ТЕЦ
Енергийният преход е рубрика на ДЕБАТИ.БГ, посветена на прехода от енергията на 19. век – въглищните централи, и енергията на 20. век – петролна и газова енергия, към модерната енергия на нашата ера – зелените възобновяеми източници. Зелена сделка е дългосрочна политика на ЕС, която цели да се намалят вредните емисиите с поне 55% до 2030 г., в сравнение с нивата от 1990 г. В дългосрочен план целта е Европа да бъде първия континент с неутрален климат до 2050 г. Всички 27 държави-членки на ЕС са се ангажирали в нея. България също има своите ангажименти, заложени и в Плана за възстановяване и устойчивост. Декарбонизацията на енергийния сектор у нас цели въглеродните емисии от производството на електроенергия да намалеят с 40%, вземайки изходните нива от 2019 г. Целта за намаляване на емисиите трябва да бъде постигната през 2025 г.

Последната версия на българския План за възстановяване и устойчивост е от 6 април 2022 година. Ден след това – на 7 април, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен посети България. Тя се срещна с тогавашния министър-председател Кирил Петков, като двамата дадоха обща пресконференция. 

Фон дер Лайен тогава похвали българския план. Причината – политиките именно по отношение зеления преход.

„Това е изключителен план. Почти 60% от плана подкрепя зеления преход. Това е важно и добре дошло, защото имаме нужда България да бъде заедно с нас по пътя към климатична неутралност“, заяви каза тя.

В Плана се казва, че „декарбонизацията на енергийния сектор ще е с акцент върху намаляването на въглеродните емисии от производството на електроенергия с 40% вземайки изходните нива от 2019 г.“. Самата декарбонизация на енергийния сектор е заложена като реформа, с която България се ангажира по пътя си към зелена енергия и нисковъглеродна икономика.

Целта за намаляване на емисиите трябва да бъде постигната през 2025 г. (измерено и потвърдено с данните за 2026 г.), се казва в Плана. „Ще се затвърди с актуализиране на националното законодателството в Закона за ограничаване изменение на климата, с който ще се създаде и ясен план за постепенно премахване на централите на въглища до 2038 г.“, се казва още в документа.

„Ще има регулаторен таван за техните емисии (б.р. на централите на въглища) на въглероден диоксид, приложим от 1 януари 2026 г. Законът също ще предвиди мерки във връзка със социалноикономическите последствия, което ще се финансират и ще са в съответствие с мерките предвидени под Фонда за справедлив преход“, казва още Планът.

Намаляването на емисиите на въглероден диоксид ще обхваща централите работещи на въглища. Това са ТЕЦ „Марица 3“ ЕАД, ТЕЦ „Марица Изток 2“ ЕАД, ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД, AES3C „Марица Изток 1“, ТЕЦ „Контур Глобал Марица Изток 3“, ТЕЦ „БРИКЕЛ“ ЕАД, ТЕЦ „Република“, ТЕЦ „Русе Изток“ и Топлофикация „Сливен“, се посочва в него.

Съдбата на въглищните централи

Да, България планира да затваря въглищни централи – нещо, което далеч не е нужно да бъде приемаме с отрицателен знак, а дори обратното. Като краен срок обаче е записана чак 2038 година.

Планира се още да има регулаторен таван за емисиите на въглищните централи, който да бъде приложим от 1 януари 2026 г. Посочва се, че това идва със съответните мерки за социалноикономическите последствия.

Затваряне на централите се предвижда, но до 2038 година – далеч не от утре и далеч не за сметка на работниците, тъй като в документа се говори още за финансиране на „социалноикономическите последствия“.

Самото намаляване на емисиите с 40% спрямо 2019 година пък трябва да бъде постигнато през 2025 година. То обаче не означава затваряне на централи, а намаляване на вредните емисии, които централите изхвърлят във въздуха.

Още актуални анализи – четете тук.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук