Емил Соколов е роден в Бургас. Завършва гимназия в родния си град. Висшето си образование получава в Университета в Екзитър във Великобритания. Завършва бакалавърската си степен “История и международни отношения” през 2016 година, през 2017 година вече е магистър по “Икономическа и социална история”. В момента е докторант по “История и политически науки” в Университета в Екзитър. Емил Соколов е историк, политически анализатор и преподавател по българска и световна история.
Г-н Соколов, ветото над началото на преговорите на Северна Македония за членство в Европейския съюз беше наложено преди години именно от правителството на Борисов. Какви бяха според Вас бяха действителните причините ГЕРБ да наложи ветото тогава?
Ветото беше наложено, защото имаше нужда коалиционният партньор на ГЕРБ „Обединени патриоти“ – а всъщност ВМРО, Каракачанов и Джамбазки, да получи някаква отстъпка, да изгрее отново в общественото пространство. Ветото беше наложено като лична услуга от Бойко Борисов към Красимир Каракачанов.
Българският национален интерес е България и Македония да са близки една до друга, да имат добри отношения. Ветото постигна точно обратното – това вето работеше срещу българския интерес.
В днешното си изказване Бойко Борисов разказваше за събитията, сякаш не е бил участник в тях, сякаш не е изиграл ключова роля за налагането на това вето, сякаш не е бил активен участник в това Москва и Белград да засилят влиянията си в Македония. Сега се опитва да се върне на бял кон като герой. Той обаче капитулира пред Европейския съюз и САЩ и едва ли не моли Кирил Петков да го спаси.
Това, което Бойко Борисов всъщност каза днес, въпреки всички нелицеприятни епитети по адрес на Кирил Петков, е: „Моля те, прояви милост. Спаси ме!“. Борисов има нужда от Кирил Петков, има нужда да покаже на западните си партньори – или приятели, както той ги нарича, че на него все още може да се разчита. Затова говори, че е готов да остави Кирил Петков да е героят, който да иде в Брюксел, говори, че е готов да му даде 59 депутата. Борисов се опитва да изтъргува себе си, оцеляването си. В типично свой вулгарно-провинциален стил оплюва опонентите си, но всъщност търси спасение в тях. В момента Борисов търси спасение в Кирил Петков, което е може би най-ясната индикация, че „Продължаваме промяната“ изиграха добре картите си.
Рязката промяна в тона на Борисов вероятно се дължи на процесите извън България – в Европейския съюз и САЩ. Мисли се как Западните Балкани да бъдат интегрирани, как да бъде прекъснато влиянието на Москва. Бойко Борисов, с всичките си зависимости и неразгледани в България обвинения в корупция, би могъл да бъде обект на закона „Магнитски“ и на разследване от –жа Лаура Кьовеши.
С днешното си изявление Борисов се опитва да си спаси кожата, като уж много не харесва Кирил Петков, но всъщност е готов да направи всичко – дава му например 59 депутата, сякаш му дава говеда, за да може да измие срама и да гарантира ако не политическото си, то поне физическото си и икономическото си добруване.
Борисов през 2020 година наложи ветото, сега обаче заявява с горещи думи, че иска то да се вдигне – какво се промени от налагането на ветото досега, в работата на „Продължаваме промяната“ ли е отговорът?
Това, което се промени е, че от много места се говори как г-н Борисов може да бъде включен в списъка „Магнитски“ и да стане клиент на г-жа Лаура Кьовеши. Това се говори доста усилено и Борисов го осъзнава. Неслучайно е против вота на недоверие, защото той ще свали едно проевропейско правителство – ако Борисов участва във вота на недоверие заедно с „Възраждане“, ДПС и „Има такъв народ“, той тотално ще се дискредитира пред западните си приятели и своя „приятел“ Макрон.
