С разгара на лятото у нас се регистрират и първите случаи на змийски ухапвания. Честотата и тежестта им варират, но като цяло в България ухапаните са с относително „лека“ симптоматика.
В България се срещат най-често пепелянка, усойница, остромуцунеста усойница, каменарка, котешка змия и вдлъбнаточел смок, а два вида с токсикологично значение са усойница и пепелянка.
Агресивното змийско поведение спрямо хората е акт на самозащита – те хапят при внезапна уплаха или причинена болка, при умишлено или неволно отнемане на възможността им за бягство. Змийските ухапвания от отровни змии у нас са сравнително редки, като приоритет имат случаите на ухапвания от пепелянка и по-малко – от усойница. Преди да проявят агресивно поведение, отровните змии проявяват някои поведенчески признаци: съскат; издуват тялото си; нагъват S-образно и повдигат предната част на тялото си, а по-младите индивиди „плашат“ с потрепващи движения на опашка.
Ухапванията от неотровни змии са без сериозни последици за хората за сметка на страха и шока от преживяното. В редки случаи могат да настъпят локални възпаления в мястото на ухапване, което е следствие от замърсяване на раната, но в никакъв случай не е от прякото действието на змийската отрова, пояснява доц. Людмила Нейкова, началник на Клиника по спешна токсикология на Военномедицинска академия (ВМА), цитирана от Дари.
Ухапванията от отровни змии се подразделят на сухи и ефективни. В повечето случаи отровата е въведена повърхностно и е необходимо известно време, за да достигне до кръвотока и да се проявят симптоми, което дава достатъчно време за адекватни действия. Изключително важно е човек да остане спокоен в такава ситуация. Паниката и психологичният шок са по-опасни от змийската отровата, категорична е доц. Нейкова.
Сухото ухапване е нанесено от отровна змия чрез отровните и зъби, без да е инжектирана отрова. Обективно се наблюдават пунктуационните белези от зъбите, както при ефективното ухапване, но липсват, както локални, така и общотоксични симптоми на отравяне.
Пепелянките са „рекордьорите“ у нас по сухи ухапвания, в сравнение с усойниците, което се обяснява с различното им поведение. Тези ухапвания не се нуждаят от специфична терапия, необходима е дезинфекция на раната, за да се превентира наслояването на инфекция. Причинителят на инфекциозната ранева инфекция – татанус (Clostridium tetani) може да попадне в раневата зона, поради което е необходима и актуализация на имунизацията срещу тетанус.
При ефективното ухапване в организма се инжектира определено количество отрова. Клинично протичане се определя от количеството инжектирана отрова, а не механичното травматично поражение от зъбите.
При ефективното ухапване (и от пепелянка, и от усойница) в мястото на ухапването се усеща остра пареща болка. При усойницата тази болка е относително по-търпима, докато при пепелянката е по-силна и по-трудно поносима. Локално се появява бързо нарастващ оток, като по неговата прогресия и по други симптоми се определя степента на поражение и се предприема съответното терапевтично поведение. Адекватността на мерките на първа помощ или отсъствието им са фактор за по-леко или по-тежко протичане на интоксикацията, казва още специалистът.
Най-ранните клинични симптоми се проявяват през първите 2 часа. Характерно за змийското ухапване са двете хеморагични петна с големина на просено до лещено зърно, които при натиск не изчезват. Локалният оток и зачервяването около мястото на ухапването са най-изразени в първите часове, постепенно намаляват с времето. През първите часове е необходимо осигуряването на медицинско наблюдение и контрол на основните физиологични функции на организма.
Резултатът от змийското ухапване зависи от множество фактори: вид, размер, физическо състояние и температура на змията; възраст и физиологично състояние на човек, алергична предразположеност, зона на ухапване (крайник, тяло, вена, мускул), количество инжектирана отрова, времето, необходимо на лицето да намери и получи медицинска помощ и от качеството на тази помощ.
Как да разберем, че ухапването е от отровна змия?
По наличието на две добре различими прободни ранички от двата отровни зъба по кожата на разстояние около 0.5 – 1.0 cm;
ухапването от отровна змия е еднократно, докато при смокове или други неотровни змии белегът е от множество зъби, образуват се две успоредни полудъги или V-образен белег, като ухапванията може да са няколко. Тези белези стават добре видими при притискане на ухапаното място, при което от раневите зони избиват дребни капчици кръв;
по характерния вид на змията – отровните змии са с триъгълна глава, значително по-широка от врата, с вертикални зеници и късо, но силно тяло; зигзагообразна лента на гърба – характерно за усойниците, и рогче на върха на муцуната – при пепелянката.
Как да се реагира при ухапване от отровна змия?
Най-важно е да се запази самообладание и да се ограничи двигателната активност на пострадалия. Важно е да се огледа и впоследствие да се опише змията с цел нейната идентификация. Желателно е да се отбележи часът на инцидента; да се отстранят и свалят всички пристягащи аксесоари (пръстени, гривни, колиета и други); Препоръчително е да се обездвижи ухапаното място (най-често крайник), да се шинира (при възможност) без да се спира кръвообращението, да се постави охлаждащ компрес и да не се предприема самолечение. Цел на тези мерки е предотвратяване на разпространението на змийската отрова.
Не се правят инцизии на мястото на ухапването в полеви условия и липсата на стерилни инструменти и консумативи – настъпват нежелани усложнения!
Не се изсмуква кръвта от ухапаното място – дори при микроскопични рани в устната кухина змийската отрова ще проникне в кръвообращението!
Не се употребява алкохол!
Търси се незабавно медицинска помощ!
В България няма отровни змии, които да убият здрав човек при оказана навреме медицинска помощ. Инциденти може да възникнат при непотърсена такава и/или при наличие на алергични състояния, сериозни системни заболявания, утежняващи състоя-нието на ухапания, казва още доц. Людмила Нейкова и подчертава, че от важно значение е времевият терапевтичен прозорец. Колкото по-бързо и адекватно се предприемат лечебни действия, толкова е по-къс възстановителният период и се превентират усложнения.
Своевременното оказване на лекарска помощ е от решаващо значение за пострадалите. Лечението при ухапване от отровни змии е необходимо да започне незабавно и включва мероприятия, приложени в определена последователност: ухапаното лице се поставя в легнало положение и се препоръчват подкрепяши (успокояващи) мерки; отбелязва се часът на инцидента; отстраняват се и се свалят всички пристягащи аксесоари (пръстени, гривни, колиета и други); имобилизира се увреденият крайник; промивка със светлорозов разтвор на калиев хиперманганат (KMnO4) или друг антисептик. Инжектирането на антидотен специфичен противозмийски серум се провежда в лечебно заведение (в болнична среда или в спешен медицински център).
Превенция на ухапване от змии: да не се бърка „на сляпо” в кухини на дънери и трупи, в скални цепнатини и под големи камъни, внимание при влизане в стари постройки или други потенциални места за скривалище на змии. При скално катерене не е безопасно захващането за первази или пукнатини, без първо да се огледат, тъй като змиите са студенокръвни същества и често „се припичат“.
