В продължение на години политическите лидери в Централна и Източна Европа предупреждаваха за непосредствените опасности, които крие Русия, а сега – на фона на инвазията на Москва в Украйна – някои обвиняват западноевропейците, че не са се вслушали в тези предупреждения.
Ден след нападението на Русия украинският президент Володимир Зеленски изрази недоволство от очевидната липса на подкрепа от страна на Запада за неговото правителство, въпреки че руските войски се трупаха по границите на Украйна в продължение на месеци.
„Тази сутрин ние защитаваме държавата си сами. Както и вчера, най-мощните сили в света ни наблюдават отдалеч“, заяви той. „Дали вчерашните санкции убедиха Русия? Чуваме в нашето небе и виждаме на нашата земя, че това не беше достатъчно“.
На следващия ден Зеленски обвини няколко западноевропейски правителства в „егоизъм“, „арогантност“ и „дистанциране“ в отговора им на руското военно струпване.
Няколко централно- и източноевропейски лидери, които от години предупреждават за опасностите, които крие Русия, бяха също толкова язвителни. Днес няма време за непреклонния егоизъм, който виждаме в някои западни страни, за съжаление и тук, в Германия“, заяви полският министър-председател Матеуш Моравецки в Берлин миналата седмица преди срещата си с германския канцлер Олаф Шолц.
„Усещам мирис на Мюнхен“
Откакто Русия започна да струпва войски по границите на Украйна през ноември, аналогът за анализатори и политици е Мюнхенското споразумение, когато през 1938 г. Франция и Великобритания се опитваха да избегнат конфликт с нацистка Германия, отстъпвайки Судетската област на Чехословакия.
„Надявам се да греша, но тук усещам мирис на Мюнхен“, заяви през декември миналата година Марко Микелсон, ръководител на комисията по външни работи в естонския парламент.
Разочарованието, което изпитват някои жители на Централна и Източна Европа, не е ново. От години те смятат, че са пренебрегвани по време на срещите на ЕС и изолирани в призивите си за по-силна НАТО. Хърватия, Естония, Латвия, Полша, Литва и Румъния са някои от 10-те държави от НАТО – от общо 30 – които действително изразходват предвидените 2% от БВП за отбрана. Няколко държави, не на последно място Унгария, са обвинявани, че подкопават европейската солидарност и разцепват блока с отношенията си с Москва и Пекин, но централно- и източноевропейците изтъкват, че западноевропейските държави са основните търговски партньори с Русия и Китай. Полша, Украйна и балтийските държави са убедени противници на газопровода „Северен поток-2“, който директно свързва Русия с Германия – основният европейски купувач на руския износ на природен газ. Въпреки това последователните германски правителства продължиха да осъществяват този планиран енергиен проект, въпреки че той значително увеличава зависимостта на Германия от Москва. Миналата седмица Шолц спря сертифицирането на „Северен поток -2“ след нахлуването на Русия в Украйна.
Европейската солидарност не беше особено изразена, след като миналата година Чешката република експулсира повече от дузина руски служители, след като чешките разузнавателни служби свързаха руски военни агенти с масивна експлозия на склад за боеприпаси край Врбетице през октомври 2014 г. – „най-голямата експлозия на европейска земя след югославските войни“, според един анализатор.
Душевни терзания и обвинения
Налице е и разочарование от „постоянно безплодните опити“ на френския президент Еманюел Макрон да посредничи в решаването на проблемите на Централна и Източна Европа с Русия, допълва Кевин Къран от Асоциацията за международни отношения, базиран в Прага мозъчен тръст.
„По всички тези и други въпроси много централно- и източноевропейски лидери и граждани се чувстват принудени да злорадстват за своите предупреждения, които толкова години не се чуваха. В много отношения това е оправдано“, допълва Къран.
Ричард К. Турчани от университета „Палацки“ в Оломоуц описва руската инвазия като изненада за много анализатори. „Това, което е ясно обаче, е, че тези, които предупреждаваха за Русия като заплаха за сигурността, ще получат своя момент – много от тях са страните от Централна и Източна Европа“, каза той.
„Страните от Западна Европа имаха по-сговорчиво отношение към Русия, което сега очевидно ще се промени много“, каза Турчани, като отбеляза, че миналата седмица германското правителство побърза да спре проекта за газопровод „Северен поток-2“.
Противно на някои очаквания, западните демокрации също така се съгласиха миналия уикенд да изключат редица руски банки от международната платежна система Swift.
„Естествено, че ще има търсене на отговорност и обвинения кой е бил прав и кой не през цялото време, но не мисля, че това е особено полезен начин на мислене“, добави Турчани.
Други коментатори от Централна и Източна Европа са съгласни с него.
