалното откриване на обекта, което беше през април? Има ли посетителски интерес?
Откакто е открита през април, тя се радва на нестихващ интерес. Значението й за Пловдив е много голямо, но не само за Пловдив, но за Балканите като паметник на тази епоха. Надявам се всичките достойнства на Базиликата като паметник на културата да бъдат оценени и този обект да намери място в световната листа на културното наследство.
