Текстът е част от поредицата на „Юроактив” за опознаване на държавите членки на ЕС в навечерието на изборите за Европейски парламент.

България се присъедини към ЕС през 2007г., заедно с Румъния. Страната направи кирилицата третата официална азбука в Общността заедно с гръцката и латинската.

Също като северната ни съседка, членството на България в ЕС беше съпътствано от предпазни клаузи в областите на организираната престъпност, корупцията и съдебната реформа. Това бе организирано от механизма на ЕС за сътрудничество и проверка и бе направено, за да се гарантира, че реформите в тези области ще продължат след присъединяването към ЕС. Този мониторинг продължава и към настоящия момент.

Досега България не успя да се присъедини към Шенгенското пространство, защото няколко държави, по-специално Холандия, я блокираха.

Страната не е приела и еврото още, въпреки че очаква да се присъедини към валутния механизъм ERM II тази година, а през еврозоната – в средата на 2022г.

Румъния и България все още не са достигнали желаното ниво на европейското право, което обяснява и текущия мониторинг.

Решението на континентална Европа да създаде сухопътна граница с Гърция, заобикаляйки Западните Балкани, наклониха везните и в полза на присъединяването на България към ЕС.

През 2017-та регистрираното население в страната е 7,1 милиона, което представлява 1,6% от общото за ЕС (без Обединеното кралство). Приблизително 9% от населението на България е с турски произход.

Страната ще избере 17 членове на Европейския парламент на тазгодишните избори от общо 705 евродепутати.

Малко над 1/3 от българите (36,3%) гласуваха на предходните европейски избори през 2014г., а средната избирателна активност за ЕС беше 42,63 на сто.

Мнозинството от българите – 55% – смятат, че Европейският съюз е добър и полезен. Само 51% от българите се чувстват европейци – най-ниският резултат сред държавите от ЕС.

ИКОНОМИКА

Четири от десет души в страната са застрашени от бедност или от социално изключване. Ножицата между бедни и богати се увеличава. Това от части се дължи на високите нива на корупция в страната.

Страната също се бори с демографския срив поради ниската раждаемост. Отчасти това е и причината, поради която МВФ отбелязва, че „постоянната нетна миграция и застаряването на населението водят до намаляване на работната сила, влошавайки показателите”.

Важно е да се отбележи обаче, че прирастът на БВП на страната (средно от 2014-2018 г.) е 3,2% годишно, или доста над средния за ЕС от 2,1%. Очаква се през 2019 г. ръстът да продължи и пак да бъде от най-големите в ЕС.

Общият БВП през 2017 г. е бил 51 милиарда евро, а на глава от населението – 6 300 евро. Това възлиза на 49% от средните за ЕС стандарти за покупателната способност (преди 10 години, при влизането на България в ЕС, покупателната способност беше едва 24% от средната за ЕС).

Безработицата в страната е много ниска – 5,2%, което е далеч под средните нива за Общността – 7%.

Броят на безработните млади хора също е по-нисък от средноевропейския.

ПОЛИТИЧЕСКИ КОНТЕКСТ

Преходът на България към демокрация започна след падането на комунистическия режим през 1989г. През 1990 година са проведени първите демократични избори за президент. А през 1991г. е приета новата Конституция на страната, с която България става парламентарна република.

Министър-председателят и кабинетът му са представители на изпълнителната власт, а президент има церемониална функция, с ограничени възможности за вътрешна политика.

Еволюцията на политическия пейзаж през последните 30 години се характеризира с фрагментацията на партийната система. Дясноцентристките правителства са печелили повече избори.

От друга страна, лявоцентристките правителства, доминирани от Социалистическата партия (БСП), са управлявали през ограничени периоди между 1995 – 1997, 2005 – 2009 и 2013 – 2014 г. БСП е наследник на Българската комунистическа партия.

След 2009г. политическата картина е доминирана от успеха на политическа партия ГЕРБ, а Бойко Борисов три пъти е бил министър-председател.

Оставките през 2014г. (заради социални протест) и през 2017г. (след загуба на президентските избори) бяха последвани от преизбирането на същата партия.

