Евгений Кънев: 2023 г. може да бъде началото на третото ни освобождение

Какво ще се случи с България през 2023 г?

Ключът за разбирането на близкото минало, а с това настоящето и бъдещето, все още е в Кремъл. Колкото и абсурдно това да звучи на мнозинството българи. Проблемът на нашите историци – донякъде отгоре и отвън индуциран – е, че не анализират това, което се случва у нас, като ехо на случващото се в Русия. Нека го направим в опит да прогнозираме 2023 г.

Всички размисли са логически построени въз основа на известни факти, без претенция за изчерпателност или еднозначно тълкуване.

2001-2007 България като меко влияние

В Кремъл има нов владетел. През този период той е зает с консолидация на своята власт: Чеченската война, подбор на обкръжение, подчиняване на олигарсите. За целта му е нужно спокойствие в чужбина и дори имитация на интерес за членство в западните съюзи. Оказва ключова логистична помощ на САЩ в Афганистан и печели от тяхната интервенция в Ирак, защото напомпаните цени на нефта помпат и изтънелия руски бюджет. Буш е видял в очите на Путин приятел.

У нас се случва членството в ЕС и НАТО, чрез верния на Москва (особено видимо от днешна гледна точка) Симеон. Че е техен актив е писано доста, но предстои още много да се пише с нови факти и детайли. Защо Русия не пречи?

Ами, спомнете си какво правеше СССР през 1940 г. у нас със Соболевата акция? Точно така, тласкаше България към съюз с Германия, в който съюз беше и самия СССР.
Най-малкото Путин със сигурност вече е имал план за България в тези организации, където търси пряко или косвено влияние.

И така до Мюнхенската конференция през 2007 г.

2008-2014. България като сателит

Засмукването на България в кремълската орбита започва с Тройния шлем на Гоце – геостратегически проект на Москва.

Кремъл разбира, че не може да бъде глобален фактор със слаба икономика, затова доставките на газ и петрол на най-важния пазар трябва да са гарантирани. И да не зависят от Украйна – страна, която вече започва Майдани с цел откъсване от империята и Босфора, контролиран от регионален мощен противник като Турция, която е и членка на НАТО. Затова Южен Поток трябва да заобиколи Украйна, а петролопроводът Бургас – Александрополис, да избегне Босфора. А АЕЦ Белене да постави българската енергетика и България под цялостната доминация на Москва (спомнете си къде сега са насочени ударите на Кремъл в Украйна).

Гоце е ключов актив на Москва за целта. Не само като подкрепи шлема, но и като прокара влиянието на Кремъл в българската политика. Например, като сложи начело лоялен на Москва премиер. Станишев е вече еманципирал се от Гоце съперник за наместник на Москва и затова конкурент. Идеален изглежда кметът на София – близък до фамилията на двете популярни правешки фамилии. И затова трябва да му се осигури победа – Гоце предлага изборът на 31 мажоритарни мандата, поделени между ББ и Доган, достатъчно за правителство на малцинството. А Доган отнема подкрепата за Станишев в полза на ББ с масово тиражирания клип за порциите.

ББ обаче отказва пълно подчинение на Москва. Заради личните интереси на тогавашната му половинка той сондира подкрепа от САЩ и Световната банка и назначава двама ключови министри – на финансите, икономиката и енергетиката. Скоро след това – под натиск – шкартира и проектите за Белене и Бургас. Тази еманципация обаче мобилизира Москва да го свали. “Ало, Ваньо” се появява с любезното съдействие на Гоце, за да му напомни колко е уязвим. А скоро след това ББ започва постепенно завоя към Москва. Продава Булгартабак на ВТБ, купува реакторите и помага за помпането на КТБ с подкрепата на Пеевските медии.

Изборите в Русия и проблемното връщане на Путин като президент през март 2012 г. са повратната точка. Още в края на същия месец Трайчо е освободен като министър. Натискът от Москва продължава и явно там е решено ББ да бъде сменен с още по-лоялен премиер.

