Емил Соколов
На снимката: Емил Соколов.

Емил Соколов е роден в Бургас. Завършва гимназия в родния си град. Висшето си образование получава в Университета в Екзитър във Великобритания. Завършва бакалавърската си степен “История и международни отношения” през 2016 година, през 2017 година вече е магистър по “Икономическа и социална история”. През 2022 година става доктор по история в Университета в Екзитър. Емил Соколов е историк, политически анализатор и преподавател по българска и световна история.

Д-р Соколов, партиите вече се регистрираха за участие в изборите на 2 октомври – има ли нещо в този процес, което Ви изненадва?

Това, което ме изненада, е Стефан Янев. Поне до последно при него се създаваше впечатлението, че мястото му в парламента е гарантирано, че там се работи много сериозно за структури. Сега се оказа, че той се явява на изборите в коалиция с някакви остатъци от „Атака“, някаква много малка „зелена“ партия и общо взето със сбор от крайно непознати партии и организации.

За мен това е индикация, че планът на Стефан Янев тази партия да стане нещо повече от негов реваншистки проект, който цели да натрие носа на ПП, не се изпълнява. При една нормална избирателна активност – над 45% например, не съм сигурен, че Стефан Янев ще влезе в парламента, защото му липсва каквато и да е организационна структура. Струва ми се, че напускането на Ралица Симеонова, oще преди да се създаде партията, може да е белязало началото на края за тази партия. По нейните думи в партията се събират някакви партийни отломки, които се опитват да я вкарат в патриотична опаковка, която да вземе нишата я на ВМРО, я на „Има такъв народ“.

Истината обаче е, че Стефан Янев нито има публичността, която Слави Трифонов имаше през последните 20 години, нито може да бъде идентифициран с някакви ясни патриотични позиции, както например ВМРО с Македония. Тоест за момента не виждам какво всъщност предлага Стефан Янев на своите избиратели и не мисля, че и той е наясно къде и как се позиционира.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов изглежда видимо изнервен от идващите избори. Това поведение типично ли е за него в предизборна ситуацията или този път има нещо, което го безпокои?

Според мен Борисов осъзнава, че опитите му да се реабилитира като сериозна обществена фигура, като човек, който може отново да бъде начело на държавата, да бъде министър-председател, всъщност не успяват. Въпреки умората от изборите, въпреки негодуванието от грешките на предишното правителство, Борисов продължава да бъде токсичен за много голям брой от гласоподавателите и партиите. Обществото не го иска! Освен тези негови 500-600 000 твърди симпатизанти, които вече заприличват на секта, никой друг не иска да чуе за управление на Борисов или за Борисов премиер.

В момента той провежда римейк на слогана от миналата година: „Ред в хаоса“. Едва ли не – „изберете ме, за да спра разрухата“. Проблемът на Борисов е, че му липсва конкретика. От всичките му изказвания повечето са много общи. „Аз няма да ви лъжа. Ще работя за благото на народа, ще паднат цените“. Но ако погледнем какво Борисов казва за „Газпром“, то е: „Да, много е лошо с „Газпром“, но пък иначе е много скъпо“. С други думи: „Много исках, ама нямах желание“.

Борисов не може да вземе твърдо инициативата по евроатлантическите теми, защото неговата история с евроатлантизма е много проблематична на фона на „Турски поток“, който той построи. С тази липса на конкретика той се опитва да запълни с общи приказки от рода на: „Видяхте ли ги тези измамници? Видяхте ли им посредниците? Аз кога съм ви лъгал?“.

И най-вече – Борисов страни от големите градове. Това не спира да прави впечатление. Той ходи по малки населени места, където разиграва тиражираните сценки с посрещналите го доволни симпатизанти. Реално не успява да се завърне в големите градове. Тоест ГЕРБ държи едни 500-600 000 последователи и то най-вероятно в общините, където имат кметове, тъй като те все още държат местната власт. В по-големите градове обаче градските избиратели продължават да им бягат, което по всяка вероятност означава, че ГЕРБ няма да спечели много нови гласове. Партията най-вероятно ще продължи да се движи в рамките на 500-600 000 гласа, а може би малко над 600 000 – като по-позитивна прогноза, и ще разчита не толкова на спечелването на нови хора, а на отлива при другите.

Борисов е притеснен. ГЕРБ разчитат на медийните си бухалки, разчитат на това, че ще успеят да окалят опонентите си, но всъщност не могат да проведат позитивна кампания, в която да спечелят гласове, защото продължават да са в изолация. Затова Борисов е толкова нервен – защото не вижда през така наречената разруха, както той я нарича, път, чрез който той да се върне на власт. Той вижда, че година по-късно, въпреки цялата пропаганда и медийни атаки, които се изсипват и срещу Кирил Петков, и срещу Асен Василев, ГЕРБ пак не могат да спечелят гласове.

