През 2025 г. и началото на 2026 г. рисковете за финансовата стабилност в Европейския съюз остават на високи нива, въпреки че финансовата структура демонстрира устойчивост. Това е изяснено в годишния доклад на Европейския съвет за системен риск (ЕССР) за периода от 1 април 2025 г. до 31 март 2026 г.
„Европейската икономика и финансовият сектор показаха стабилност пред въпросите, с които се сблъскват. Поддържането на тази устойчивост е жизненоважно, тъй като рисковете за финансовата стабилност продължават да са високи“, коментира председателят на ЕССР и президент на Европейската централна банка Кристин Лагард в предисловието на доклада. По думите ѝ, съветът е фокусиран върху два основни аспекта, които могат да изпитат тази стабилност – макроикономическия риск и пазарния риск.
ЕССР определя възможността за внезапна и хаотична корекция на финансовите пазари като най-сериозен системен риск. Зависимостта от високи оценки на множество рискови активи, концентрацията на американския борсов пазар около големи технологични компании и оптимизмът свързан с изкуствения интелект повишават рискa от неочаквано преоценяване. Такова понижение може да бъде увеличено от небанковия финансов сектор чрез принудителни продажби на активи, ликвидни затруднения и проциклично поведение.
Друг важен риск е влошаването на финансовото състояние на предприятията и домакинствата. Нарастващите разходи за енергия и производство, проблемите в доставките, по-слабото търсене и възможното повишаване на цените на финансирането увеличават натиска върху бизнеса, особено за по-малките компании и тези, зависими от износа. Домакинствата разчитат на стабилния пазар на труда, но за някои от тях високото задлъжняване и кредитите с променлива лихва остават рискове.
Сред повишените рискове са напрежението на пазарите на държавен дълг, намаляване на качеството на банковите активи, затруднения в финансироването и ликвидността, както и уязвимости на пазарите на недвижими имоти, особено в сектора на търговските имоти. Съотношението на държавния дълг към брутния вътрешен продукт в ЕС достигна 81,7% през 2025 г., а увеличените разходи за отбрана, цифровизация, климатични промени и застаряване на населението ограничава бюджетното пространство.
Европейските банки остават добре капитализирани, ликвидни и печеливши. Средната им възвръщаемост на капитала е била 10,4% през четвъртото тримесечие на 2025 г., а делът на необслужваните кредити остава под 2%. Въпреки това, ЕССР предупреждава, че снижението на икономическия растеж, геополитическите напрежения и проблемите в енергийно-интензивните и износни сектори могат да влошат качеството на кредита.
Докладът разглежда геополитическия риск като тежък, киберриска като повишен, и климатичния риск като системен. Съветът подчертава необходимостта от общосистемен подход в надзора, развиване на стрес тестове за цялата финансова система и запълване на регулаторните недостатъци в небанковото финансиране и криптоактивите. Лагард също акцентира на нуждата от общосистемен подход в макропруденциалната политика и наличието на качествени данни за следене на рисковете.
Относно България, докладът посочва, че страната е обявила увеличение на антицикличния капиталов буфер до 2,25%, считано от второто тримесечие на 2027 г. Тази мярка е продиктувана от устойчивата кредитна динамика и повишаването на несигурността в международния контекст. Буферът налага на банките да поддържат допълнителен капитал, който да служи за покриване на загуби и запазване на кредитирането в условия на икономически спад.