Това, което прави чест на „Продължаваме промяната“ е, че до последно – и все още, отказват да преговарят с Борисов. Те отказаха да направят някаква задкулисна договорна и това е причината Борисов да изглежда толкова изнервен и да казва, че ще остави този „наглец“ и „лъжец“ Петков да бъде герой, че ще му даде своите 59 депутати, ще го подкрепи и т.н. Това е израз на отчаяние и ярост у Борисов, защото не успя да вкара Кирил Петков в своята схема, не успя да го убеди да се договорят задкулисно и сега всичко трябва да се случва публично.
За Борисов това е унижение. Той се чувства унизен, че едва ли не трябва да отиде при Кирил Петков и да го помоли за нещо, защото Петков отказа да отиде на крака и да договарят заедно бъдещето на България. Нещата се случват прозрачно, точно както „Продължаваме промяната“ обещаха да се случват. Това е причината ГЕРБ да се толкова изнервени в последните дни, да са толкова бесни, да говорят как те не сваляли правителството, а то само се сваляло.
На ГЕРБ им е пределно ясно, че сваляне на това правителство и вот на недоверие, подкрепен от „Възраждане“ – един от лостовете на влияние на Москва в България, ще ги дискредитира и те окончателно няма да са Граждани за европейско развитие (ГЕРБ), а Граждани за евразийско развитие на България. Неслучайно днес Борисов, в изблика си на гняв каза, че някакви хора обясняват, че е приятел с Путин. Кой построи на Путин „Турски поток“? Разбира се, че е приятел с Путин, но в момента се опитва да докаже на себе си, на България, на Европа и на САЩ, че е по-голям приятел с Макрон, със САЩ, с Байдън. Борисов се бори за политическото си и икономическо оцеляване. Затова беше този агресивен стил – в опит да не нарече капитулацията си „капитулация“, а да я представи като победа и държавническо мислене.
Румен Радев също се изказва редовно по темата Северна Македония, направи го включително и днес. Защо според Вас президентът е толкова фиксиран върху проблемите в Македония, предвид факта, че той няма реални правомощия по такива въпроси? За какво се бори президентът?
Президентът играе игра, в която се надява да е единственият оцелял. Представете си играта музикални столове – президентът се надява той да е единственият със стол, след като музиката спре. Радев се надява той да остане единственият политик с някакъв авторитет и влияние. Именно затова се опитва всячески да дискредитира Кирил Петков и използва всяка удобна тема, включително Македония, за да отслаби правителството. Радев си представя, че ако правителството е слабо, то ще е зависимо и той ще може да оказва влияние върху него.
Това е една борба за власт. Радев очевидно разбира политиката по този начин. Виждаме, че конфликтът му с ГЕРБ сега се пренася върху Кирил Петков. Единствената обяснима причина е, че Радев иска той да води парада – затова и не би позволил съществуването на никакви политически опоненти. Затова е и атаката срещу Кирил Петков и „Продължаваме промяната“.
Ако следваме не интересите на партиите или на определени политически лидери, кое изглежда по-полезно за 6-7 милиона българи у нас – да вдигнем ветото, или да продължим да упорстваме?
Френското предложение трябва да бъде прието, защото то гарантира вписването на българите в Конституцията на Северна Македония, включва мерки за ограничаване на езика на омразата, включително промяна в македонските учебници, включва мерки срещу посегателствата върху български паметници. Това предложение превръща българския национален интерес в общоевропейски интерес – това е голямата победа за България.
Ветото трябва да бъде вдигнато, правителството трябва да остане, без, разбира се, ГЕРБ да участва в него по какъвто и да е начин. Нека ГЕРБ да разчитат на собствената си гузна съвест и щом твърдят, че са против путинизацията, да подкрепят правителството в борбата му с руската енергийна зависимост, в модернизацията на армията, в стабилизирането на региона, в справянето с икономическата криза.
Това, за което говорят много анализатори – проевропейско правителство на спасението, е възможно за реализация, без обаче ГЕРБ да участват във властта. Това е най-добрият вариант за България в момента, като първото решение трябва да е вдигане на ветото и приемане на френското предложение. Исторически, българският национален интерес винаги е бил България и Македония да са близки, а не отношенията между тях да се влошават.
Още актуални интервюта – четете тук.