„Продължаваме промяната“ – в коалиция или извън коалиция с „Демократична България“, могат ли да спечелят изборите? Социологическите агенции има дават второ място, но пък и при предходните избори беше така, а спечелиха.

Могат, и конкретно ПП. На този етап вече е ясно, че явяването ще е отделно, освен ако не стане нещо в последния момент, което не считам за добра стратегия. Ако се обяви общо явяване на 20 август, няма никакво време до началото на кампания, за да се подготви обща такава.

Рядко виждаме партия да излезе и да каже, че се бори за първото място, че искат да управляват и че искат мнозинство. ПП го казват. Възможно е тази разлика от 3-4% между ГЕРБ и ПП, която социолозите дават, да бъде стопена. Колкото и някои политолози да отричат, кампанията ще е решаваща, тъй като българите сменят партиите много често. Процентът на гласоподаватели, които променят предпочитанията си от избори на избори, расте. Видяхме как имахме „Има такъв народ“ победител, после имахме ПП победител, тоест съвсем нови партии взимат по 25%-26% като резултат. Това означава, че победителят на тези избори най-вероятно ще се реши в последните 2-3 седмици от кампанията на база на представянето на партиите по време на кампанията. Това дава възможност на „Продължаваме промяната“ – при мобилизация и добра кампания, да стопят разликата и да обърнат резултата в своя полза.

„Демократична България“ също има накъде да растат – особено след последната реплика на Асен Василев, че ПП не е дясна партия. С това те освободиха пространството вдясно, за да може ДБ да се бори за тези избиратели, най-вече с ГЕРБ, които също претендират, че са дясна партия. Проблемът и при ДБ е свързан с това дали ще проведат достатъчно силна кампания, която да убеди разочарованите десни избиратели, че дясното е живо, силно и има конкретни политики, които може да им предложи.

„Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ още в самото начало трябва да си разпределят, грубо казано, сфери на влияние и да започнат активно да работят върху послания, кампания, политики, които да им спечелят тези избирали и да се стигне до числото 121 депутати.

При регистрацията в ЦИК, лидерът на БСП Корнелия Нинова направи поредно изявление, че трябва да се преговаря с „Газпром“. Смятате ли, че Нинова е възможен участник в нова коалиция или БСП по-скоро ще предпочете пространството на проруските партии?

Нинова няма никакъв проблем да участва в коалиция с ПП и ДБ. Приказките отново да преговаряме с „Газпром“ са предизборно говорене за пред нейния електорат. Ако се стигне до нова коалиция и Нинова получи няколко министерства и тя самата е министър, при всички случаи идеята за преговори с „Газпром“ много бързо ще отпадне.

Видяхме една Корнелия Нинова, която като министър назначаваше наляво и надясно хора от близкото си обкръжение, от ръководните органи на БСП, за да държи контрол над партията си. За да участва във властта, Нинова е готова на всякакви компромиси, включително и да продава оръжие на Украйна. БСП – какво говорят и какво правят, има голяма разлика, което създава друг проблем. А именно, че дори ПП и ДБ да се представят добре на изборите, те вероятно имат нужда и БСП да се представи добре на изборите, за да стигнат до 121 гласа. А при такава силна конкуренция от „Възраждане“ например, какъв ли ще бъде резултатът на БСП?

За БСП малко или много вече се знае, че са се продавали оръжия на Украйна, а негодуванието срещу изгонването на дипломатите приключи много бързо с една автоматична смяна на Кирил Петков с Асен Василев. Трябва да видим как това ще се отрази на левите избиратели, как ще реагират. Знаем, че избирателите на БСП са доста проруски, сред най-проруски настроените в България.

Защо тогава „Продължаваме промяната“ иска да се коалира с БСП – как си го обяснявате, предвид факта, че те действително имат проруски електорат, пред който защитават руските тълкувания на реалността?

Обяснявам си го с това, че за съжаление друга формула, която да достигне 121 депутати, изглежда невъзможна. Всъщност има друга формула и това е коалицията с ГЕРБ, но тя би била още по-разрушителна и за ПП, и за ДБ.

В момента осите на противопоставяне са две. Едната е Запад-Изток, Русия срещу Европейския съюз и НАТО, където ПП и ДБ стоят от едната страна. Те са „за“ ЕС и НАТО и срещу зависимостта от Русия, от „Газпром“, от руските капитали, от руските интереси. В тази ос може да бъде вкарана ГЕРБ условно, ако предположим, че на Борисов вече не му минават идеи за „Турски поток“ и друг такъв тип обслужване на Путин. Това е едната ос, която би формирала коалиция, но тази коалиция ще е за сметка на втората ос – корупция и антикорупция.

