Емил Соколов е роден в Бургас. Завършва гимназия в родния си град. Висшето си образование получава в Университета в Екзитър във Великобритания. Завършва бакалавърската си степен “История и международни отношения” през 2016 година, през 2017 година вече е магистър по “Икономическа и социална история”. През 2022 година става доктор по история в Университета в Екзитър. Емил Соколов е историк, политически анализатор и преподавател по българска и световна история. Кандидат за народен представител в бургаската листа на „Продължаваме промяната“ на последните избори.
Д-р Соколов, Владислав Горанов от ГЕРБ бе санкциониран по глобалния закон „Магнитски“, защото – по думите на OFAC – е манипулирал законодателство, което ощетява държавата в полза на хазартни олигарски. Вчера лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се разграничи от Горанов, казвайки, че дълбоко вярва, че не е виновен, и заявявайки, че партията се е разграничила от бившия финансов министър още когато е бил отстранен през 2020 година. Ще успее ли ГЕРБ да избегне имиджови щети от санкциите или знаците от САЩ са твърде силни?
Дали ГЕРБ ще успее да избегне щетите, зависи от това дали хората ще го допуснат. Сигналът от САЩ със сигурност е много ясен. Бойко Борисов няма друг избор, освен да опитва да създава митове за разграничаване. Да, през 2020 година беше поискана оставката на Владислав Горанов, но това не променя факта, че той бе министър в две правителства на ГЕРБ.
Да си министър на финансите означава реално да отговаряш за всички държавни финанси, за парите на държавата, за бюджета. Каквото и разграничаване да бълнува г-н Борисов, това не променя факта, че негов министър на едно от най-ключовите министерства, министерството, което отговаря за нашите пари, нашите данъци, е седял човек в момента с много тежки обвинения за корупция.
Дори да сметнем, че има някакво разделение, остава въпросът какво точно е правила ГЕРБ и защо г-н Борисов е допуснал – въпреки блестящата си преценка, както той обича да изтъква, такъв човек до най-високите етажи на държавата, защо е допуснал да му повери парите на българските граждани. Ако този въпрос вълнува българските граждани, даже не става въпрос за имиджови щети, а за това каква партия е ГЕРБ, когато по най-високите етажи и в най-близки отношения с нейния лидер, е бил човек, който не е просто заподозрян, а обвинен в тежка корупция от един от най-бликите ни партньори. И то партньор, чието мнение г-н Борисов често смята за манна небесна.
Откъде идва тази двойственост – как така ГЕРБ са „евроатлантици“, как са „най-отговорната партия“, а в същия момент САЩ посочват човек, който е бил два пъти министър на финансите, за много тежък корупционер, който е опасен за държавата. Не съм чул г-н Борисов да отговоря на тези въпроси.
Оправданието от сорта „видях го един-два пъти само на конференциите на ГЕРБ и в Министерски съвет, където беше министър“ – още по-лошо, ако са се виждали толкова рядко. На този човек бяха поверени държавните финанси.
Борисов изтъква, че Горанов е бил отстранен от партията, като доказателство за разграничаването. Когато през 2020 година Борисов поиска неговата оставка, той поиска оставките още на Младен Маринов като министър на вътрешните работи и на Емил Караниколов като министър на икономиката. Защо всъщност бяха поискани тези оставки тогава?
Защото се смяташе, че това е квотата на ДПС в третото правителство „Борисов“, че това са най-вредните хора. Тогава на г-н Борисов му отне доста време да прогледне това. Трябваше десетки студенти да бъдат бити от полицията, за да може в крайна сметка ГЕРБ да започне разграничаването, за което г-н Борисов говори сега. Истината е, че през 2020 година Владислав Горанов стана твърде неудобен.
Младен Маринов например обаче неколкократно по време на президентската кампания развеждаше кандидата на ГЕРБ Атанас Герджиков – защото той беше кандидат на ГЕРБ, нека не се залъгваме, по най-различни места. Младен Маринов продължи да е депутат от ГЕРБ, включително в последния парламент.
Част от това трио, което бе спрягано за квотата на ДПС, продължава да съществува необезпокоявано в партийните редици на ГЕРБ. Всички приказки за това как ГЕРБ е претърпял катарзис през 2020 година започват да стават все по-тънко съшити, защото изглежда промените да са само козметични.
По отношение съмненията за сериозна, системна корупция, единственото, което получаваме като отговор е „виждал съм го няколко пъти, вече не е член“. Не звучи убедително.
Видяхме, че „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ обявиха, че ще се явят на предсрочните избори за народни представители на 2 април заедно. Оформи ли се здрав съюз на демократичните сили и имат ли потенциал да бъде първа политическа сила?
Със сигурност обединение между ПП и ДБ има потенциал да бъде първа политическа сила. Добрата новина е, че в последния парламент ПП и ДБ взаимодействаха една с друга доста по-добре. Те успяха да изградят едно доста по-здравословно партньорство и да бъдат по-ефективни заедно. Това наистина вече позволява да се мисли за обща кампания и общи листи.
