Кралица Елизабет II е най-дълго царувалият монарх във Великобритания. Като титулярен държавен глава, тя приема всяка седмица премиерите на страната – общо 14 – от Уинстън Чърчил до Борис Джонсън, вече 67 години.
Кралицата не е разгласила и дума от тези лични срещи. Но сега тя чува, че премиерът от два месеца Борис Джонсън я е излъгал.
Да предположим, че един или двама от другите 14 премиери някога може и да е скривал цялата истина. Борис Джонсън обаче разби всички класации. Той е обвиняван от трима висши съдии в умишлена измама и убеждаването на кралицата да разпусне парламента, за да може той насилствено да изкара Великобритания на 31 октомври.
Този министър-председател, разбира се, не е новак в лъжите. Но да излъжеш Нейно величество? Да заблуди някой толкова уважаван по целия свят, отдаден на обществото? Трудно можем да си представим по-голямо нахалство.
Блатото, в което правителството на Борис Джонсън затъва, е обосновано от манията му да спази срока за Брекзит. Когато депутатите бяха изпратени вкъщи от Уестминстър, за цели пет седмици – до средата на октомври, официалната версия беше, че правителството се нуждае от време, за да изготви нова законодателна програма.
Трима висши шотландски съдии обаче стигнаха до заключението, че това е умишлено изкривяване на действителността: истинската цел на Джонсън беше да осуети усилията на депутатите да блокират пътя му към Брекзит без сделка. Следователно спирането на работата на парламента, според съда, е незаконно.
Върховният съд в Лондон прие различно решение. Институцията отказа да коментира по един или друг начин дали Джонсън е казал истината. Вместо това, английските съдии заявиха, че са помолени да коментират теми, извън тяхната компетентност. Съдът не трябва да решава въпрос, който счита по същество за политически.
Върховният съд на Обединеното кралство ще трябва да каже последната дума. Отчаяната надежда на премиера е, че мнозинството от 11 съдии ще се съобразят с думите на английския съд. Щетите обаче са нанесени. Дори в този момент, нито един от министрите в кабинета, които са се заклели да служат вярно, няма да каже, че Борис Джонсън казва истината.
Двама бивши премиери на консерваторите – Джон Мейър и Дейвид Камерън – се присъединиха към онези, които обвиняват Джонсън, че се стреми да потуши парламентарния дебати. Мейър е сред онези, които се явяват лично пред Върховния съд и твърдят, че прекратяването на парламентарната сесия е била „злоупотреба с власт”. Камерън, който носи голяма част от отговорността за настоящата каша, поради безразсъдното си решение за свикване на референдум за или против оставането в ЕС през 2016г., използва публикациите си в различните медии, за да води битката срещу лъжите на Джонсън.
Камерън обвинява настоящия премиер и неговия приятел, привърженик на Брекзит, Майкъл Гоув, в това, че „са оставили истината у дома”, още през 2016г. По онова време тези тримата си бяха дружки. Камерън сега казва, че Джонсън никога дори не е вярвал в Брекзит. Той прегърна евроскептичната кауза, за да извлече лични облаги, като например, да спечели благословията на Торите, които подкрепят Брекзит.
Гоув, добавя Камерън, насърчава скромното и граничещо с расизма твърдение, че почти цялото население на Турция скоро ще се насочи към Великобритания, ако се гласува за оставането на Европейския съюз.
От 2016г. на Гоув е възложената задачата да наблюдава подготовката за Брекзит. Още тогава той се отнасяше пренебрежително към експертите, които предупреждаваха за цената на Брекзит, а сега не иска и да чуе за това.
В този момент, някой може и да се изкуши да свие неразбиращо рамене. Ако поставим фактът, че някой излъга кралицата от едната страна, а от другата отвращението сред политиците в същата партия, едва ли ще получим нещи ново. Що се отнася до лъжите на Джонсън – добре, никой не вярва на политиците. Важното е, че правителството продължава да се занимава с Брекзит, дори това да означава крах.
По отношение на разпускането на парламента – добре, депутатите възпрепятстваха онова, което привържениците на Брекзит тържествено наричат „волята на народа”. Това, разбира се, е просто поредната лъжа.
От гласувалите на референдума през 2016г., 52% подкрепиха напускането, останалите – не. От всички имащи право на глас, делът им беше 37 на сто – едва ли това е волята на хората.
Конституционните дебати, относно властта на правителството, парламента и съдебната власт, бяха меко казано сухи. Лицемерието между старшите тори говори много за наистина жалкото състояние, в което се намира британския консерватизъм.
Лъжата разкрива дълбокото презрение към традициите, институциите и законите, които поддържат парламентарната екосистема на Великобритания.
„Можем да правим както си поискаме“, звучи рефренът на Даунинг Стрийт.
Публичният отказ на Джонсън да обещае, че ще спазва законите при всички обстоятелства, е в основата на това презрение. Ако правителството може да лъже, то ще го направи.
Махнете от демокрацията истината, самоконтрола и споделените ценности – това, което остава е една паплач.
