Британският в-к „Гардиън“ публикува някои основни твърдения, които противниците на възобновяемата енергия се опитват да прокарат като истина. Представяме ви част от тях:
Твърдение: възобновяемите енергийни източници не произвеждат надеждна енергия
Често срещан мит, разпространяван от противниците на възобновяемата енергия, е, че слънчевата енергия и вятърните паркове са ненадеждни, защото могат да генерират електричество само когато слънцето грее и когато духа вятър.
Слънчевата и вятърната енергия са известни като променливи източници на електроенергия, тъй като варират в зависимост от метеорологичните условия. Но това не означава, че тези източници са ненадеждни.
Експертите по енергийни системи посочват, че тези проблеми се преодоляват чрез свързване към мрежата на множество възобновяеми енергийни източници, географски разпръснати из по-голяма територия.
Излишното електричество, генерирано от вятър и слънце се съхранява в батерии или се използва за изпомпване на вода във водноелектрическите централи. Тази енергия може да бъде освободена на по-късен етап, когато е необходима. Например по време на пиково търсене.
Истината е, че въглищната енергия понякога също е ненадеждна, защото електроцентралите често прекъсват. Идеята е да се изгради надеждна система. А няма по-надеждна от такава, която използва слънце и вятър.
Твърдение: изведените от експлоатация вятърни паркове ще се окажат на сметището
Някои изразяват загриженост за това как вятърните паркове ще бъдат изведени от експлоатация. Някои оратори описват апокалиптични пейзажи на необитаеми територии с ръждясали машини. Други смятат, че вятърните турбини ще се окажат на сметището.
Според доклад на Съвета за чиста енергия, публикуван миналата година, около 85% до 94% от масата на вятърната турбина може да се рециклира.
Докладът обсъжда и алтернативни варианти за вятърни паркове, които трябва да бъдат изведени от експлоатация след очакван живот от 25-години, включително удължаване на живота им или модернизиране на частите им.
Вместо производителите на енергия да изоставят обекти, в Европа, където индустрията е силно развита, операторите „реактивират обекти“ и заменят турбини, за да може те да продължат да генерират електричество.
В Испания дори се изгражда съоръжение за рециклиране на турбинни лопатки, което се очаква да отвори врати следващата година.
Твърдение: повече от 60% от сметките за електроенергия са разходи за пренос, които ще се увеличат значително заради възобновяемите източници
Често срещано твърдение е, че 60% от разходите за сметка за електроенергия се дължат на преноса от генератора на електроенергия до домове и офиси. То предполага, че ще трябва да бъдат построени хиляди километри преносни кули и електропроводи, за да се свържат вятърните и слънчевите ферми с потребителите.
Но твърдението изглежда силно преувеличено. През ноември 2023 г. е установено, че около 8% от разходите за електроенергия на дребно са за пренос, докато 35% са свързани с разходи за разпределение.
Възможно е делът на сметките, свързани с разходите за пренос, да се повиши леко, но ще позволи повече възобновяеми енергийни източници с по-ниска цена на електричеството.
Твърдение: въвеждането на възобновяеми енергийни източници е заплаха за икономиката
Друго твърдение се фокусира върху „прекомерните“ икономически разходи, свързани с прехода от изкопаеми горива към възобновяеми енергийни източници.
Но във високите цифри са включени и работни места и материали. А това не е заплаха за икономиката. Това е част от икономиката. Много по-голямата заплаха би била електрическа система, която не работи.
Ще трябва да се заменят електроцентралите, работещи с въглища – които не са евтини. Вероятно така или иначе те ще бъдат заменени с възобновяеми източници и газ. Защото избягването на харченето на пари би означавало да приемем, възможен режим на тока.
Твърдение: Хората ще плащат повече за възобновяеми енергийни източници, вместо просто да се придържат към изкопаеми горива
Друго повтарящо се твърдение беше, че ще има увеличение на сметките поради ангажимента за 82% възобновяема енергия до 2030 г. Например, преносни линии и батерии ще трябва да бъдат изградени през следващите шест години, струвайки повече от простото придържане към въглища и газова мощност.
Но последните данни в доклада GenCost на CSIRO противоречат на тези твърдения. Той установява, че дори когато се отчетат разходите за интегриране на възобновяеми източници в системата, слънчевата и вятърната енергия остават най-евтината форма на електроенергия.
Докладът на CSIRO установи, че най-евтината форма на електричество за 2023 г. все още е комбинация от вятърна и слънчева енергия, идваща между 94 и 134 долара за мегаватчас.
За сравнение черните въглища през 2023 г. са между 110 и 217 долара за мегаватчас и се очаква да паднат до 86 до 137 долара за мегаватчас до 2030 г.
Твърдение: възобновяемите енергийни източници ще заемат първокласна земеделска земя
Някои фермери се оплакват, че възобновяемите енергийни източници отнемат „първокласна земеделска земя“, заплашвайки производството на храни.
Но това е силно преувеличено. В Австралийския щат Нов Южен Уелс например, общата площ на селската земя, която ще бъде превърната в производство на възобновяема енергия, е около 55 000 хектара – или 0,1% от цялата земеделска земя в щата. Или ако теоретично трябва да се заменят всички въглищни електроцентрали в Австралия със слънчеви ферми, това ще изисква около 0,016% от земната площ на страната, еквивалентно на 0,027% от земеделската земя.
Още новини за енергийният преход – четете тук
