Енергийният преход е седмична рубрика на ДЕБАТИ.БГ, посветена на прехода от енергията на 19. век – въглищните централи, и енергията на 20. век – петролна и газова енергия, към модерната енергия на нашата ера – зелените възобновяеми източници. Зелена сделка е дългосрочна политика на ЕС, която цели да се намалят вредните емисиите с поне 55% до 2030 г., в сравнение с нивата от 1990 г. В дългосрочен план целта е Европа да бъде първия континент с неутрален климат до 2050 г. Всички 27 държави-членки на ЕС са се ангажирали в нея. България също има своите ангажименти, заложени и в Плана за възстановяване и устойчивост. Декарбонизацията на енергийния сектор у нас цели въглеродните емисии от производството на електроенергия да намалеят с 40%, вземайки изходните нива от 2019 г. Целта за намаляване на емисиите трябва да бъде постигната през 2025 г.
През изминалата седмица – в сряда, Европейският съюз представи плановете за наша собствена „Зелена сделка“, която да намали бюрокрацията и да предостави данъчни облекчения в процеса на прехода към чиста енергия.
Индустриалният план „Зелена сделка“ (Green Deal Industrial Plan) ще „повиши конкурентоспособността на европейската индустрия с нулеви емисии“ чрез опростяване на нормативната уредба, ускоряване на достъпа до финансиране, повишаване на уменията и изграждане на „устойчиви“ вериги за доставки чрез нови търговски сделки, се казва в изявление на Европейската комисия.
Предложенията, които ще бъдат обсъдени от лидерите на ЕС следващата седмица, ще предоставят 250 млрд. евро от съществуващите фондове на ЕС за екологизиране на промишлеността, включително предлагане на данъчни облекчения за предприятията, които инвестират в технологии за нулеви въглеродни емисии.
В реч пред репортери в сряда председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че пакетът от мерки ще осигури „равни условия“ в световен мащаб. „Европа е решена да поведе революцията в областта на чистите технологии“, добави тя в изявлението си.
Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, заяви:
„Имаме уникалната възможност да покажем пътя с бързина, амбиция и целеустременост, за да осигурим водещата роля на ЕС в бързо развиващия се сектор на нулевите технологии. Европа е решена да оглави революцията в областта на чистите технологии. За нашите компании и хора това означава да превърнат уменията си в качествени работни места, а иновациите – в масово производство, благодарение на по-опростена и бърза рамка. По-добрият достъп до финансиране ще позволи на нашите ключови отрасли за чисти технологии бързо да увеличат мащаба си.“
Планът се основава на предишни инициативи и разчита на силните страни на единния пазар на ЕС, като допълва текущите усилия в рамките на Европейската зелена сделка и REPowerEU. Той се основава на четири стълба:
1. Предвидима и опростена регулаторна среда;
2. По-бърз достъп до финансиране;
3. повишаване на уменията,
4. отворена търговия за устойчиви вериги за доставки.
Предвидима и опростена регулаторна среда
Първият стълб на плана е свързан с по-опростена регулаторна рамка.
Комисията ще предложи Закон за промишлеността с нулево нетно потребление, за да се определят целите за промишлен капацитет с нулево нетно потребление и да се осигури регулаторна рамка, подходяща за бързото му внедряване, като се гарантира опростено и ускорено издаване на разрешителни, насърчаване на европейски стратегически проекти и разработване на стандарти в подкрепа на разширяването на технологиите на целия единен пазар.
Рамката ще бъде допълнена от Закона за критичните суровини, за да се осигури достатъчен достъп до материали, като редкоземните, които са жизненоважни за производството на ключови технологии, и от реформата на структурата на пазара на електроенергия, за да могат потребителите да се възползват от по-ниските разходи за възобновяеми енергийни източници.
По-бърз достъп до финансиране
Вторият стълб на плана ще ускори инвестициите и финансирането на производството на чисти технологии в Европа. Публичното финансиране, в съчетание с по-нататъшния напредък по отношение на Европейския съюз на капиталовите пазари, може да отключи огромните количества частно финансиране, необходими за прехода към зелена икономика, казват от ЕК.
