Енергийният преход е рубрика на ДЕБАТИ.БГ, посветена на прехода от енергията на 19. век – въглищните централи, и енергията на 20. век – петролна и газова енергия, към модерната енергия на нашата ера – зелените възобновяеми източници. Зелена сделка е дългосрочна политика на ЕС, която цели да се намалят вредните емисиите с поне 55% до 2030 г., в сравнение с нивата от 1990 г. В дългосрочен план целта е Европа да бъде първия континент с неутрален климат до 2050 г. Всички 27 държави-членки на ЕС са се ангажирали в нея. България също има своите ангажименти, заложени и в Плана за възстановяване и устойчивост. Декарбонизацията на енергийния сектор у нас цели въглеродните емисии от производството на електроенергия да намалеят с 40%, вземайки изходните нива от 2019 г. Целта за намаляване на емисиите трябва да бъде постигната през 2025 г.
Две важни събития, свързани със зелената енергия и декарбонизацията на България се случиха тази седмица.
Първо, народните представители гласуваха да отпадне необходимостта от разрешително за строеж при инсталацията на фотоволтаици на покриви на къщи с мощност до 20 киловата. По-малкото процедури значат по-лесен процес на поставянето на соларни панели на покривите ни, което пък прави достъпът до чиста и евтина енергия по-лесен. Вижте още.
Във Facebook народният представител от „Демократична България“ Владислав Панев написа следното: „Това е реформа, за която се боря от миналия парламент и най-после е факт“.
„През последните години себестойността на енергията от солари се понижи до рекордно ниски нива. Заради сложните процедури обаче от това се възползват основно големи инвеститори. Затова и за разлика от други държави, у нас ситуацията е обърната – почти всички мощности са на полето, а не върху покривите“, пише още той.
Второто знаково решение също е на депутатите – те гласуваха да задължат Министерският съвет да предоговори задълженията ни по отношение декарбонизацията на България, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост,
В Плана е записано, че „декарбонизацията на енергийния сектор ще е с акцент върху намаляването на въглеродните емисии от производството на електроенергия с 40% вземайки изходните нива от 2019 г.“. Самата декарбонизация на енергийния сектор е заложена като реформа, с която България се ангажира по пътя си към зелена енергия и нисковъглеродна икономика.
Целта за намаляване на емисиите трябва да бъде постигната през 2025 г. (измерено и потвърдено с данните за 2026 г.), се казва в Плана. „Ще се затвърди с актуализиране на националното законодателството в Закона за ограничаване изменение на климата, с който ще се създаде и ясен план за постепенно премахване на централите на въглища до 2038 г.“, се казва още в документа.
„Ще има регулаторен таван за техните емисии (б.р. на централите на въглища) на въглероден диоксид, приложим от 1 януари 2026 г. Законът също ще предвиди мерки във връзка със социалноикономическите последствия, което ще се финансират и ще са в съответствие с мерките предвидени под Фонда за справедлив преход“, казва още Планът.
Намаляването на емисиите на въглероден диоксид ще обхваща централите работещи на въглища, а именно ТЕЦ Марица 3 ЕАД, ТЕЦ Марица Изток 2 ЕАД, ТЕЦ Бобов дол ЕАД, AES3C Марица Изток 1, ТЕЦ Контур Глобал Марица Изток 3, ТЕЦ БРИКЕЛ ЕАД, ТЕЦ Република, ТЕЦ Русе Изток и Топлофикация Сливен, се посочва в него.
Вместо това, служебният кабинет ще преговаря този ангажимент да отпадне, а въглищните централи да работят без ограничения до 2038 година.
Милиардите евро, които България би могла да получи Плана за възстановяване и устойчивост, са базирани на реформите в него. Зеленият преход заема водещо място в българския План за възстановяване и устойчивост, като концентрира 53.66% от общите предвидени разходи – и това е посочено в самия план. Част от зеления преход е именно декарбонизацията на енергийния сектор, тоест намаляването на въглеродния отпечатък.
Намаляването на въглеродният отпечатък пък се цели, защото осигурява по-добро качество на живот, по-добър въздух, по-добра околна среда в България.
След решението на депутатите не е ясно дали Планът на България няма да се „запуши“, или все пак ще се премине към изпълнението му. Не е ясно и какви по-различни условия ще може да договори българското правителство. Имайки предвид, че срокът за предоговарянето, заложен от депутатите е 31 март 2023 година, по всички изглежда, че разговорите ще се водят от служебното правителство на президента Румен Радев.
Декарбонизацията и зелената енергия не са просто думи, които Европейският съюз използва, за да оправдае разходването на средства. Това са политики, които целят по-добър живот.
България има два пътя – да се върне към въглищата (които впрочем никога не е изоставяла), или да инвестира в ускорен зелен преход и чиста, евтина енергия. На политиците остава да изберат едно от двете.
Още актуални коментари – четете тук.