Най-важното е, че имаме дали ще го кажем обединение на добрите сили, или обединения на реформаторите, или най-просто казано – обединение на хората, които от няколко години всячески се опитват да покажат, че България има нужда от промяна, защото не можем да продължава по същия начин, че трябва да реформираме и здравеопазването, и образованието, и още няколко ключови сфери, за да може да си гарантираме по-добро бъдеще. Най-естествено, тези сили решиха да се обединят, за да заявят ясно: „Искаме да управляваме, можем да управляваме, готови сме да го направим“. Това е важна заявка, защото допреди няколко години беше трудно на реформаторските сили да излязат от голямата сянка на г-н Борисов, който казваше, че само той може да управлява. Оказа се, че това не е така.
Това обединение дава възможност на хората, които искат България да се развива по един по-различен начин. Смея да твърдя – по по-добър начин. По начин, който не казваш, че си видял обвинен в корупция бивш министър два пъти, измисляйки си смешни оправдания, пращайки приближените придворни да те оправдават по телевизиите, защото просто няма какво да кажеш.
Мисля, че всички заслужаваме малко повече от този евтин театър. Съзнавам обаче, че при пети избори за последните две години, на хората много им е омръзнало. Простата истина е, че това са третите избори за „Продължаваме промяната“, на които отиват, за да защитят идеята, че промяната трябва да продължи, българското общество трябва да излезе от кризата – политическата и обществената, защото сме много разделени, и да намери начин да реши част от проблемите и да продължи напред. Това е задачата на ПП и ДБ.
Според Вас президентът Радев и служебното правителство ще имат ли отново роля в предизборната кампания, откъсвайки с говоренето си подкрепа от ПП и ДБ и наливайки в други политически сили?
При всички случаи. По време на кампанията миналия октомври се говореше за апокалиптична зима, която просто не се състоя. Нито останахме без газ, нито без ток, нито без храни в магазина. Нищо такова не се случи. Казват, че това е благодарение на служебното правителство, докато цялото предизборно плашене и страхуване, е пълна бутафория.
За седемте си месеца правителството на Петков можеше да свърши много неща много добре, но успя да промени коренно живота на част от сънародниците ни със своята социална политика. Едно от най-съществените неща е да изправи гръб и да спре да се навежда пред Русия. Разбира се, това побърка президента и неговия вътрешен кръг.
От последните изказвания на г-н Борисов, който каза, че президентът Радев и служебното правителство се справят много добре, личи, че на Борисов не му се нрави мисълта, че вече у нас има автентични евроатлантици – не само на думи, а и на действия.
Как смятате – ще имаме ли редовно правителство след 2 април, или ще отидем на поредни нови избори заедно с местните есента?
Възможно е да се стигне до това. Дори и ПП и ДБ да са първи, което е много вероятно, нямат коалиционни партньори, с които да управляват. ГЕРБ са изцяло извън картинката, особено след като техен министър се нареди до г-н Делян Пеевски в санкциите по „Магнитски“. ДПС са извън картинката. БСП – според мен, също, тъй като Румен Овчаров също е един от санкционираните, да не говорим за гласуването с хартиената бюлетина и за начина, по който г-жа Нинова кършеше гръбнак пред г-н Борисов и направи най-яркия опит да го реабилитира, канейки го в парламента. Братската целувка, като тази, която сме виждали между войниците по руските паметници в България, видяхме между двама им в парламента.
БСП вече е неприемлив партньор, тъй като г-жа Нинова изцяло се позиционира до статуквото. В миналото имаше наченки, че БСП осъзнава, че няма как да продължава по същата наклонена права, но Нинова категорично се позиционира сред партиите, които искат България да продължи да тъпче на едно място и са готови на всичко, за да защитят личните си облаги и позиции, за сметка на интересите на страната и българското общество.
Има ли изход от политическата криза в такъв случай – кога ще се реши тя?
Политическата криза ще се реши, когато достатъчно много хора осъзнаят, че няма как да бъдат незаинтересовани, а да искат нещата да се променят. Преди година, когато започнах да се занимавам с политика по-активно, осъзнах, че средата, в която живеем, ни влияе. Можем да я подобрим само като ние започнем да влияем на нея.
Наскоро попитах своите ученици да се идентифицират с тяхна любима историческа фигура. Едно дете от 8. клас каза, че не иска да се идентифицира с фигура, а за нея по-важно е да бъде активна и заинтересована тук и сега. Това е дете, което се занимава със спорт. Когато попитах защо, каза, че виждайки окаяното състояние на залите, в които тренира, въпреки че полага толкова много усилия, нищо не се променя, когато е безразлична и не се интересува от „тези работи“, както тя го нарече – тоест от процесите в държавата. Ако едно дете в 8. клас осъзнава това, не зная какво е оправданието за всички останали.
Още актуални интервюта – четете тук.
