Днес енергийният министър Теменужка Петкова даде изявление, от което стана ясно, че България ще води преговори с 5 компании за реализация на проекта АЕЦ „Белене”. Не стана ясно обаче дали тези фирми, които минават на втори кръг (общо 13 бяха първоначалните оферти) ще бъдат само изпълнители на проекта срещу заплащане, или ще бъдат инвеститори и ще участват със свои пари в изграждането на „Белене”. Вероятна е по-скоро първата версия, което може да се заключи от обявените намерения на френската и американската компании (едната иска да произведе оборудването на проекта, а другата – турбините). Това идва да покаже, че тези компании по-скоро търсят начин да спечелят пари от проекта, отколкото да инвестират в него, макар условията на процедурата да гласят, че няма да има държавни гаранции за този проект. Експерти обаче смятат, че няма фирма, която да инвестира пари без въпросните гаранции от държавата. Това на практика ще означава, че българските данъкоплатци ще платят цената на проекта през сметките си за електричество, а въпросните „инвеститори“ само ще приберат печалбите.
Пет компании от цял свят останха на финалната права в листата на желаещите за изграждането на АЕЦ „Белене“, съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Това са руската „Роасатом“ /чрез дъщерното дружество „Атоменергопром“/, Китайската държавна ядрена корпорация (CNNC), Корейската хидроатомна корпорация, френската „Фраматом“ и американската „Дженерал илектрик“.
Френската и американската компании обаче искат да се ограничат само до производство на оборудване за проекта, като първата може да достави системите за сигурност, а втората – турбини и друга апаратура.
След официалното обявяване на „късия списък“ попадналите в него фирми имат 6 месеца за изготвяне и подаване на конкретната си оферта.
Сагата АЕЦ „Белене“
Проектът АЕЦ „Белене“ започва още през последните години на социализма, но крахът на старата система спира неговото изграждане за неопределен период от време. През 2006 г. е проведен търг, който е спечелен от руската „Атомстройекспорт“, дъщерна компания на държавната корпорация „Росатом“. Базовата цена на бъдещата втора атомна централа беше за малко под 4 милиарда евро. За изграждането на централата беше създадена проектна компания между НЕК и германската RWE.
През лятото на 2009 г. проектът започна да буксува. Това стана причина за оттеглянето на RWE през есента на същата година. През март 2012 г. строителството на втората атомна централа беше замразено. В началото на септември същата година „Атомстройекспорт“ заведе дело срещу НЕК за 1 милиард евро за неизплатени вече извършени дейности по проекта „Белене“. Впоследствие сумата беше увеличена.
На 16 юни 2016 г. Арбитражният съд при Международната търговска палата в Женева взе решение в полза на „Атомстройекспорт” в спора му с НЕК. Съдът постанови щетите на „Атомстройекспорт” да бъдат компенсирани с 620 милиона евро.
На 16 септември същата година България пое ангажимента да плати на Русия 400 милиона евро за АЕЦ „Белене”. Това стана ясно след провелата се среща на Българо-руската междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество.
На 28 септември 2016 г. народните представители окончателно одобриха Законопроекта за предоставяне на помощ за изплащане на задължения на НЕК в размер на 1 млрд. и 270 млн. лв. Тези пари бяха използвани за погасяване на задълженията на компанията към руската страна.
Същия ден бе публикувана и позицията на адвокатите от „White and Case“. От нея стана ясно, че евентуално обжалване на арбитражното решение по делото би имало малък шанс за успех и в крайна сметка би струвало още пари на страната ни.
След като плати дължимите суми в края на декември 2016 г. България подписа споразумение на 16 януари 2017 г. за реда, по който оборудването за АЕЦ „Белене“ трябва да пристигне на площадката. То беше доставено до края на 2017 г.
Това постави София пред избор: какво да прави с това оборудване и дали да продължи с изграждането на проекта за втора атомна централа. По тази причина бе взето решение БАН да изготви експертен доклад, в който да се разгледат всички сценарии за АЕЦ „Белене“. Според доклада на учените проектът може да бъде жизнеспособен, защото в региона се очертава недостиг на базова мощност от около 2000 мегавата.
Най-лошият вариант е, ако нищо не се прави по проекта „Белене“, смятат от БАН.
Независими експрети обаче твърдят, че това становище е погрешно и проектът е наливане на грешни пари в бездънна яма, които няма да се възвърнат, като има и такива, които смятят, че той въобще няма да се осъществи, независимо от оптимистичния тон на енергийния министър, че нещата вървят.
