Кризата със сеператистките тенденции в Каталуния се усложнява и изглежда, че испанското правителство за момента няма полезен ход, коментират различни западни медии. Нещо повече, все по-често се чуват предупреждения, че посоката, в която вървят нещата, може да доведе до радикализация на каталунските сепаратисти. Нито Испания, нито Европа имат нужда от една нова организация от типа на баската ЕТА, която всяваше напрежение в Испания 4 десетилетия и уби над 800 души. След като Мадрид не успя да надвие сепаратистите на изборите за местно управление и да реши проблема по най-удобния начин, той се обърна към съдебната власт като инструмент за развързване на политическия възел. Това засега изглежда като противоречив ход. Лошото е, че не се вижда взаимно приемлива алтернатива.
Съдебната власт вкара в затвора девет лидери на движението за независимост и издаде международна заповед за арест на шестима други, включително сваленият от длъжност президент на Женералитат /каталунския орган за самоуправление/ Карлес Пучдемон. Това не само че не успокои духовете, но предизвика нова вълна от протести и блокади. След като Германия помогна на испанското правителство и задържа Пучдемон, нещата като че ли станаха още по-непредсказуеми. Според вестник „Гардиън“ все пак от това има известна полза от гледна точка на Мадрид, тъй като каталунският лидер няма да има възможност да пропагандира активно – поне за известно време. Все пак, докато бе на свобода, той намираше начини да популяризира каталунката независимост и да държи проблема актуален. Сега германският съд трябва да се произнесе върху възможността за екстрадиране на каталунския политик, а решението се очаква чак след Великден.
Правителството на Рахой все още не може да тушира кризата и продължаването й, според анализаторите, води до разделение в обществото и опасност от радикализация. Макар и да не изглежда много вероятно да се пръкне групировка като баската ЕТА, процесът не бива да се подценява. Сепаратистите не призовавт към насилие, но са сменили тактиката си и от политически действия открито заявяват, че преминават към опити да дестабилизират страната като средство за постигане на целта си – независимост на Каталуния.
Въпреки че заключи главните политически лидери в непокорната област, правителството среща допълнителна пречка. То се нуждае от помощта на петимата баски националистически депутати, за да приеме централния бюджет. Те отказват да я дадат, докато не бъде отменено прилагането на чл. 155 от конституцията, въз основа на който миналата година бе временно суспендирана автономията на Каталуния. Получи се затворен кръг, тъй като отмяната на мярката може да стане само ако има избрано ново правителство на областта, а сепаратистите спечелиха мнозинство на изборите миналата година и продължават да бъдат проблем, който Мадрид не успява да реши с политически методи.
Към момента има съгласие, че в Каталуния трябва да бъде сформирано регионално правителство, но реалното изпълнение на тази задача изглежда зациклило в безизходица. Ако няма споразумение до 22 май, ще трябва да има нови избори, но, според „Гардиън“, няма гаранция, че и те ще решат проблема. Това ще направи отново невъзможно да се премахне мярката по член 155 и, ако баските депутати запазят сегашната си позиция, ще значи още отлагане за приемането на бюджета.
От европейска гледна точка нещата са формално ясни – държавите от ЕС ще се движат по правилата и ще помагат на Испания да излови емигриралите отцепници, когато това е в съответствие със законите. Екстрадициите, обаче, зависят от съдилищата, които могат да ги разрешат или отхвърлят. Европейските страни трябва да държат сметка и за отношението на общественото си мнение към събитията в Испания. Имиджът на Мадрид не е твърде розов в светлината на събитията в Катлуния. Задържаната в Шотландия проф. Клара Понсати, просепаратистки политик и просветен министър в бившото каталунско правителство, бе пусната под гаранция и се радва на широка симпатия. Би Би Си цитира изказвания на местни политици, според които проф. Понсати не бива да бъде пускана в Испания, защото обвиненията срещу нея са много тежки, а „за Клара и другите политически затворници е невъзможно до получат честен процес, тъй като между правителството и съдебната власт там няма разделение“.
В Шотландия каталунската сага се следи изкъсо по разбираеми причини. Страната отдавна се колебае дали да не се еманципира от останалата част на Великобритания и Брекзит засили позициите на привържениците на самостоятелността, тъй като страната не желае да напуска Европейския съюз. Шотландските сепаратисти имат топли вързки с каталунските, а симпатиите на политиците от управляващата Шотландска национална партия /ШНП/са предимно на страната на каталунското движение за независимост. Това не спира институциите да изпълняват европейските заповеди за арест. Първият министър Никола Стърджън, която е и лидер на ШНП, никога не е обявявала недвусмислено симпатии към каталунските сеператисти и винаги е подчертавала, че страната й не се меси в работата на правосъдието. Тя, обаче, заяви, че уважава правота на каталунския народ на самоопределение и критикува политическите арести на Мадрид. „Фактът, че правосъдната ни система е длъжна да се движи по определени правила в процеса на разглеждане на исканията за екстрадиране, не променя тази гледна точка“ – заяви тя, цитирана от Би Би Си.
Що се отнася до самата Каталуния, тя е на кръстопът. Очевидно желанието за независимост е устойчиво и има много привърженици. От друга страна, съдебните действия на Мадрид могат да охладят уклона към радикализация на сепаратистките фракции, тъй като някои наказания, напримир за бунт, предвиждат до 30 години зад решетките. Изводът е, че все пак не е вероятно радикализацията на сепаратистките групи да стигне до крайности, но ще предизвиква много главоболия. Европа също би трабвало да изпитва опасения, тъй като каталунският пример би могъл да стимулира и други местни брожения, а последното нещо, което Брюксел би искал, са множество неспокойни региони, желаещи да преначертаят политическите граници.
