Европейският парламент ратифицира споразумението за Брекзит, подпечатвайки излизането на Великобритания от ЕС. Сделката разчиства окончателно препятствията пред „развода“ с Обединеното кралство.
След емоционален дебат, гласуването от парламента в Брюксел премина с 621 на 49 гласа. След него членовете на ЕП запяха в хор „Auld Lang Syne“ – традиционна шотландска песен за сбогом.
Малко преди дебата френският президент Еманюел Макрон заяви, че заради излизането на Великобритания от ЕС петък ще бъде „тъжен ден“ и добави:
„Това е урок за всички нас“.
В същото време той предупреди Лондон, че Франция няма да „се поддава на натиск или бързане“ при преговорите за бъдещата търговска сделка.
Това е първия случай, при който държава-членка напуска общността. Процесът доби популярност като Брекзит – от Britain и exit (буквално „изход на Британия“ – бел.ред.).
През 2016 г. правителството на Дейвид Камерън провежда референдум за членството на Великобритания в ЕС със следната формулировка на въпроса:
„Трябва ли Обединеното кралство да остане член на Европейския съюз или да напусне Европейския съюз?”
В подкрепа на напускането на Евросъюза се обявяват почти 52% от гласувалите.
Европейският съюз е уникален по рода си икономически и политически съюз между 28 европейски държави, заемащи почти половината от територията на европейския континент. Той е създаден с цел пълно прекратяване на честите и кръвопролитни войни, достигнали връхната си точка през Втората световна война.
За вдъхновител на идеята се приема Жан Моне – френски предприемач и политик. Осъзнавайки, че възстановяването на следвоенна Франция зависи единствено от възстановяването на общоевропейската икономика, Моне предлага концепцията за интегриране „стъпка по стъпка“ на Западна Европа. Той смята, че обединението на западноевропейските страни трябва да започне с малки крачки, даващи реални резултати, които да доведат до солидарност и единодействие между държави – доскорошни врагове.
Идеята е доразвита от френския външен министър Робер Шуман, който на 9 май 1950 г. предлага създаването на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС). Тя цели обединяване на въглищните и стоманените ресурси на Белгия, (Западна) Германия, Франция, Италия, Люксембург и Нидерландия. Общността става факт с подписването на договор в Париж на 18 април 1951 г.
Целта на договора е създаване на взаимозависимост по отношение на добива на въглища и стомана, което да направи невъзможна мобилизацията на въоръжените сили на една страна без знанието на другите. Европейската общност за въглища и стомана започва да обединява европейските държави в икономически и политически план, за да се гарантира траен мир и се смята за първата стъпка към европейската интеграция.
Шестте държави решават да разширят сътрудничеството си и в други икономически сектори и през 1957 г. в Рим подписват договор за създаване на Европейската икономическа общност (ЕИО), позната също като „Общия пазар“. Идеята е да се осигури свободното движение на хора, стоки и услуги през границите.
Постепенно съюзът, започнал като чисто икономически, прерасна в организация, чиято дейност обхваща области на политиката като от климат, околна среда и здраве, външни отношения и сигурност, правосъдие и миграция. Това получи своята правна рамка посредством подписването на Договора за създаването на Европейския съюз (Договора от Маастрихт) на 7 февруари 1992 г., с който се създават ясни правила за бъдещата единна валута. Въвеждат се нови форми на сътрудничество между правителствата в ЕС в областта на отбраната, правосъдието и вътрешните работи.
След края на Студената война държавите от бившия Източен блок получават възможността да кандидатстват за членство в Евросъюза. Последната присъединила се държава е Хърватия – през 2013 г., с което броят на държавите членки става 28.
В момента Хърватия председателства Съвета на Европейския съюз.
На 31 януари, след 47-годишно членство, Великобритания ще напусне официално Европейския съюз. Британското знаме ще бъде свалено от пилоните пред Европейския парламент и ще бъде поставено в Дома на европейската история.
