Eвропейските депутати гласуваха резолюция за пълното приемане на България и Румъния в Шенген. 514 бяха „за“, 107 – „против“, а 32 гласуваха „въздържал се“. Дебатите по темата бяха вчера, като нито един от изказалите се не оспори, че двете страни напълно покриват критериите за целта.
Евродепутатите подчертават, че подход в две стъпки – първо премахване на проверките по вътрешните морски и въздушни граници, последвано от премахването на проверките на вътрешните сухопътни граници – би довел до редица рискове и би могъл да окаже отрицателно въздействие върху бъдещото разширяване на Шенгенското пространство. Следователно решението трябва да бъде взето под формата на единен правен акт. Това е качествено нов елемент в позицията на ЕП.
Еврокомисарят по образованието, културата, младежта и спорта Тибор Наврачич заяви, че България и Румъния са готови за пространството за свободно движение, но припомни, че окончателната дума е на Съвета, който трябва да гласува единодушно за приемането им.
„Нашата позиция е, че Съветът трябва незабавно да отвори Шенгенското пространство за България и Румъния. Все пак той трябва да вземе окончателното решение, а знаем, че за него е необходимо единодушие. Европейската комисия няма официална роля в този процес“, каза той.
Подкрепа за присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство по време на снощния дебат декларираха и от Европейската народна партия, от групата на социалистите и демократите, европейските консерватори и от представителите на либералите. За цялостно приемане на България и Румъния в Шенген настоя евродепутатът от Партията на европейските социалисти и лидер на ПЕС Сергей Станишев.
Той представи пред колегите си в Страсбург готовността на двете страни за включване в пространството за свободно движение. Неговият доклад и лично той бяха основен двигател в процеса на постигането на одобрението на ЕП за членството в Шенген на България и Румъния.
„…Европейският парламент заяви, че България и Румъния трябва незабавно да станат пълноправни членове на Шенгенското пространство, и то с всички граници едновременно – сухопътни, морски и въздушни. Това е качествено нов елемент в позицията на ЕП. Категорично отхвърляме идеята за поетапно приемане. Подобен прецедент би имал дългосрочни негативни политически и икономически последици, не само за двете страни, но и за целия ЕС. Рискът е премахването на сухопътните граници да се отложи за неопределеното бъдеще при неопределени критерии, което ще означава утвърждаване на двойния стандарт в ЕС, докато хората очакват точно обратното“, подчерта авторът на доклада Сергей Станишев.
Резолюцията е юридически незадължителна и призовава Съвета на ЕС да вземе бързо и положително решение за присъединяването на България и Румъния в Шенген. Не за пръв път Европейският парламент приема резолюция в тази посока. През юни 2011 г. той подкрепи присъединяването на България и Румъния към Шенген, като след това на няколко пъти препотвърди това свое решение.
Двете балкански страни частично прилагат правилата от Шенген, посочват от ЕП. Окончателното решение те да станат част от пространството без проверки трябва да бъде взето с единодушие в Съвета на ЕС.
Следва пълната реч на Сергей Станишев при закриването вчера на дебатите по темата в ЕП:
Благодаря, г-н председател, искам да благодаря на всички колеги, които се изказаха положително и подкрепиха доклада, искам специално да благодаря на г-н Коельо, който бе помощник-докладчик, и на другите помощник-докладчици. Той работеше по тази тема преди 7 години, съставяйки доклада за Европейския парламент.
Това, пред което сме изправени, е срамно. Съветът отсъства, защото нямат какво да кажат. Какво могат да кажат? „Ние нарушаваме европейското законодателство и правилата“. Това би трябвало да кажат.
На практика ситуацията е следната: днес обсъждаме съдбата и живота на 30 милиона европейски граждани. Всеки път, когато български и румънски гражданин идват на шенгенската граница, те чувстват лично, че биват третирани като втора класа граждани на ЕС. Това е.
Много е модерно днес да се изразява загриженост за липсата на доверие в ЕС. Това произлиза от много просто нещо: думите бяха обезценени от делата или чрез делата. Докато има огромна пропаст между това, което казваме и което съветът би трябвало да направи, и това, което е сторено или не е направено – това е най-значителният източник на разочарование за европейските граждани.
Ето защо аз мисля, че най-доброто, което този парламент може да направи утре, е да изпрати много мощно и с голямо мнозинство съобщение към Съвета: „Изпълнете своя дълг и задължение! Страните са си направили „домашното“, трябва да приемете България и Румъния с целите им граници в Шенген. По друг начин би било неуместно“.
Ако лидерите, които са постигали толкова много за ЕС в миналото, бяха действали като някои от лидерите в Съвета днес, мислейки за импулса в общественото мнение днес и какво ще стане на следващия ден, но не и в по-дългосрочен план, ние нямаше никога да имаме ЕС такъв, какъвто е днес.
Това е действителността!
