на снимката: проф. Владимир Чуков

Проф. Владимир Чуков е роден на 22 април 1960 г. в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети. През периода 1995 – 1998 г. е главен редактор на списание „Международни отношения“. През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002 г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“. От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК. От години следи ситуацията в Близкия изток и напрежението между Израел и Иран.

 

Г-н Чуков, от встъпването в длъжност на новия американски президент не са изминали и 100 дни, очертава ли се вече някаква нова политиката към Либия, Сирия и Иран? Знаем, че отношението на предишния президент Тръмп към тези страни беше противоречиво и в известен смисъл дистанцирано.

Вече започнаха да се виждат някои специфични особености. Динамиката много голяма. Не само в Близкия изток, но и с Иран, Турция, Източното Средиземноморие и Европа. Няма време за чакане особено на фона на вътрешно-политическата динамика.

Основен приоритет е иранската ядрена програма. Повече от половината от усилията на американската дипломация и на Пентагона, са насочени именно към намирането на подходящата формула за отношенията с ислямската република. Наблюдателите от МАЕЕ ясно посочиха, че Иран е обогатил такива количества уран, че те са на крачка да създадат ядрено оръжие.  В това отношение американската администрация прави всичко възможно това да не се случи. Констатациите ги чухме и видяхме. Не говоря само за декларацията на Антъни Блинкен, не само за впечатляващата реч на шефа на генералния щаб на израелските въоръжени сили.

Буквално преди няколко дни имаше поредната декларация от 3-те европейски държави, в които се призоваваше иранската страна да спре и да се завърне към своите задължения в договора от 2015-та.

Поне към днешна дата никой не може да каже как биха се развили нещата. От иранска страна се вижда, че не проявяват желание за отстъпление. Те искат тотално връщане на САЩ в договора от 2015-та; вдигане на санкциите и без въвеждане на никакви поправки.

Американската страна направи някои първи стъпки, давайки позитивни сигнали, че Вашингтон иска да се завърне на масата на преговорите, но чака същото да бъде направено от Техеран.

Първата положителна стъпка бе премахване на наследството на администрацията на Тръмп. Важна стъпка е, че бунтовниците хути са извадени от списъка на терористичните организации. САЩ много ясно казаха, че повече няма да подкрепят международната коалиция – Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства във войната в Йемен. Това е също много силен знак, че Байдън желае първоначално размразяване на отношенията между двете страни.

Всичко онова, което идва от Техеран, е много силен отговор, особено сега на фона на това, че в Иран след 4 месеца ще има президентски избори.

Пъзелът е невероятен. В Либия вече беше формирана една преходна власт. Там САЩ също показаха, че войната трябва да се спре. Много добра работи свърши представителството на ООН в Либия. Там нещата вървят по дипломатически начин. Американската дипломация се опитва да актуализира ролята на Гърция. Това не се беше забелязвало досега. Това е желание за противопоставяне на силното влияние на Турция, която се възприема като много добър партньор на Русия. Така, че там се прави един много интересен пъзел.

На практика военни действия са прекратени и регионализацията, която съществуваше „де факто”, вече ще бъде реализирана и „де юре”, след провеждането на изборите на 24-ти декември. Тогава се навършват и 70 години от Независимостта на Либия. Така, че случващото се в района е много динамично. Остава водещата роля на САЩ, но трябва да кажем, че Европа се завръща като много силен съюзник на САЩ, особено в този район.

От това, което казахте става ясно, че политиката на САЩ към Иран е смекчена, като че ли Вашингтон си оставя врата за комуникация с Техеран. Според Вас това ще накара ли Израел да нанесе удар срещу Иран?

Израел много ясно заяви, каза го дори шефът на Генералния щаб, кота много рядко се случва той да изнесе такава, „мускулеста реч”. Бенямин Нетаняху също беше много ясен. Това, което надделява като мнение в Израел, че еврейската държава си запазва правото да нанесе едностранно удар срещу Иран ако това, което прави Вашингтон не му хареса т.е ако се преминат някакви червени линии. Да припомним, че през 2014-2015-та година Нетаняху беше много ясен и обяви, че Израел е против сделката 5+1 с Иран. Така, че там остава едни много интересен баланс, като САЩ няма как да не бъдат информирани ако такова решение назрее. Израел вече не е с рамките на европейското командване на американските въоръжени сили, а е вече в рамките на централното командване т.е това, което е в Близкия изток. Това е с оглед на по-добра координация между израелската и американската армия.

Подобно нещо обаче, както може и да се досещате, би било много опасно не само за региона т.е там нещата са наистина на повърхността, движат се по ръба на бръснача и не знаем докъде могат да стигнат. Първо ще трябва да видим в Сирия как се развиват нещата, дали  ще има продължаване на този интензитет на израелските бомбардировки срещу ирански цели и как ще се отнесе с този случай  Вашингтон. Дали  биха помолили този интензитет да намалее или просто няма да се намесят т.е там са много интересни взаимоотношенията. Защото историята е показала, че Израел си има собствено мнение и това мнение по някой път надделява над мнението на американския партньор. Ние това го видяхме с бомбардировките на ядрения реактор на Саддам Хюсеин, също при бомбардировките на ядрените инсталации, които щяха да бъдат създадени в Сирия 2008-ма година. Там нещата са на кантар.

Относно Иран. В своя статия в началото на месеца бяхте споменали , че в Иран са доста близо до завършването на ядреното си оръжие. Има ли новопоявила се информация докъде са стигнали?

Това, което беше цитирано от Антъни Блинкен беше на базата на информацията, която дойде от наблюдателите на Международната агенция за ядрена енергия, че Иран са на седмици от създаването. Според израелските и американските изчисления обаче Иран не биха използвали това оръжие ако нямат материал за повече от една бомба. Защото евентуален удар би унищожил тези инсталации, които го произвеждат. Т.е за да имат време и адекватна реакция те трябва да обогатят чувствително по-голяма количество- за три- четири бомби.

На този етап важи тази логика. Поне с днешна дата ми се струва, че този тип информация е много силно преговорно оръжие. Поне това, което виждаме е, че чрез медиите много силно се комуникира. Дават  се всякакви видове аргументи така, че отсрещната страна да направи по-големи отстъпки. Така,че считам, че тази информация е силно обезпокояваща, но е и начин за водене на преговори. А воденето на преговори е цяло изкуство. Но със сигурност имаме нещо, което е много опасно за региона, а и за целия свят.

Следейки ситуацията в момента, според Вас възможно ли е Иран действително да стане нова ядрена сила?

Трудно е да се каже в този момент. Това, което ми прави впечатление са изказвания от последните дни на иранския министър на разузнаването. До момента иранците се оповаваха на духовния лидер Али Хаменеи. Той забраняваше да се произвежда ядрено оръжие, позовавайки се на принципите на исляма. Но този министър на разузнаването каза, че нещата могат да се променят. Т.е те си оставят вратичка за подобен тип оръжие. Трудно е да се дават предположения, защото трябва да се разчита на много точна информация. А това са неща, които се променят ежедневно. Тенденцията за съжаление е в посока създаването на такова оръжие.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!