През 1998 година във Франция се провежда едно от най-запомнящите се световни първенства. Най-големият фаворит е тима на Бразилия, който през незабравимото за нас лято на 1994 година става световен шампион, а амбициите за дублиране на титлата са големи. В тима са имена като Ривалдо, Бебето, Леонардо, Дунга… Водещ голмайстор вече е Роналдо, който е впечатлил света с изявите си в Барселона и Интер, а и е вдигнал месеци по-рано „Златната топка“.
Бразилия се представя силно, а Феномена бележи гол след гол. „Селесао“ стига до финала, където среща домакина Франция. В часовете преди срещата обаче се разбира, че Роналдо има проблем и може да не играе. Говори се за натравяне, някои обвиняват домакините в саботаж. Версиите са десетки, а историята е разказвана стотици пъти, но никога от самия футболист. В двубоя за титлата голмайсторът на Бразилия е неузнаваем, а Франция надделява с 3:0 благодарение на друг гений – Зинедин Зидан.
След близо 20 години бразилеца Роналдо най-после се решава да разкаже от първо лице какво точно се е случило в часовете преди мача с Франция. Той прави това пред списание „4-4-2“, а от медията дори правят специален филм, който е озаглавен „Изкуплението на Роналдо“.
„В часовете преди мача реших да си почина след обедното хранене и последното нещо, което помня, е как си лягам в леглото. След това имах конвулсия и бях заобиколен от съотборници, а вече покойният лекар Лидио Толедо също беше там. Те не искаха да ми кажат какво е станало“, започва Роналдо.
„Помолих ги да напуснат и да отидат да си говорят някъде другаде, защото исках да поспя. След това Леонардо ме подкани да се разходим в градината на хотела, в който бяхме настанени, и ми обясни цялата ситуация. Беше ми казано, че няма да играя на финала.
Но резултатите от всички спешни изследвания, които ми бяха направени, не показваха нищо притеснително. Сякаш нищо не се бе случило.
След това тръгнахме към стадиона, а аз бях уведомен, че решението на Марио Загало е да не играя. Носех резултатите в ръката си, а доктор Толедо даде „зелена светлина“ за появата ми на терена. Отидох при Загало на стадиона и му казах: „Добре съм. Не чувствам нищо. Ето ги резултатите, които са добри. Искам да играя.“
Не му оставих алтернатива. Нямаше избор и прие решението ми. След това наистина играх и вероятно случката бе повлияла на целия отбор, защото тази конвулсия бе нещо наистина много плашещо. Не е нещо, което се вижда всеки ден.
При всички случаи – имах ангажимент към родината и не исках да го пропусна. Честта ми ме караше да чувствам, че мога да играя. Очевидно това не беше сред най-добрите мачове в кариерата ми, но бях там, за да изпълня своя дълг“, разказва още бразилската легенда.
