Афганистан е горещата новина във външнополитическата програма на всички в момента и последиците от провала се усещат широко. Да вземем за пример Балканите, където има три ключови въздействия.

Първото се отнася до балканските държави, предоставящи убежища на афганистанците, сътрудничили на САЩ. Второто е, че докато някои правителства като Косово се опитват да използват афганистанската драма, за да се доближат до САЩ, други, като Сърбия, се опитват да запазят баланса си между големите сили.

Третата и потенциално най-опасната последица за Балканите е възможността Афганистан да генерира вълни от мигранти и бежанци към Европа.

Непосредствена реакция на балканските страни беше да евакуират своите граждани от Афганистан. На дневен ред обаче има и други въпроси.

Първо, докато САЩ се борят да осигурят безопасност за афганистанците, помагали на САЩ, Балканите са разделени по въпроса дали да помогнат на САЩ, като настанят афганистанците, докато не бъдат разрешени техните визи за влизане в САЩ.

Албанският премиер Еди Рама заяви, че Албания е готова да приеме до 3000 афганистански бежанци. За тази цел правителството наложи в последния момент изгонване на студенти от техните общежития без адекватно предизвестие. Първоначалното пристигане на 300 бежанци в страната се отлага два пъти. Северна Македония се съгласи да настани 450 афганистанци, докато Косово амбициозно парадира с броя от 10 000 души.

За разлика от тях, макар че Черна гора се присъедини към декларацията ЕС-САЩ относно безопасното излизане от Афганистан, тя не се чувства задължена да предлага убежище на афганистанските граждани. Сърбия също се присъедини към изявлението, но е малко вероятно да осигури жилища за афганистанците. Както Тимоти Лъс от Центъра за геополитика към Университета в Кеймбридж обясни пред сръбската преса, Сърбия приписва загубата на Косово на политиката на САЩ за изграждане на нация и е малко вероятно да помогне на САЩ да спасят проваления си проект.

Второ, докато някои използват възможността да отбележат гол на Запада, преди всичко САЩ, Сърбия се бори да поддържа баланса между Запада от една страна и Русия и Китай от друга.

За трите държави, които приеха афганистанци, това беше начин да играят по свирката на САЩ, тъй като перспективите за членство в ЕС са далечни.

Като услуга към САЩ, Албания вече е домакин на 3000 членове на Народните муджахедини на Иран (MEK), радикална иранска антирежимна група.

Косовският премиер Албин Курти беше още по-директен: „Косово има САЩ за свой основен съюзник и незаменим стратегически партньор. Въпросът за настаняване на афганистански бежанци, освен аспекта на хуманитарна солидарност от наша страна, има измерение на съюз и партньорство със САЩ“.

В случая с Белград кризата в Афганистан е друго предизвикателство за политиката му на балансиране между западните и незападните сили. Според сръбската преса Белград не е бил склонен да се присъедини към споменатото изявление на ЕС и САЩ за Афганистан, за да избегне гнева на Русия и Китай, но го е направил поради натиска от САЩ и Германия като средство за облекчаване на бъдещия натиск върху спора за Косово. Всъщност Сърбия не затваря вратите си пред САЩ. Председателят на сръбския парламент Ивица Дачич наскоро заяви, че по времето на сръбския външен министър (2014-2020 г.) Сърбия е била домакин на няколко тайни разговора между афганистанското правителство и представителите на талибаните, включително разговори с бившия афганистански президент Ашраф Гани чрез видеовръзка.

Сърбия предостави само локация, но беше потвърдено, че това е направено с подкрепата на САЩ. Дачич, смятан за част от проруска фракция в сръбското правителство, критикува Запада за увеличаването на производството на наркотици в Афганистан под тяхно наблюдение и факта, че бившето афганистанско правителство призна Косово. Въпреки това той отбеляза също, че и Вашингтон, и Москва, са се провалили във воденето на преговори в Афганистан. За Сърбия основното предизвикателство остава да има отворен канал със САЩ и непризнаващите Косово Русия и Китай, без да се накланя напълно към някоя от двете страни. Последиците от Афганистан просто потвърдиха тази реалност.

Балканите биха могли също да се окажат коридор за афганистанските търсещи убежище, насочени към Европа. Гърция вече завърши 40-километровата стена на границата си с Турция със спомагателна система за наблюдение. Последната мигрантска криза (2015-2016 г.) отдалечи региона от ЕС и насади страх на Балканите, че ЕС го разглежда само като буфер и „сметище“ за мигранти.

По време на последната криза Сърбия спечели добри репутационни точки за хуманното си отношение към бежанците. Сега ситуацията е друга. Мнозина в ЕС предпазливо приемат нови бежанци. Съседна Хърватия непрекъснато предприема драконовски действия срещу мигрантите. Хърватският президент Зоран Миланович открито заяви: „Всички те трябва да намерят своето място в Съединените щати. Можем символично да приемем малък брой хора. Вече не е 2015 г.“

Междувременно крайнодесните групи се възползват от антимигрантските настроения и страхове, които се засилват в бивша Югославия.

Влошавайки нещата, Турция е известна с това, че използва миграционния поток като лост пред Брюксел. Анкара подсилва границата си с Иран. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че Турция няма да се превърне в „склада за бежанци“ в Европа, като призова Европа да поеме отговорност за афганистанците.

Като цяло Балканите са изложени на риск да попаднат на миграционния път и да се окажат в центъра на политически конфликт между ЕС и Турция.

Заплахите от тероризъм и религиозна радикализация не са преувеличени, а неконтролираните мигрантски потоци са индуктивна среда за появата на тези заплахи.

За съжаление, настоящият афганистански епизод не предлага геополитическа мъдрост или политически предписания за Балканите и хората, които живеят там. Това е само болезнено признание, че регионът остава геополитическо блато в западната периферия, чиито елити могат само да проявяват реакция на глобалните сили, на които Балканите са изложени отвън, и да се молят да не изгорят в процеса

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!