Естонският парламент прие декларация в защита на гражданските свободи в Русия, призовавайки Европейския съюз да разработи политика на санкции срещу Москва, съобщава РИА Новости.
Според пресслужбата на най-висшия законодателен орган 62 депутати са били „за“, трима са били „против“, един се е въздържал, 28 не са гласували и седем са отсъствали. Общо има 101 депутати.
„Европейският съюз трябва да работи конструктивно с основните си партньори – САЩ, Великобритания и други западни страни за съвместно разработване на ефективна политика на санкции, която ще принуди Русия да изостави агресивната си външна политика спрямо своите съседи и да я принуди да изпълнява международните си задължения към други държави и техните граждани „, се казва в документа.
Естонските депутати призоваха за освобождаването на всички задържани на незаконните митинги и „политически затворници“, сред които парламентаристите посочиха Алексей Навални.
След завръщането си от Москва шефът на европейската дипломация Жосеп Борел в ЕС обяви, че могат да въведат нови санкции срещу Русия, която „не оправда очакванията“ и „не се превърна в модерна демокрация“. В допълнение към конфликтите в Украйна и Приднестровието, както и ситуацията в Беларус, причината за напрежението беше арестът на Алексей Навални и задържането на протестиращи на несъгласуваните митинги на 23 и 31 януари.
След това руският външен министър Сергей Лавров заяви, че Русия е готова да прекрати отношенията с ЕС, ако от негова страна бъдат въведени ограничения, които биха създали рискове за чувствителните области на икономиката.
На 2 февруари Симоновският съд в Москва отмени условната присъда на Навални по делото „Ив Роше“, като го замени с 3,5 години в колония с общ режим. Отделът за изтърпяване на наказанията настоява за това: според отдела той многократно е нарушил условията на изпитателния срок и преди арестът е обявен за издирване.
Твърденията, че Навални се преследва единствено заради политическата му дейност, бяха опровергани от Европейския съд по правата на човека. Страсбург отказа да признае случая с „Ив Роше“ като политически мотивиран и не нареди на руските власти да отменят присъдата. Европейския съд по правата на човека заключи само, че действията на обвиняемия могат да бъдат както престъпление, така и обикновена търговска дейност