„Нерешителността на Запада и нежеланието му да накаже Русия за предишната ѝ агресия със сигурност са причината, поради която Владимир Путин сметна, че е възможно да нападне Украйна“, казва Вероника Вичова, ръководител на програмата Kremlin Watch в мозъчния тръст European Values Centre for Security Policy.
В продължение на години Путин ставаше все по-смел, а Западът продължаваше да дава сигнали, че няма да наложи адекватни мерки за подобно агресивно поведение, добави тя.
„Но играта на обвинения няма да реши ситуацията в момента“, каза Вихова. „Трансатлантическият демократичен свят трябва да осъзнае, че Русия не се интересува от предстояща дипломация и че само строго целенасочени и въздействащи санкции имат шанс да променят ситуацията.“
Не всички източни и централни държави са бдителни към Русия
Къран от Асоциацията за международни отношения отбеляза, че не може да се забравя, че държави като Сърбия, Унгария и Словакия в близката си история са се оказали доста подкрепящи руския наратив.
Всъщност наративът, че Западна Европа е била твърде мека към Русия и не е успяла да се вслуша в предупрежденията от Централна и Източна Европа, е по-сложен.
Автократичният министър-председател на Унгария Виктор Орбан е ключов съюзник на Путин. Чешкият президент Милош Земан е известен с проруските си позиции от избирането си през 2013 г. насам. Що се отнася до руското анексиране на Крим от Украйна през 2014 г., по-късно Земан го определи като „необратимо“ и призова европейските правителства да прекратят санкциите си срещу Москва. Земан постави под въпрос разузнавателните служби на собствената си страна, когато те заявиха миналата година, че според тях руски участници стоят зад експлозията във Врбетице, като заяви, че страната му трябва да избягва „истерията“ и „спекулациите“ относно предполагаемото участие на Русия. Друг регионален политик, който често е заемал проруска позиция, е бившият словашки министър-председател Роберт Фицо, който също се противопостави на санкциите срещу Москва след анексирането на Крим през 2014 г.
Не става дума само за политическия елит. Проучване, публикувано в края на миналия месец от социологическата агенция „Фокус“, установи, че 44% от словаците смятат, че САЩ и НАТО са отговорни за нарастващото напрежение в Украйна, а само 34% смятат, че вината е на Русия. Резултатите обаче се различават значително по възрастови групи, като повече словаци на възраст 25-34 години обвиняват Русия, отколкото НАТО и САЩ, докато тези на 65 и повече години са по-малко склонни да смятат Русия за отговорна.
Анализаторите смятат, че сега за проруските политици от Централна и Източна Европа може да се окаже много по-трудно да запазят позицията си. „Очаквам, че някои от тях ще удвоят позициите си, но други ще променят мнението си“, каза Турчани от университета „Палацки“ в Оломоуц.
На 24 февруари, само няколко часа след като Русия започна пълномащабната си инвазия в Украйна, чешкият президент Земан нарече действията на Русия „непровокиран акт на агресия“ и „престъпление срещу мира“ и поиска от чешкото правителство не само думи, но и дела. Той също така призна, че е сгрешил по отношение на Москва. „Преди няколко дни казах, че руснаците не са луди и че няма да нападнат Украйна. Признавам, че съм сгрешил. Неразумното решение на ръководството на Руската федерация ще нанесе значителни щети на самата руска държава“, е цитиран той.
По-изненадващо унгарският министър-председател Орбан побърза да осъди Москва.
„Тази сутрин Русия нападна Украйна с военна сила“, заяви Орбан във видеоклип във Facebook миналия четвъртък. „Заедно с нашите съюзници от Европейския съюз и НАТО осъждаме военните действия на Русия“.
Външният министър на Орбан, Петер Сиярто, добави, че „позицията на Унгария е ясна: ние подкрепяме Украйна, подкрепяме териториалната цялост и суверенитета на Украйна“.
Правителствата на почти всички държави от Централна и Източна Европа, включително България и Румъния, вече изрично осъдиха инвазията на Путин. Дори Александър Вучич, сръбският президент, много близък партньор на Москва, определи нарушаването на териториалната цялост на Украйна от страна на Русия като „много неправилно“, въпреки че Белград се противопоставя на санкциите срещу Москва.
„Именно от това ще може да се появи един по-обединен глас в Централна и Източна Европа“, каза Къран. „Този глас, който сега е единен, със сигурност ще бъде чут и в Западна Европа. По моя преценка тези гласове не трябва да се обръщат към миналото, за да злорадстват за предишните предупреждения, а вместо това да се обърнат към важните следващи стъпки.“
Всичко за войната в Украйна – четете тук
