Първата индустриална революция донесе парната машина и железниците, а втората въвежда електричеството, телефоните и радиото в ежедневието на хората. Третата революция свърза света чрез дигитални мрежи, а автоматизацията увеличи производството на стоки. Сега наблюдаваме промяна, която интегрира дигитални, физически и биологични технологии, оптимизирани с изкуствен интелект, и тя има потенциал да промени коренно начина, по който живеем, работим и взаимодействаме помежду си. Тази революция може да се определи като Четвърта индустриална революция, описана от Клаус Шваб, основател на Световния икономически форум.
Трябва време, за да се проявят напълно икономическите последици от тези промени, но с оглед на факта, че всяка следваща вълна идва по-бързо от предишната, не е далеч моментът, в който това ще се случи. Европейският континент обаче е в трудна ситуация и може да изостане спрямо двете мощни икономики – САЩ и Китай. Въпреки че Европа има силни позиции в научните изследвания, тя се бори с необходимостта да превърне откритията в успешни компании и да разшири тези компании до мащаб, който им позволява да се съревновават глобално. Проблемът не произтича от липсата на иновации или предприемачи, а от условията за комерсиализация и развитие, финансиране и други. Изоставането в технологично развитие може в крайна сметка да доведе до загуба на икономически растеж, благосъстояние и стандарт на живот. Тази тема събра участниците на форума Европейски дни на научните изследвания и иновации, който се проведе в Брюксел по-рано през седмицата.
Едно от значителните предимства на Европа е мрежата от научни институции и университети, действителните учени и международната привлекателност. Академичната свобода – възможността на изследователите да избират темите и методите на работа, да оспорват общоприетите идеи и да публикуват резултатите си без ограничения – е ключов фактор за привличането на талантливи изследователи, подчерта Марина Вязовска, носител на „Медала на Филдс“, най-престижната награда в математиката.
Според Индекса на Академичната свобода, разработен от германския университет „Фридрих Александър“, свободата на изследвания в Европа остава относително стабилна, въпреки общото влошаване на индекса, който през последното десетилетие е намалял в 50 държави и е нараснал само в девет. В България индексът е стабилен – 0,85 пункта, сравним със стойностите в водещи европейски страни като Франция и Германия. Тази стабилност не бива да се приема за даденост, предупреждава Кристиан Дростен, директор на университета „Шарите“ в Берлин, имайки предвид негативните тенденции в държави като Унгария, където индексът е спаднал до 0,30 пункта, и в Полша.
„Можем да се гордеем със средата за научни изследвания в Европа, но спадът в други региони не бива да ни успокоява. Той не ни дава истинско конкурентно предимство, тъй като изследователите работят на международно ниво и тази игра не е с нулев резултат – ако се ограничи академичната свобода на едно място, то другите ще страдат от това“, изтъква проф. Катрин Кинцелбах от университета „Фридрих Александър“ и един от създателите на индекса.
Рисковете заплашващи академичната свобода произтичат от различни фактори, сред които най-притеснителни са политическите партии с антинаучни и антиплуралистични програми. Властта, получена в ръцете на такива партии, ще окаже реално въздействие върху научните изследвания, предупреждава Кинцелбах.
За опазването на академичната свобода са необходими силни, работещи юридически механизми и отговорни институции, които да подкрепят учените, както и достатъчно финансиране за изследвания, посочва Лодовико Фолин-Калаби, представител на ЮНЕСКО пред ЕС.
Опазването на академичната свобода е ключова част от предложените от Европейската комисия Закон за Европейското научноизследователско пространство (ERA Act), заедно с т.нар. „пета свобода на движение“, заяви в обръщението си към участниците европейският комисар по стартиращите предприятия, изследвания и иновации Екатерина Захариева.
„Свободата на движение за изследователите и знанията е основата на екосистемата, която изграждаме“, подчерта Захариева, добавяйки, че това означава свободно движение из цяла Европа за изследователите, улесняване на трансграничните инвестиции, предотвратяване на фрагментацията и засилване на въздействието, както и създаване на единен защитен стандарт за учените.
ЕС е основан на концепцията за четирите основни свободи на движение – на стоки, услуги, капитали и хора (труд), но те вече не са достатъчни, за да помогнат на Европа да заеме конкурентни позиции на глобалната сцена, отбелязва в доклад от 2024 г. „Много повече от пазар“ бившият италиански премиер Енрико Лета, който също участва във форума.
Европа не може да постигне необходимата независимост, ако научните изследвания и иновациите останат разпокъсани сред 27 отделни държави и няма възможности за експанзия и достигане на необходимия мащаб, предупреждава Лета.
За развитието на европейския научноизследователски потенциал е от особена важност и надеждното финансиране – изследователите се нуждаят от стабилност и ресурси, за да реализират своите амбициозни проекти. Както подчерта румънският евродепутат и бивш министър в различни правителства Дан Ника, „никой не може да претендира за свобода на изследванията, работейки в празна лаборатория“.