В началото на 2013 г. се организира мним атентат срещу Доган. Седмица по-късно, забележете – във Варна – започват броженията срещу високите сметки за ток, които “спонтанно” обхващат цялата страна. Дянков също е освободен, а седмица по-късно ББ е принуден да подаде оставка.

Следват Костинброд, Мая и Бареков, златния пръст на Сидеров, оплакванията на ББ, че Доган иска да го убие – спомняте ли си?

Орешарски става премиер, а Станишев казва на групата на БСП – гласуваме Пеевски за ДАНС, иначе пада правителството.

КОЙ изгрява.

България вече изцяло е в примката на Москва.

Следват руската агресия в Крим и ответната реакция на ЕС със забрана на Южен Поток и спирането на еврофондовете. И ответната рекация на Кремъл – краят на КТБ и на Орешарски. И Турското кафе на ББ с… Русия.

И новото начало на ББ.

Защо?

2014-2021. България като васал

Крим е вече под руски контрол и всеки провал за изграждане на алтернативни газови трасета се наказва сурово от Кремъл.

Най-видната щета е КТБ, друга топ щета е изтичането на архива на МВР (операция „Червей”), а трета – директна интервенция с принудителната оставката на кабинета “Орешарски”, който иначе оцеля след 400 дни протести.

ББ е поканен на турско кафе и ще се върне скоро във властта, но срещу:

(А) споделена по формула власт с ДПС/Русия;

(Б) ангажимент да отстъпи президентския пост, заеман тогава от негово протеже;

(В) съдействие за изграждане на алтернативно газово трасе в полза на Русия;

(Г) блокиране на Интерконектора с Гърция;

(Д) възобновяване на АЕЦ Белене.

Вторият кабинет на ББ проформа е с РБ, за да продължи усвояването на еврофондовете, спрени от ЕС при Орешарски. Но на практика РБ е поредния камуфлаж на ББ, реформите са блокирани, а министрите на РБ – изолирани. С 1-2 изключения, те се сдобиват впоследствие с дела от прокуратурата. ГЕРБ и ДПС – по споменатата формула – блокират съдебната реформа, а уж неуспешните президентски избори са повод за поредните предсрочни избори.

На практика – случайно или не – прозападната традиционна десница е изолирана от властта чак до настоящата 2022 година. Вместо демократите в нея са вградени т.н. патрЕоти, които не са нищо повече от проруски формации за блокиране на западното влияние у нас. Президент без конкуренция става човек от пловдивския олигархичен кръг – с главна заслуга на ББ. Известен деятел от спортните среди се хвали по телевизията, че представлява ген. Решетников у нас и свидетелства за срещите му с ББ и Корнелия, както и за ролята му за издигане на настоящия президент.

А новият прокурор е избран заради заслугите му към потулване на ДП в аферата КТБ, който дори преминава обучение в Москва. ВТБ – банката на Путин и миноритарен акционер в КТБ – се сдобива с предприятие от националната сигурност като БТК за “компенсация”. Пак главни действащи лица от царския кабинет лъсват на първа линия.
В медиите шведите са изгонени от Нова ТВ, а Мърдок напуска БТВ, но които и без това вече са подчинили – чрез посочените им локални наместници – своите медии на кремълския наратив. А какво да кажем за превратите в БНТ и БНР?

Към 2017 година всички власти – законодателна, изпълнителна, съдебна и медийна са вече под пълния контрол на Москва. А у нас се развихря пълна медийна вакханалия срещу ЕС, САЩ и Запада под всякакви форми – джендъри, мигранти, норвежци, либерасти, умнокрасивитет, а по-късно антиваксъри и така до… смеещите се човечета в Буча.

Руската версия за случващото се по света придобива тотална доминация в медиите. В тази версия Путин е силен държавник, руските оръжия и ваксини са най-добрите в света, а Русия – постоянно провокирана от НАТО – е последна преграда пред разлагащото влияние на Запада и неговите експерименти с хората.

Междувременно, Турски поток е построен за рекордни срокове, тече конкурс за АЕЦ Белене, в Черно море “плуват платноходки”, а ББ решава да се откупи по тръмповски от САЩ с поръчка на самолети.

