Европейската комисия одобри вписването на троянската луканка в регистъра на храните с традиционно специфичен характер (ХТСХ). Името на продукт, който е регистриран като ХТСХ, го защитава от фалшифициране и злоупотреба.
Традиционният начин на производство на троянската луканка, който се характеризира с процес на сушене и опушване, е направил този вид продукт уникален за България. Самото наименование „Троянска“ произхожда етимологично от името на град Троян, т.е. там, където за първи път е произведена и популяризирана от майстор Илия Таслаков. Той е един от първите производители на луканка в страната. През 1883 г. той е внесъл в България първите машини за мелене на месо.
По-късно, според „Международния търговско-индустриален алманах“, издаден през 1909 г., в България официално са били регистрирани 58 производители на пастърма и суджуци и 56 производители на луканки, сред които и „Луканка Троянска / Троянска луканка“. (Цачев, Х. и др. От върха на XX век: Минало, настояще и бъдеще на месопреработвателната индустрия в България, стр. 66).
Съставът и качествените изисквания на „Луканка Троянска / Троянска луканка“ за първи път официално са стандартизирани през 1958 г. в Български държавен стандарт „БДС 2589-58 Луканки“. Утвърдени са основните правила и норми за технологичния процес, осигуряващи този висококачествен продукт.
Технологията за производство на „Луканка Троянска / Троянска луканка“ е описана и в изданието „Производство и пласмент на месни продукти“ (1963 г.) и „Сборник технологични инструкции за производство на месни произведения“ (1980 г.), както и в Техническо условие (ТУ) № 34/83 за „Луканка Троянска“, НАПС, София, 1983 г., където съставът е претърпял незначителна промяна, която не е оказала влияние върху органолептичните качества на продукта. Начинът на приготвяне остава непроменен с течение на времето.
Троянската луканка се прибавя към списъка
с 69 гарантирани традиционни специалитети, които са защитени. Тя е шестият защитен български продукт след „Филе Елена“, „Панагюрска луканка „, „Роле Трапезица“,“Кайсерован врат Тракия“ и „Пастърма говежда“. „Горнооряховският суджук“ пък е вписан в Европейския регистър на защитените географски указания и защитените наименования за произход.
Още новини от деня – четете тук
.){kind=link}