Визитка : Нона Караджова е икономист (УНСС ,“Икономика и организация на труда“). Специализирала е публична администрация в Института за международно обучение, Вашингтон, САЩ. Между 1984 и 1991 г. работи в Икономическия институт на БАН. Нона Караджова е водещ преговорите по глава „Околна среда“ в процеса на присъединяване на България към ЕС. До 2005 г. работи в Министерство на околната среда и водите, 2009 г. става министър на околната среда и водите в кабинета на Бойко Борисов.
Последните дни голяма тема станаха пак вертогенераторите – специално в района на Калиакра и строежът на възобновяеми източници. По време на вашия мандат бяха направени първите законодателни промени, регламентиращи изграждането на ВЕИ-та, връщам се към тях и заради актуалната тема Калиакра….
Говорим за Калиакра днес отново, но този проблем не е от днес. Възниква в периода 2006-2008 г. и причината е водената изцяло погрешна политика по отношение на възобновяемите енергийни източници. Аз съм дълбоко убедена в бъдещето на тази енергия, но всяко нещо трябва да има съответните икономически разчети – по какъв начин трябва да бъде постигната целта при възможно най-малка цена за обществото.
Директивата за възобновяеми източници на енергия, изисква от страните членки до 2020 г. да постигнат определени нива на производство на енергия от възобновяеми източници – соларни паркове, ветрогенератори и мини ВЕЦ-ове. За този период процентът на крайна енергия от тези източници, който България трябваше да достигне, беше 16.
Какво обаче се случи -изцяло погрешно? През 2007 г. бе приет Закон за възобновяемите източници на енергия, който предпостави цялата беда. В него нямаше никакви разчети как поетапно до 2020г. да се включват възобновяеми източници на енергия, вероятно с цел да се включат още в началото определени инвеститори. Тогава стартира процесът, в закона бе заложено тази енергия да бъде задължително изкупувана от НЕК на едни изключително високи цени. Това е много добре за инвеститорите, но е много лошо за крайните потребители, тъй като цената на тока скача неимоверно.
Както си спомняме, това беше една от основните причини за протестите в началото на 2013 г. Всъщност това беше резултатът от онзи бум на зелена енергия, която се включи в микса.
България си покри лимита, вместо до 2020 г., още през 2012-та. Ако не бяхме предприели законодателните мерки в края на 2009 г. и началото на 2010-а, сега щеше да има инсталирани 4 пъти повече възобновяеми източници на енергия. Това значи 5 пъти по-висока цена на енергията. Освен всичко друго, това означаваше 5 пъти повече наказателни процедури, с всички последствия, произтичащи от това.
Смятам, че в създалата се ситуация, успяхме да овладеем един много сериозен проблем.
Наказателната процедура сега е заради 10 обекта на Калиакра, до колкото ние ограничихме инвестициите, след като първоначално те бяха…500. Т.е. санкционирани сме за 10, за това са наказателната процедура и решението на Европейския съд. Така че заради крайно недалновидните и икономически необосновани решения за залпово въвеждане на тези източници последваха икономически, социални и екологични проблеми.
Имаше страшно много стартирали или одобрени проекта. Ние трябваше да се справим, както с тези, които бяха одобрени, така и с тези, които бяха стартирали като процедура. Справихме се! За онези, които имаше вече разрешения и бяха пред финализиране, нямаше какво да се направи към онзи момент, а сега също.
Бързите ни реакции и добрият екип, който имаше Министерството на околната среда, успя да овладее ситуацията без много драми. Разбира се, имах подкрепата на Бойко Борисов като премиер и на парламентарната група на ГЕРБ, които се съгласиха да въведем законови промени. Впоследствие бяха направени промени в Закона за опазване на околната среда, за проектите, които са одобрени, но не са стартирали в определен период. За новите проекти – въведохме такава тежка процедура за одобрение, че, на практика, нямаше нито един одобрен.
Принципно аз изключително подкрепям възобновяемите източници като най-добрия източник за осигуряване на енергия, но въвеждането им трябва да става постепенно, така че да няма сривове в социалната политика и в бизнеса, който пък понася високите цени на енергията.
Процесът просто трябваше да се реализира с коректен план, бавно и плавно.
Възможно ли е да последваме примера на Холандия и един ден цялата енергия у нас да се произвежда от възобновяеми източници?
Може да стане, но трябва да се отчете, че тук имаме много природни места, с които трябва да се съобразяваме, имаме много природни дадености, които трябва да се опазят и в много места се влиза в конфликт с тези две много екологични мерки. Ветрогенераторите, поставени на неподходящи места, могат да доведат до проблеми с птиците. Поставянето на соларни паркове може да причини изчезването на някои видове.
Трябва да се намери балансът къде да се сложат ВЕИ-та и кога, така че да не е скъпа цената на електроенергията и да не се влиза в конфликт с други екологични цели от екологичната политиката на страната.
В крайна сметка сега сме наказани, защото екологичните оценки на ВЕИ паркове не са направени в съответствие с екологичните закона.
Как определяте решенията от вчера, свързани с екоказуса Калиакра, както и действията на министър Нено Димов?
Решението за достойно компенсиране на собствениците е възможно най-доброто. Предполагам, че има възможности в Програмата за развитие на селските райони, която се управлява от МЗХ да прехвърли средства от мерки, които не са толкова атрактивни и не се усвояват толкова бързо, към мярката, която е за компенсиране на собствениците на земи в „Натура 2000“.
Министър Димов постигна най-доброто за страната в преговорите с ЕК и спести огромни средства от данъкоплатците. Инвестициите трябваше да се обезщетят. А делата и санкциите срещу държавата така или иначе са вече факт.
Щетите щяха да са много по-големи, ако държавата трябваше да обезщетява собственици за съборени обекти. Нено Димов е водил блестящи преговори и сега той има най-малка вина за ставащото.
При Тройната коалиция не били спазени пълните процедури за екологична оценка. Затова ние реагирахме спешно. Като проблемът не беше само екологичен, а и имиджов за страната, страна, току-що станала член на ЕС. Ако не бяхме предприели спешни мерки в експлоатация, щяха да бъдат въведени ВЕИ мощности, с минимум 7-8 хил. мегаватчаса.
Споразумяването със собствениците в зоната на Калиакра, за което сега се заговори, трябваше да стане още преди около 8 месеца, но едва министър Димов събра смелост. Аз го поздравявам за смелостта и решителността.
За още интервюта, анализи и коментари може да харесате страницата ни във Фейсбук.