Корупцията достига невиждани мащаби и трябва само клечка, за да избухнат протести. И те започват с десанта на Росенец – символ на превзетата от Русия държава. Но въпреки тяхната сила и мащаб са успешно блокирани, както и през 2013 година. Така започва цуг цванг – липсата на полезен ход, за да продължи играта – в българската политика.

Независимо че 2/3 от българите искат промяна, тя е блокирана на институционално ниво от наложените хора на мощната българската мафия и нейната кремълска опора. Посрещнатите с голяма надежда служебни правителства, в които уж най-после не участват ДПС и ГЕРБ, вместо реформи, започват просто подмяна на техните хора с хора, верни на президента на всички нива на държавната власт. За такива верни нему пешки Радев явно смята Василев и Петков – чиято партия ПП изненадващо отказва да играе неговата игра след влизането ѝ във властта. Разривът е пълен с началото на войната в Украйна.

По ирония на съдбата, войната в Украйна, започната именно от Путин, ще се окаже черен лебед не само за него, но и за нашата мафия. Защото постави началото на националното самоосъзнаване на ролята на Русия в цялата ни следосвобожденска история. И изненадващо осигури на всички мислещи и милеещи за България хора най- мощния съюзник: САЩ и НАТО.

2023. Началото на Третото Освобождение

В първите две части проследихме процеса на пълното подчиняване на българската държава на интересите на Кремъл след идването на Путин.

Този процес бе улеснен от три основни фактора:

(1) липсата на разбиране у българите, че трябва да избират във властта само политици с визия за развитие на България в ЕС в унисон с неговите ценности, най-вече върховенство на правото;

(2) състоянието на самия ЕС, борещ се със серия от кризи, оставили след присъединяването проблемите на новите членки на заден план;

(3) погрешната политика на трима поредни американски президенти (Буш, Обама и Тръмп) към Русия, която улеснява нейното завръщане като доминираща сила в региона и особено в бивши сателити като България.

Пътят на България можеше да е друг, ако не Тръмп, а Хилъри Клинтън – познаваща много добре страната – бе станала президент през 2016 г. Преди изборите в мой частен разговор с близък до нейния щаб разбрах, че е имала ясен план за ограничаване на руското влияние в региона, особено належащо след руската инвазия в Крим. Вместо това, с Тръмп бяхме свидетели на пасивна американска политика в България, който явно е смятал и България като част от руската сфера на влияние. Това, на което сме свидетели днес – най-вече с честитките “Магнитски” – закъсня с поне 4 години.

Пътят можеше и да е друг, ако ББ не беше намерил толкова силна европейска подкрепа чрез ЕНП и Меркел за своето управление, за които корупцията у нас беше табу, докато ББ беше на власт. От днешна точка все по-малко странно изглежда и късогледото обвързване на Германия с руския газ, благодарение именно на Меркел.

Разбира се, най-вече пътят можеше да е друг, ако българите имаха в по-голяма степен критично и логическо мислене и не бяха станали толкова лесна плячка на руската пропаганда – поддържала властта на ББ&Ко близо 12 години и осигурила безпроблемно прехода към властта на проруския Радев.

Протестите срещу корупцията, започнали през 2020 г. с десанта на Х. Иванов и И. Мирчев в Росенец, все пак изиграха своята роля. Постепенно, българите започнаха да свързват тази корупция с Русия и нейните интереси у нас. Започна пробуждане за вековната роля на Русия в нашата история и за комплексните зависимости на водещите наши политици и публични фигури от нея.

В крайна сметка, никой проблем не е решен, докато не бъде осъзнат. Проблемът “корупция” именно роди голяма партия като ПП, която заедно с ДБ отвори широк фронт срещу статуквото в разноликите му форми, но с общ знаменател Русия. Този фронт ясно се очерта със започването на войната в Украйна.

Загубите на Путин и категоричната подкрепа от обединения евроатлантически блок за Украйна силно притесни нашето задкулисие, което разчита на достъпа до еврофондовете за своето съществуване. Още повече, че благодарение на усилията на кабинета на Промяната беше спряно десетилетното корупционно кранче на Газпром, а пред спиране са другите три руски: ядреното гориво, петрола и самолетните ремонти.