Програмата „Хоризонт Европа“ служи за основен инструмент на ЕС за финансиране на научни изследвания и иновации, а в момента се подготвя за периода 2028-2034 г. в рамките на преговорите за многогодишната финансова рамка на ЕС. Европейската комисия предложи увеличаване на бюджета на програмата от 95 млрд. евро на 175 млрд. евро. Европейският парламент иска дори по-висок бюджет – 200 млрд. евро, но Съветът, представляващ страните членки, намали финансовите средства с 10% от първоначалното предложение, съобщи Захариева.
Ако Европа желае да достигне целта за инвестиции в научни изследвания и разработки, достигащи 3% от Брутния вътрешен продукт (БВП), ще са нужни допълнителни 565 млрд. евро. Основните конкуренти на ЕС и водещите държави в научните изследвания отделят значително повече от 3%, важно уточнява тя.
Тя добави, че наред с амбициозния бюджет, следващата версия на програмата трябва да включва баланс между гъвкавост и предвидимост, както и по-бързи процедури.
Въпреки споровете относно бъдещето на програмата, Европа разполага с много преимущества – талантливи индивиди, отлични университети, силни изследователски институции, значителен потребителски пазар и значителни финансови ресурси. Въпреки това, всички те се подкопават от разпокъсания пазар, недостатъчното финансиране за разширяване на бизнеса, административната сложност, забавените регулаторни процедури и ограниченото сътрудничество между стартъпите и утвърдените индустрии.
Основният проблем пред Европа не е липсата на иновации и идеи, а трудностите при тяхната комерсиализация и достигането на необходимия мащаб, изтъква Ан Метлер, член на Европейския съвет по иновации, който ръководи инициативата на ЕС за идентификация, разработване и разширяване на обещаващи технологии и иновации в дълбоките технологии.
Липсата на три ключови предпоставки за създаването на успешни и конкурентни международни компании – скорост, мащаб и опростени процедури – означава, че „всичко се случва твърде бавно, твърде сложно и ние оставаме малки“, отбелязва Метлер, която смята, че „Европа се задушава от регулации“.
Предложението за т.нар. 28-ми режим в ЕС – на Европейската комисия от март т.г., предвиждащо онлайн регистрация на компании на цена около 100 евро, валидна в рамките на 48 часа и опростяваща трансграничната дейност, би могла да бъде решение на проблема. Въпреки това, предложението е непълно, тъй като не предвижда регулации относно данъчни задължения и трудови правни норми, приложими за подобни компании. Това представлява подходяща реформа, успоредно с необходимото подобрение на бизнес средата на разпокъсания европейски пазар. Въпреки това, то е „разводнено“ по време на преговорите със Съвета и Европейския парламент до такава степен, че е по-добре да бъде оттеглено, предупреждава Метлер.
В същото време, за разрешаване на проблема с недостатъчното финансиране се разглеждат различни решения, включително създаване на условия за подобрено банково кредитиране за средно големи предприятия, инвестиции от семейства и пенсионни фондове, данъчни облекчения за компании в сектора на дълбоките технологии, както и финансиране за индустриални предприятия, които внедряват нови технологии. Основната идея обаче е малките и средни компании в Европа да са готови да купуват разработки от европейски стартиращи фирми и да участват в обществени поръчки, отбеляза Алдо Подеста, главен изпълнителен директор на швейцарската компания за разработване на ИИ модели „Джото“ (Gioto).
Освен това, преглед на принципите на финансиране може да бъде ползотворен подход. Европейската комисия неотдавна създаде Европейския фонд за разширяване на компаниите с обем от 5 млрд. евро, който цели да прави дялови инвестиции в късния етап на развитие на най-обещаващите европейски технологични компании. Въпреки това, тези средства могат да бъдат „разпилени“ и да не донесат желания резултат, ако финансирането се разпредели между твърде много компании. Вместо това, може да бъде създаден своеобразен „ЦЕРН за изкуствен интелект“, който да обединява ресурси между различни европейски компании, а впоследствие да получава по-мащабно финансиране и разработките да бъдат на разположение за всички. Това ще позволи да се избегне ненужното дублиране на научни проекти, отбелязва Подеста, като предлага швейцарско-европейския проект за голям езиков модел „АПЕРТУС“ (Apertus) като сила, в основата на подобна инициатива.
Също така е възможно да бъдат иницирани пилотни проекти, обединяващи различни европейски инициативи, инструменти за финансиране и опростяване на правната уредба, свързана с конкретни стратегически продукти или да се опрости процесът по кандидатстване на малки компании с доказани технологии за обществени поръчки. Това предлагат Марта Ортега Вале, основател на биотехнологичната компания „Грийнлайт Биосайънсиз“ (GreenLight Biosciences) и Анита Шьол Абилдгард, съосновател на стартъпа за ИИ модели за научни нужди „Айрис“ (Iris).
Европа не бива само да копира американските или китайските технологични модели. Необходимо е да разработи собствена стратегия, основаваща се на откритост, сътрудничество и европейските ценности, подчерта Подеста.