ГЕРБ в никакъв случай не може да бъде считана за антикорупционна партия и ако се сформира правителство ГЕРБ, ПП и ДБ, това ще е условно евроатлантическа коалиция, която обаче ще трябва да направи компромис с борбата с корупцията. На всички е ясно, че в момента, в който ГЕРБ се доберат до властта, ще започнат отново да се срастват с държавата малко. Негативите от това ще платят ПП и ДБ. В миналото сме виждали как ГЕРБ изконсумира доста коалиционни партньори като Реформаторския блок, като Обединени патриоти и т.н.

Вторият вариант, който ПП предпочитат, е коалиция около оста корупция-антикорупция, която включва БСП. Тя няма как да е безпроблемна, защото трябва да се направи компромис с това доколко можем да заявяваме нашия евроатлантизъм, нашата солидарност към Европейския съюз и НАТО, защото г-жа Нинова ще се притеснява за своите избиратели, как това ще бъде изтълкувано от тях. Но пък няма ГЕРБ да се върне на власт, ГЕРБ и ДПС ще бъдат държани далеч от властта.

БСП, разбира се, не е най-блестящият пример за антикорупционна партия. Напротив! Тоест и двата варианта са силно компромисни. Те са такива, защото за съжаление аритметиката отново изглежда така, сякаш няма как да се стигне до 121 депутати без една от тези две партии. С ДПС е абсолютно изключено, „Възраждане“ също, с „Български възход“ за мен не би било добра идея да се търси коалиция с тях. Ако искаме да имаме правителство, а не служебно такова, това са двата варианта. Всеки със своите плюсове и минуси, всеки по някакъв начин представлява компромис.

Към момента как виждате състава на 48-мото Народно събрание?

Много е трудно да се говори за състава на този етап, но резултатът ще се реши в последните 2-3 седмици от кампанията. Със сигурност една измежду ГЕРБ и ПП ще е първа политическа сила, а дори ПП да са втори, мисля, че разликата ще е много малка. Това означава, че горе-долу ще запазят броя на досегашната си парламентарна група, а може и да я разширят, стигайки до 75-80 депутати. Това, при силна кампания, разбира се. Ако кампанията не е толкова силна, може да отидат и към 60.

ГЕРБ ще са нещо сходно, но смятам, че те не могат да имат повече от 70 депутати. Даже и това би било много. Мисля, че най-доброто, което те могат да направят, е да имат 60 и няколко депутати, както бяха ПП в последното Народно събрание.

След това е важно дали БСП и ДПС ще са трети. Това много ще зависи от активността. Знаем, че ДПС има много твърд електорат, който при всички случаи ще излезе. Ако активността е ниска, този им електорат ще ги изстреля на по-висока позиция, както беше и при последните избори.

За мен по-големият въпрос е коя измежду ДБ и „Възраждане“ ще е пред другата. При всички случаи подкрепата на „Възраждане“ в момента расте. Те водят много агресивна кампания срещу САЩ, срещу Сорос, срещу НПО-тата, срещу „световния заговор“. Знаем, че около 10% от избирателите откликват на този тип реторика и не е изключено „Възраждане“ да се опита да ги привлече и да успее да ги привлече.

ДБ имат между 10 и 15% от гласоподавателите, които откликват на техните идеи. Ако те бъдат комуникирани правилно, ДБ могат също да увеличат подкрепата си.

За да обобщя подредбата, виждам я така: ПП и ГЕРБ да заемат първите две места, след тях по-скоро ДПС трети, БСП четвърти, а за пето и шесто място ще се борят ДБ и „Възраждане“. Би било голяма изненада, която не изключвам, „Възраждане“ да изпревари БСП и да стане четвърта политическа, което би било доста притеснителен резултат. Това ще покаже една растяща радикализация в обществото ни.

Радикализация, която ако не се сформира правителство, при още едни избори би могла да ескалира още повече. Ако „Възраждане“ стане четвърта политическа сила, индикацията ще е, че диалогът в обществото тотално се разпада. Стигнем ли до ситуацията, в която партия като „Възраждане“, с такива радикални послания, прави резултат от 10 или повече процента, това означава, че на хората много им е писнало, започват да се радикализират и то не в добра посока. Достатъчно е да отворим страницата на партията и да видим какви неща се пишат. Силно конспиративни, силно граничещи с параноята дори – „има някакъв световен заговор, който едва ли не иска да ни унищощи“ и само „Възраждане“ може да ни спаси. Говорим за травма, психологическа – това издава този тип говорене. Ако 10% се идентифицират с това, тогава наистина имаме проблем. А те може да станат и повече.

Още актуални интервюта – четете тук.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук