България ще е домакин на срещата между Китай и 16 държави от Централна и източна Европа. Форумът нагнетява страховете за потенциално разделение в ЕС относно отношението към Пекин.
Министър-председателят на България Бойко Борисов каза, че т.нар. група 16+1, която включва 11 страни-членки на ЕС, ще се срещне в София през юли. Основната цел на Китай ще е търсенето на нефинансирани проекти, които да подкрепи.
„Повярвайте ми, те много добре са се подготвили да намерят такива проекти”, каза пред журналисти г-н Борисов в петък. „Всеки ден посрещаме делегации от Китай на министерско ниво или лидерите на едни от най-големите им компании. Те обикалят целия регион.”
Новините за предстоящия форум предизвикват тревога сред европейските дипломати, които се притесняват, че 16+1 може да се превърне в Троянски кон за Китай, и той да разклати единството на Съюза в някои чувствителни зони, които се простират от единния пазар до инвестиционни проучвания.
Освен това срещата попари надеждите на Брюксел, че Пекин ще забави настъплението си към Европа и подобни срещи ще се провеждат все по-рядко след последния такъв форум в Будапеща през ноември.
Източник от българското правителство съобщи, че Китай ще изпрати огромна бизнес делегация, за да използва момента непосредствено след приключването на българското председателство на Съвета на ЕС.
Представители на ЕС не отговориха веднага на призива за коментар.
11-те страни-членки на ЕС, които ще а част и от форума 16+1 включват прибалтийските държави, Полша и Унгария. И Варшава, и Будапеща преминаха през сблъсъци с Брюксел заради управлението си с автократични наклонности. На срещата с Китай ще присъстват и 5 държави от Западните Балкани, чиито лидери се срещнаха с европейските си партньор в София тази седмица.
Според европейските дипломати държави, които са в добри отношения с Китай, например Гърция, също може да присъстват.
Пекин вижда във форума 16+1, който е ръководен от министър-председателя на страната, като възможност да засили търговските и инвестиционните си връзки в бившите си социалистически партньори. Държавите са своеобразна врата за китайските компании, които се опитват да намерят дипломатически и търговски партньори в 64 държави между Азия и Европа.
С наближаването и нарастващата амбиция за провеждането на срещата, някои европейски дипломати обаче доста се изнервят от това, което виждат. В тази група те виждат потенциал за подкопаване на правилата на единния пазар в сфери като публични доставки заради силния натиск от страна на Китай да предлага гарантирани договори с компаниите си.
Освен това срещата на групата може да се отрази на европейските политики, които са важни за Китай. Например предложението за скринингов процес за чуждестранните инвестиции в някои сфери, включително ключови инфраструктурни и военно-технологични компании.
Срещата 16+1 събуди още по-широки притеснения в Брюксел и някои влиятелни европейски столици заради колективната външна политика на Блока спрямо Китай, която предполага единодушие. Различията сред страните-членки означават, че ЕС дори не е споменал Китай в позицията си от 2016 г. относно становище на международния съд, който отхвърли териториалните претенции на Китай върху по-голямата част от Южнокитайско море.
Членките на ЕС, които са част от групата 16+1 защитиха участието си, казвайки, че групата им предлага не само финансиране за проекти, но и ключов достъп до китайските лидери, които са считани за даденост от Берлин, Париж и Лондон.