Възобновяването на популярността на БСП и намаляването на подкрепата за ГЕРБ доведоха до избирането на подкрепен от БСП кандидат за президент Румен Радев през 2016 г.

Тези президентски избори подтикнаха Борисов да подаде оставка (както бе обещал в случай на загуба), което доведе до предсрочни парламентарни избори. Въпреки това, макар БСП да спечели няколко места повече в парламента, изборите отново бяха спечелени от ГЕРБ.

Реформата на избирателната система е повтаряща се тема в българската политика. Осем опита са правени за промяна на Избирателния кодекс, което доведе до политизирането на този въпрос.

На национален референдум за 2016 г. гражданите показаха подкрепата си за мажоритарна система.

Правният праг на избирателната активност от 51% обаче беше пренебрегнат.

Основни проблеми са въвеждането на електронно гласуване, регулирането на преференциалните гласове, гласуването в чужбина, прозрачността на кампаниите и купуването на гласове.

Нещо повече, България има едни от най-лошите показатели в класацията на „Репортери без граници” по свобода на словото. Документът твърди, че „корупцията и тайните споразумения между медиите, политиците и олигарсите са широко разпространени в България“.

Корупцията и продължителните реформи в областта на правовата държава в ключови области, като съдебна система и прокуратура, остават важни предизвикателства, които трябва да бъдат разгледани.

Неотдавнашното разкриване на корупционни скандали на високо равнище доведе до оставката на ключови фигури в кабинета и парламента.

От май 2017 г. ГЕРБ управлява заедно с коалиция от крайнодесни националистически партии „Обединени патриоти”.

Българският политически пейзаж се определя от присъствието на няколко десни националистически политически партии, които приемат нетолерантен дискурс.

Крайно дясната коалиция на „Обединените патриоти” (27/240 депутати) включва политически партии като Атака, ВМРО и Националния фронт за спасение на България (НФСБ).

Партия “Воля” (12/240 депутати) представлява подобна популистка тенденция.

От друга страна Движението за права и свободи (25/240 депутати) представлява турското етническо малцинство в България.

Страната има най-висок дял на мюсюлманско население в сравнение с останалите държави от ЕС.

Напоследък парламентът не функционира нормално, тъй като различията по отношение на реформата в избирателния кодекс и смяната на ръководството на Централната избирателна комисия, подтикнаха Българската социалистическа партия да напусне Народното събрание.

Прибързаното приемане на промените доведе до обвинения срещу ГЕРБ.

Реформистките и дясноцентристките партии, които се противопоставят на правителството, включват „Да, България” и „Демократи за силна България” (ДСБ).

Понастоящем и двамата нямат (по-дълго) представителство в националния парламент. За предстоящите избори за ЕП тези две партии и “Зелените” формират коалицията “Демократична България”.

Споменатият корупционен скандал тази година, станал известен като „Апартамент гейт”, доведе до оставките на няколко души от ГЕРБ, подкопа доверието в партията и може да изиграе ключова роля на европейските избори в полза на БСП.

ПРОГНОЗИ

Очаква се избирателната активност в страната да е относително ниска. Но с оглед на корупционния скандал от последните седмици, тя може да е много важна.

Неотдавна вътрешно проучване показа, че ГЕРБ ще получи 34%, а БСП – 33 на сто. Те биха могли да спечелят около 7-8 депутатски места съответно в ЕНП и ПЕС.

ДПС ще остане трета политическа сила на България в ЕС с около 11% от всички гласове – тоест 2 места.

Очаква се много от другите партии да непреминат 5.88% бариера, необходима за спечелването на мандат в ЕП.

Коалицията „Демократична България“ е близо до прага с 5,1% от гласовете.

ДСБ (в коалицията „Демократична България“) в момента е представена от един член на ЕП в групата на Европейската народна партия (ЕНП).

Липсата на съгласие между крайнодесните националистически партии се отрази отрицателно върху перспективите им за номиниране на членовете на ЕП и всеки от тях понастоящем не достига избирателния праг.

Като цяло изглежда, че ГЕРБ и БСП ще спечелят най-много места.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!