Затова през последните месеци “спонтанно” избухна евроатлантизмът на корупционния блок и той гласува за американски самолети, украинска помощ, дори срещу руското ядрено гориво и Лукойл. Тази игра е много опасна за България, защото насочва част от евроатлантическия вот за псевдоатлантически партии. Особено, когато е подценена от партиите на Промяната със самодоволството, че те са единствените автентични евроатлантици и САЩ биха разчитали само на тях. Не, снишаването е универсална тактика на живковите наследници и се прилага далеч не само към Русия.

Без подкрепата на САЩ за истинските реформи у нас те няма да се случат. “Магнитски” ще помогне само ако реформаторите знаят как да си помогнат. Кадрите решават всичко – и Промяната не може без своя банка кадри за всеки пост в държавата. Защо да не почнат от българите, завършили военни академии и университети в САЩ и Европа?

Не по-малко важно е осигуряването на подкрепата на Европейската комисия и ЕС като цяло на институционално ниво. Крайно недостатъчно е да се разчита на ЕК да наложи чрез ПВУ реформите срещу корупцията. По-вероятно е да се приеме някакъв закон без последствия, чрез който да ни приемат в Шенген и Еврозона… и толкоз.

Без силен глас във водещата ЕНП (сега има само един депутат от ДБ), в партията на центристите – където уж ПП щеше да членува – няма как да се случат нещата. Вместо това виждаме подкрепа за ГЕРБ в ЕНП, които имат и еврокомисар, както и вицепрезидент на либералите от ДПС. А Станишев бе доскоро шеф на европейската левица. КОЙ говори в Европарламента от името на България?

Ясно е, че все пак най-важен фактор за събитията у нас през 2023 г. ще бъдат събитията в Украйна. Колкото повече Украйна надделява – толкова повече ще се ожесточава геополитическата битка у нас, защото ще се променя досегашният баланс на влияние между Запада и Русия.

Ключът към промените е реформаторско мнозинство в парламента. Само с него може да бъдат извършени най-важните реформи и кадрови промени в службите, регулаторите, съдебната система и държавните медии, а по-късно и в президентството, без които промяната е невъзможна.

Вероятно такова мнозинство няма да се случи още през следващата година. Но трябва да бъде положено началото на местните избори. Задължително силите на Промяната трябва да намерят формула за обединение и общи кандидатури в най-големите градове. Ако успеят в първите 5-6 града, то на следващите парламентарни избори ще победят с нужното мнозинство.

Не трябва да забравяме, че гласовете за тройната ламя на Прехода БСП-ДПС-ГЕРБ постоянно намаляват от 2017 година насам, с изключение на последните избори. Затова инженерните проекти и изборните манипулации и фалшификации са единствения начин да се държат над водата. И тук шансът с изискваната реформа на прокуратурата от ЕС не трябва да бъде пропиляван от силите на Промяната с ерзац реформа.

Задача No1 на противодействието на проруската пропаганда е освобождаване на умовете на българите от тази отрова. Задачата не е непосилна – над 90% от пропагандата се случва през 5 медии: БНР, трите национални ТВ и Фейсбук. От тях – трите официално са свързани със Запада и е просто въпрос на регламентиран натиск за смяна на тяхната политика. А четвъртата и петата – следват държавната политика към момента, която също е уязвима на западен натиск, какъвто се задава.

2023 г. – както през 1923 г., наистина може да бъде историческа. Тогава беше спрян в зародиш кремълския опит за болшевизиране на България. Сега трябва да бъдат най-после окончателно прекършени кремълските колони на осемдесетгодишното присъствие у нас.

През 1886 г. Стамболов започна първото освобождение от Русия, което се увенча с успех при капитулацията на Русия пред и България през 1918 г.

Второто освобождение ни бе подарено от Горбачов през 1989 г. и затова беше мнимо. Затова трая кратко до 2001 г, когато започна обратният процес до пълното ни подчиняване през 2017 г.

2023 г. трябва да е началото на Третото ни освобождение.

Текстът е публикуван в три части във Facebook профила на автора. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.

Още актуални коментари – четете тук.