Потреблението в домакинството зависи от равнището на доходите, културните навици и географското положение. Най-голямата част – ¼ от разходите, които гражданите на ЕС има, са за домакинството. Толкова пари се дават за жилище, вода, електричество и газ. В тази сума не се включва покупката на жилище.
За транспорт европейците дават 13% от парите си, а 12 на сто – за храна. Около 9 на сто от доходите отиват за „ресторанти и хотели”, „отдих и култура”, показват данните на европейската статистическа служба „Евростат”.
В почти всички държави членки на ЕС най-голяма част от доходите се отделя за жилището. Изключение правят България, Естония, Литва и Румъния, където храната е най-големият разход, а в Кипър и Малта – ресторанти и хотели.
НАЙ-СКЪП Е ЖИВОТЪТ В ДАНИЯ И ЛЮКСЕМБУРГ, НАЙ-ЕВТИН – В БЪЛГАРИЯ
Нивата на цените на потребителските стоки и услуги се различават значително сред държавите членки на ЕС.
През 2017г. Дания и Люксембург животът е най-скъп – 41% над средното за ЕС. Друга държава, в която стандартът на живот струва много пари е Швеция – 35% на средното а ЕС, в Ирландия – 28 на сто, Финландия – 23%.
За сравнение животът в България е най-евтин – 56% под средното за ЕС ниво. При съседите ни в Румъния – 52% надолу, в Полша – 47%.
Данните показва, че българите отделят 44% от доходите си за домакинството, включително за сметки и храна.
Ако приемем, че средната заплата в България е 1123 лева (по данни на НСИ) излиза, че българите дават около 500 лева за сметки. От тях 73,1% отделяме за храна или 360 лева.
Второто по големина перо в разходите на българина са били финансите, отделени за поддръжка на жилището: за вода, ток, газ, отопление с парно или други твърди горива – около 15 на сто.
За транспорт и социални осигуровки българинът е отделял около 7 на сто от доходите си. За облекло и обувки, както и за обзавеждане и поддържане на дома си, а също и за алкохол и цигари – 4,2 на сто.
За здравеопазване българинът е отделял 5,4 процента, за свободно време, културен отдих, както и за различни видове комуникации – по 4,4 на сто и др.
В структурата на общия доход на българина през м.г. най-висок относителен дял заема работната заплата – 54,5 на сто.
Доходите от всички други социални трансфери /пенсии, обезщетения за безработни, добавки за деца и други социални помощи и обезщетения/ формират около 30 на сто от общия доход на домакинствата у нас през 2017 г.
ДРУГИТЕ В ЕС
Най-разточителни в харченето за ресторанти и хотели са били жителите на Малта – 19 процента, Кипър – 17 процента и Испания – 16 процента.
Ситуацията при съседите ни е следната – в Гърция най-висок дял от 20 процента се харчат за поддръжката на дома, около 17 процента – за храна и 16 процента – за хотели и ресторанти.
В Румъния най-значителни /подобно на България/ са разходите за храна – 28 на сто, за дома се харчат около 22 процента от доходите на домакинствата, а трето най-голямо перо са разходите за транспорт – 12 процента.
През 2017 г. Дания е била най-скъпата държава-членка в перото за „ресторанти и хотели“ – 51 процента над средното за ЕС., за „храна“ – също 50 процента над средното за ЕС, за „отдих и култура“ – 48 на сто над средното за ЕС.
Ирландия пък е била най-скъпата държава-членка за алкохолни напитки и тютюневи изделия – 74 на сто над средното за ЕС.
Люксембург е бил най-скъпата страна в ЕС за жилища, вода, електричество и газ – 63 процента над средното за ЕС.
От предметите за дълготрайна употреба най-масово българските домакинства са използвали телевизорът – близо 99 от домакинствата у нас са имали по един телевизор, а 30 на сто – по два или повече телевизора.
Половината от българските домакинства /над 52 процента/ са имали по един автомобил, а 5 на сто – по два или повече автомобила.
Мобилни телефони притежават вече 94 процента от българите, а стационарни телефони – 32 процента и т.н.
