Ако „Банковият надзор“ на БНБ си беше вършил работата като хората, още през 2011-2012 г., щеше да установи, че КТБ има недостиг на капитал и да обяви я в несъстоятелност. КТБ нямаше така да рухне, нямаше да се стигне до конкретната криза и конкретните загуби. Това коментира бившият финансов министър от кабинета на Пламен Орешарски – Петър Чобанов, пред БНР в неделя.
Ако банката беше продължила още известно време да работи по установения порочен модел, щетите щяха да са невъобразими, твърди Чобанов. Той подкрепи основната теза на прокуратурата, че КТБ е работила като финансова пирамида.
Моделът, по който е действала банката, експлозивно започва да привлича депозити на граждани и от там идва най-голямата загуба за обществото, защото точно тези депозити по-късно не могат да бъдат възстановени от активите, които остават на банката. Тези депозити се възстановяват от Фонда за гарантиране на влоговете, обърна внимание Чобанов.
Валери Димитров, който е член на ръководството на Фонда за гарантиране на влоговете и бивш председател на Сметната палата, също бе категоричен, че КТБ е работила по „измамна схема“, от която най-потърпевши са вложителите в банката.
Акционерите на банката осигуряват много малка част от паричния ресурс – не повече от една десета, максимум. Докато девет десети от паричния ресурс на банката се осигурява от вложителите. Или, както казват колегите икономисти, банката управлява чужди пари, обясни Димитров.
Цветан Василев е раздавал кредити основно чрез назначените от него мениджъри на банката, припомни Димитров. Отговорността за фалита на КТБ и изцяло на Банковия надзор, каза и той в подкрепа на анализа на ексфинансовия министър от кабинета „Орешарски“ Чобанов.
Нито министърът на финансите, нито министър-председателят, образно казано, не управляват „ръчно“ банката. Говорим за частна банка и отговорната институция за надзора е БНБ, а БНБ е независима от централната изпълнителна власт по закон. В този смисъл, за съжаление, надзорната информация се оказа доста капсулирана – дори в самата банка (БНБ) се оказа, че Управителният съвет не е бил наясно със състоянието на банката (КТБ). Информацията, доколкото е била събрана и разполагаема, е била само при подуправителя по Банков надзор, посочи Валери Димитров.
Като цяло имаме провал на институциите и лицата, които е трябвало да упражняват надзор, обобщи той по БНР, допълнен от ексфинансовия министър Чобанов : „Изясняването на реалното състояние на банката започна по време на мандата на нашия кабинет ( кабинета „Орешарски“ – бел.ред.) и затова няма как вина за фалита на банката трябва да се търси в това правителство“, бе категоричен Чобанов.
Валери Димитров каза още, че отхвърля тезата за удар по КТБ с цел по-късно нейните активи да бъдат разграбени. „Банката е кредитирала бизнеси и лица, върху които после се оказва, че банката няма контрол и че те се контролират от основния акционер. Т.е. , ясно личи, че огромна част от кредитния ресурс е бил присвоен именно от Василев – от основния акционер“, посочи бившият шеф на Сметната палата.
Според Валери Димитров „ясен критерий за несъстоятелността на въпросната теза , че банката има здрави активи, към които има интерес и затова тя е атакувана, за да стигне до фалит, е това, че никоя друга банка не е имала интерес да я купи. Ако е имала реални активи, а не само „лоши кредити“, КТБ би намерила купувач, който да я оздрави, смята Димитров. Това обаче не се случва, защото банковият бизнес в България е бил наясно, че КТБ е изцяло „гнила ябълка“, заяви той.
Според Валери Димитров има шанс ощетените акционери да бъдат поне частично възмездени със запорираното имущество на Цветан Василев. „Аз лично се надявам да може чрез имуществото на този, който ограби вложителите, те да могат да покрият поне част от нанесените вреди“, каза бившият шеф на Сметната палата.
Консултантите от „Алекс Партнърс“ твърдят, че около 800 млн.лв. е възстановимата стойност на кредитния портфейл.