В рамките на политиката в областта на конкуренцията Комисията има за цел да гарантира равнопоставеност в рамките на единния пазар, като същевременно улесни държавите членки при отпускането на необходимата помощ за ускоряване на екологичния преход. За тази цел, с цел ускоряване и опростяване на отпускането на помощи, Комисията ще се консултира с държавите членки относно изменената Временна рамка за държавните помощи при криза и ще преразгледа Общия регламент за групово освобождаване в светлината на „зелената сделка“, като увеличи праговете за уведомяване за подпомагане на зелените инвестиции.
Наред с другото, това ще допринесе за по-нататъшното рационализиране и опростяване на одобряването на проекти, свързани с ИПСЕИ.
Комисията също така ще улесни използването на съществуващите фондове на ЕС за финансиране на иновации, производство и внедряване на чисти технологии. Комисията проучва възможностите за постигане на по-голямо общо финансиране на равнище ЕС в подкрепа на инвестициите в производството на технологии с нулево нетно потребление въз основа на текуща оценка на инвестиционните нужди.
В краткосрочен план Комисията ще работи с държавите членки, с акцент върху REPowerEU, InvestEU и Иновационния фонд. В средносрочен план Комисията възнамерява да даде структурен отговор на инвестиционните нужди, като предложи Европейски фонд за суверенитет в контекста на прегледа на многогодишната финансова рамка преди лятото на 2023 г.
Повишаване на уменията
Развитието на уменията, необходими за добре платени и качествени работни места, ще бъде приоритет за Европейската година на уменията и третият стълб на плана ще бъде насочен към него, казват от ЕК.
За да се развият уменията за екологичен преход, ориентиран към хората, Комисията ще предложи да се създадат индустриални академии „Нет нула“, които да разгърнат програми за повишаване на квалификацията и преквалификация в стратегически отрасли. Тя ще разгледа също така как да се съчетае подходът „уменията на първо място“, който признава действителните умения, със съществуващите подходи, основани на квалификации, и как да се улесни достъпът на граждани на трети държави до пазарите на труда в ЕС в приоритетните сектори, както и мерки за насърчаване и съгласуване на публичното и частното финансиране за развитие на уменията.
Отворена търговия за устойчиви вериги за доставки
Четвъртият стълб ще бъде посветен на глобалното сътрудничество и осигуряването на ефективност на търговията в полза на енергийния преход съгласно принципите на лоялната конкуренция и отворената търговия, като се основава на ангажиментите с партньорите на ЕС и на работата на Световната търговска организация. За тази цел Комисията ще продължи да развива мрежата на ЕС от споразумения за свободна търговия и други форми на сътрудничество с партньори в подкрепа на екологичния преход.
Тя ще проучи също така възможността за създаване на Клуб на критичните суровини, който да обединява „потребителите“ на суровини и богатите на ресурси държави, за да се гарантира глобалната сигурност на доставките чрез конкурентна и диверсифицирана промишлена база, както и на индустриални партньорства в областта на чистите технологии и нулевите емисии.
Комисията също така ще защитава единния пазар от нелоялна търговия в сектора на чистите технологии и ще използва инструментите си, за да гарантира, че чуждестранните субсидии не нарушават конкуренцията на единния пазар, включително в сектора на чистите технологии.
Историята на енергийния преход в Европа
В Европейската зелена сделка, представена от Комисията на 11 декември 2019 г., се поставя целта Европа да стане първият климатично неутрален континент до 2050 г. Европейският закон за климата закрепва в обвързващо законодателство ангажимента на ЕС за неутралност по отношение на климата и междинната цел за намаляване на нетните емисии на парникови газове с поне 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г.
При прехода към икономика с намалени въглеродни емисии конкурентоспособността на Европа ще зависи в голяма степен от капацитета ѝ да разработва и произвежда чистите технологии, които правят този преход възможен.
Европейският индустриален план за зелена икономика беше обявен от председателя на ЕК Фон дер Лайен в речта ѝ на Световния икономически форум в Давос през януари 2023 г. като инициатива, с която ЕС ще изостри конкурентното си предимство чрез инвестиции в чисти технологии и ще продължи да бъде водещ по пътя към климатична неутралност.
Още новини от Европа – четете тук.