Разбира се, че внесеният бюджет с огромен дефицит е президентска провокация.
Човек може да допусне, че финансовият министър е добър бюрократ, финансист не знам, но едва ли неволно стъпва в публичното пространство като слон в стъкларски магазин.
Цялото й поведение е като на стреснат човек – както още изглеждаше в парламента, когато трябваше да прокарва поправки за еврозоната, където
сякаш я смаза един Трактор.
Оттогава изглежда й е по-удобно да пее в президентския хор, където всички уж искат еврозона, но нямат желание.
Първо Велкова ни стресна през март с борда и валутния курс плюс данък свръхпечалба – забележете – за всички фирми. Една от типичните черти на бандитския икономически подход е да се приватизират печалбите, а одържавят загубите. В бюджетна перифраза, той звучи така:
“да се одържавят печалбите на всички, за да се приватизират субсидиите от някои.”
Видяхме го и при щедрите субсидии за тока, които насърчават енергийната неефективност на избрани работодатели, и при ограничаване на конкуренцията, за да се поддържат избрани неконкурентни зърнари. А те отвръщат с любов към руския газ и омраза към украинското зърно.
Сега пък – след ясно изразена парламентарна воля за трипроцентен дефицит,
Велкова – Радев ни сплашват с бюджет с огромен дефицит и дългове.
Защо?
Защото не искат да станат непопулярни с повишена събираемост от големите играчи, връщане на ДДС от 20% за ресторантьори и фитнеси, да не говорим за изравняване на акциза на горивата с европейското ниво, за да не ударим любимия “Лукойл”.
В разходната част на бюджета няма да разсърдят чиновниците като съкратят с поне 10% разходите за персонал. За да ги доближат поне до тези в Румъния – която е на последно място с най-голям дял от 31% в бюджетните разходи в страните от ОИСР, където и ние ще членуваме скоро, а сме с 34%! Та това е над милиард лева ненужни разходи.
Да не говорим, че електронното правителство за нас продължава да е блян, а за Кения в Африка – не! Ама как ще предвиждаме такова – нали кражбите ще секнат?
Оставям настрана идеите за 100% дивидент на огромния брой държавни дружества или непредвидените приходи по ПВУ. Нали не можем да си помислим, че Велкова неволно ги е изпуснала.
Явно се готвят нови президентски проекти или ще се помпат сегашните с критика към лошите партии, които трябва да оправят бюджета. Това е възрожденския подход – първо ще влошим нещата като пречим, а след това ще искаме да ни изберете да ви оправим.
Държавническа воля ни трябва за добро управление, за реформи, за електронно правителство.
Нищо не е загубено за еврозоната – ако имаше воля.
Включително такава – да се махне най-после капитанчика, който обърна курса на българския кораб на Изток.
И сплашва, и страхува, както са го учили.
Коментарът е публикуван във фейсбук профила на автора. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
Още актуални коментари – четете тук
